ХРАНТУТНИЦИ: Сглобката вдига партийната субсидия
ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи са постигнали единодушие да се заемат с въпроса за изсветляване на финансирането на партиите, което може да докара до увеличение на партийната дотация, само че и до въвеждане на спомагателни ограничавания за даренията от физически лица, научи Mediapool от свои източници в Народното събрание.
Очаква се тематиката да бъде сложена за разискване в Народното събрание след Нова година.
ПП-ДБ упорства за понижаване на частните ползи при финансиране на партиите, а съпредседателят на групировката Христо Иванов назовава това „ национализация на партиите “.
„ В момента има прекомерно огромен риск партиите да изпаднат в зависимости от частни ползи, за което няма регулация. От тази позиция би трябвало да подсигуряваме, че те са национални партии, а не частни “, разяснява Иванов.
Той сложи въпроса с партийното финансиране в подтекста на битката с корупцията по време на визитата на Лаура Кьовеши в България на 9 ноември.
Сагата с партийните дотации
Въпросът с партийната дотация стои от години. До 2019 година партиите трябваше да получават по 11 лв. на подаден за тях автентичен глас.
Тогава обаче от екипа на Слави Трифонов, който още не беше влезнал публично в политиката, разкриха, че вместо по 11 лева на глас, през 2018 година политическите сили са получавали по 13 лева
Причината била, че партиите не получавали пари единствено за гласовете, които са подадени за тях, а си разпределяли съразмерно всички действителни гласове. Тогава ръководещите от ГЕРБ оправдаха разминаването в интерес на партиите с това, че при начисляването на дотацията са регистрирани и гласовете „ не поддържам никого “. По-късно се разбра, че повече пари са получавани и преди 2018 година.
След експлоадирането на абсурда, бе решено партиите да върнат надвзетите пари. Междувременно тогавашният министър председател Бойко Борисов се появи изненадващо в Народното събрание, с цел да разгласи, че предлага орязване на дотациите от 11 на 1 лев на глас – нещо, за което агитираше и Слави Трифонов и беше част от референдума му през 2016 година.
За малко дотацията беше точно по лев на глас, като в това време по концепция на Делян Пеевски беше разрешено безлимитно финансиране на партиите от бизнеса. Субсидията беше увеличена единствено няколко месеца по-късно от 1 на 8 лв. на глас, колкото е и в този момент.
Реклама
Безлимитно частно финансиране продължи да съществува като законова опция до 2021 година, когато Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционни всички разпореждания, които регламентират тези дарения.
Колко дотации получават партиите в този момент и стигат ли
В момента за 12 месеца страната заплаща на парламентарно показаните политически партии и обединения общо 19.4 милиона лв. дотации, демонстрират данните на Министерството на правораздаването. Те са изчислени на база 8 лв. за всеки глас, получен на последните парламентарни избори.
Най-голямата годишна дотация сега се поставя на ГЕРБ (5.2 млн. лева.), следва Политическа партия (3.26 млн. лева.), „ Възраждане “ (2.88 млн. лева.), Движение за права и свободи (2.8 млн. лева.), Българска социалистическа партия (1.8 млн. лева.), Има Такъв Народ (836 000 лева.) и други.
По подигравка партията на Слави Трифонов „ ИТН “, която се популяризираше с референдума за партийната дотация от 1 лев на получен глас, в този момент прибира много по-голяма дотация от „ Да, България “ (640 000 лева.) и ДСБ (520 000 лева.), които са част от обединението ПП-ДБ.
Mediapool обаче твърди, тези суми стартират да се оказват мощно незадоволителни за естественото действие на партиите поради инфлацията и прекомерно честите избори през последните години.
Последните парламентарни избори бяха през април 2023 година, последвани от локални избори в два тура през есента и идни европейски избори през юни 2024 година. Всичко това кара политическите играчи да са прекомерно подозрителни едни към други дали се прибягва до прикриване на доходи и разноски, тъй като общественото финансиране се оказва незадоволително.
Нарушаването на разпоредбите, с цел да се съберат по-големи запаси за предизборните акции, води и до увеличение на въздействието на частните ползи върху партиите. В същото време в България няма настоящ закон за лобизма, който да контролира сходни връзки, с цел да бъдат декларирани пред обществото.
През февруари ЦИК наложи таван от 3 милиона лв. за финансирането на предизборна акция от страна на партиите и обединенията, както и таван от 200 000 лв. за инициативните комитети. Дори най-богатата българска партия ГЕРБ, която получава държавно финансиране от 5.2 милиона лв., не може да си разреши да финансира две огромни предизборни акции в границите на една година.
Големите разноски и лимитираното държавно финансиране освен усилват въздействието на частните ползи върху партиите, само че лимитират и вложенията в партийни фрагменти, което в последна сметка понижава и качеството на политическия артикул.
В България се още няма одобрена процедура за потребление на политически фондации за насърчаване на разнообразни политически дела и образование на фрагменти, както това се прави в Германия.
