10-те най-големи археологически открития на новото хилядолетие в България
Познаването на културно-исторически обекти като Царевец, Стария Несебър, Мадарския конник, Рилски манастир, Боянската черква, Свещарската гробница и други минава през тяхното експониране, социализиране и дълготрайно разпространение.
Днес множеството хора знаят кои са тези места и къде се намират. Но страната ни е измежду най-богатите на културно завещание и откриването на нови обекти, не е нещо извънредно. За страна, която желае да печели от културен туризъм това е извънредно огромен коз. И напълно разумно е преди да поканим задграничните туристи да видят новите археологически открития, ние да ги опознаем и открием за себе си.
Това няма по какъв начин да стане без огромна акция включваща всички средства на глобализирания свят в който живеем. От самото начало на своето битие уеб сайтът „ 10-те най “ включва и презентира материали, свързани с българското културно-историческо завещание, точно с тази цел – разпространение. Независимо, че на следващия ден някоя формация може да реши да си купи и това. Популяризаторска е и акцията „ Чудесата на България “ на вестник „ Стандарт “, която посредством онлайн избор търси най-големи археологически открития на новото хилядолетие у нас.
От стартиралите 20 обекта в първия и тур, до втори доближиха 10. При дали своят вот към 460 000 сънародници, 49,10% от гласовете си са дали за римската цитадела Цари Мали град, която завоюва конкуренцията. На второ място е златото на гетите от Омуртагова могила, бронзът остана за Неолитния човек от Кар дере. Третият стадий от конкуренцията за „ Чудесата на България “ стартира на първи ноември, а борбата за топ 3 на откритията, с които ние, българите, се гордеем най-вече продължава до 17 ноември.
Ето и 10-те най-големи археологически открития на новото хилядолетие в България, съгласно гласувалите във втория кръг на акцията „ Чудесата на България “.
1. Цари Мали град
Културно-исторически комплекс „ Цари Мали град “ се намира в село Белчин, община Самоков и е отворен за посещаване от юли 2013 година При изследвания на хълма „ Св. Спас “ е открито построяването на цитадела почнало по време на ръководството на император Валент (364-378 г.). По време на разкопките са открити 5 етапи на обитаване на хълма, което приказва за неговата значителност и резистентност като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на огромните градски центрове от античността-Сердика, Пауталия и Германея.
По думите на археолога, управлявал изследванията, Веселин Хаджиангелов, укрепването на хълма над Белчин стартира през III век. От 285 година селището попада в рамките на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора модернизатор Диоклециан. Следва интервал на динамични промени в икономическо, религиозно и политическо отношение, миграционен развой през IV-VI век, назван „ Велико преселение на народите “, трансформирал политическата карта на Европа. Период на политическа неустойчивост, на опустошителни военни нападения, което постанова построяването на сигурна отбрана на локалното население с солидна крепостна стена.
Животът в крепостта стопира след 578 година, само че в подножието на хълма локалното население остава да живее. По време на археологическите изследвания на крепостта са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна черква.
2. Златото на гетите от Омуртаговата могила в Сборяново – Свещари
Археологически резерват „ Сборяново “ се намира покрай Исперих, а „ Свещарската гробница “, която е част от него е в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. В региона на резервата през IV-III в. прочие н.е. е бил ситуиран административен център на тракийска династия. В началото на ноември 2012 година е намерено златото на гетски държател (264 златни накита с общо тегло 1,8 килограма), закопано в недрата на така наречен Омуртагова могила към IV век пр.н.е.
Ръководената от ст.н.с. доктор Диана Гергова от Археологическия музей на Българска академия на науките експедиция от археолози попада на сандъче с размери 40 на 60 см, в което са били скрити златна диадема, 4 гривни, пръстен с главата на Ерос, десетки копчета, пръстени и обеци. Сред тях с ювелирно великолепие се откроява главата на дребно конче, предопределено да краси сбруята на владетелския ат. Последвалите изследвания разкриват, че ковчежето с украшения е принадлежало на тракийския държател Котела, който царувал в земите на гетите преди близо 25 века. Хрониките споделят, че вождът се е сродил с великия Филип Македонски, като му дал щерка си за жена.
3. Неолитният човек от Кар дере
Неолитният човек е открит през 2009 година при избавителни археологически разкопки на средновековно населено място в местността Кар дере, на димитровградското село Крум. Част е от неолитен паметен гробищен комплекс, който е единствен на територията на България и прилежащите страни. Именно това го прави неповторим от научна и експозиционна гледни точки. В него погребенията са осъществени посредством трупополагане в свито състояние – хокер – типично за новокаменната ера (V- хиляди прочие Хр.). Индивидите са положени на една страна, с ръце и крайници мощно свити и притиснати към тялото. Най-добре непокътнатият субект е консервиран в среда близка до намирането му.
4. Термите на Деултум
Територията на Античния град Деултум се намира на към 10 км западно от Бургас и се разгръща до брега на едно от най-големите езера на юг от Стара планина – Мандренското, в което се вливат Средецка и Русокастренска реки. Районът е извънредно богат на археологически обекти. Тук на повърхност от към 3 кв. км. са регистрирани повече от двадесет и пет обекта от разнообразни исторически интервали – от Къснобронзовата ера до Късното Средновековие. Тук се намира единствената проучена в Европа средновековна митница, в която Византия изплащала годишния си налог на България.
Римският град Деултум поражда като тракийско населено място, по римско време става колония за ветераните от VIII Августов легион, учредена при ръководството на Флавиевата династия в Рим и по-точно в годините на Тит Флавий Веспасиан. Наричан СПА-център от древността, Деултумските Античните терми, дружно с бронзовата глава и ръка от скулптура на император Септимий Север са едни от най-големите археологически находки. В римските и средновековни жилища са открити извънредно редки златни амулети с гравирани заклинания, златни украшения.
5. Глухите камъни
Древни жилища, населявани през ранно-желязната ера, откри археологът доц.д-р Георги Нехризов от Българска академия на науките край местността Глухите камъни. В тях са открити над 100 находки. Нехризов изследва скалния комплекс Глухите камъни при селата Малко Градище и Дъбовец, общ. Любимец, Хасковска област от 2008 година Комплексът включва стотици скални ниши, както и многочислени изсичания – пространства, стълби, щерна, улеи и площадки. Установени са следи от дейната човешка активност от халколита и бронзовата ера до късното Средновековие.
Особено значими са останките от ранната желязна ера, интервал през който траките са основали множеството от скалноизсечените монументи в комплекса. Една от най-големите находки е представителна черква, базиликален вид от ранновизантийската ера, която след преустрояване е фунционирала и през Средновековието.
6. Тракийският некропол под автомагистрала „ Струма “
По време на създаване автомагистрала „ Струма “ археолозите откриват невъобразим и неописван до момента некропол. Спасителните археологически разкопки на некропола са направени единствено за четири месеца през 2011 и 2012 година под управлението на археолозите от Регионален исторически музей – Перник Анета Бакъмска и Филип Михайлов. В процеса на работа са открити каменни скупчвания с дължина към 400 м и повърхност 6575 кв.м. Натрупаните над гробовете камъни са подредени както в актуалните гробища – в успоредни редици. Най-дългата е 80 м.
Преди да бъдат заровени, всички покойници били изгаряни. Това обаче е ставало отвън гробните уреди. Някои от кремираните мъртъвци, дружно с даровете са полагани в урни. Специалистите отнасят находката към две археологически столетия – ранножелязната и късножелязната. Обектът има извънредно висока научна стойност, както поради уникалността на гробните уреди, по този начин и поради дълготрайно му потребление и опцията да се наблюдава развиването на културата в целокупност.
7. Мощите на Св. Йоан Кръстител
Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. Реликвата изникна по време на разкопки измежду руините на средновековния манастир „ Свети Йоан Предтеча “ – най-големият созополски манастир, обвързван и с Българската, и с Константинополската патриаршии. В комплекса са открити и руините на средновековна черква. Разкритите остатъци от фрески приказват, че в миналото духовното средище е процъфтявало. Манастирът е имал личен скрипторий (манастирска библиотека), от чиято богатата средновековна библиотека са оживели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, множеството от които през днешния ден се съхраняват във Ватикана.
Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм „ Св. св. Кирил и Методий “ и се излагат за поклонение всяка неделя. Откритието е с извънредно значение за цяла България и целия християнски свят.
8. Провадия – Солницата
Провадия – Солницата се смята за един от най-старите градове в Европа, на към 6500 години. Точната датировка се изследва от учени в Оксфорд. Каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 година прочие Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивни укрепления от интервала на праисторията, документирани до през днешния ден в цяла Европа. Зад крепостите на най-древния град живеели към 350 богати хора, които обитавали двуетажни къщи. Екип, измежду който и антропологът от Шотландия Катлин Максуини от университета в Единбург е проучил общо 25 гроба.
Според професор Васил Николов от Българска академия на науките, със сол хората плащали за хубавите си къщи, а в по-късните епохи даже си купували булки от Трансилвания. Разкопките край Провадия на Българска академия на науките и на Историческия музей в града се вършат от 2005 година насам. В тях вземат участие и доста специалисти от Германия, Сърбия, Япония.
9. Колесницата от Караново
На тракийски държател, заровен с конете си, попада археологът Веселин Игнатов от новозагорския исторически музей, след избавителните разкопки в резултат на иманярски нападения в могила край село Караново, Новозагорско. Колесницата е с 4 огромни колела и скелетите на два коня и е направена от ковано желязо, разнообразни типове дърво, кожа и бронз. Богато украсена с фигури на ероси, яздещи митични същества с тела на пантери и опашки на делфин.
Датировката на колесницата е от средата на І век от новата епоха. Въпреки че по това време нашите земи са били под римско господство (45 година Тракия влиза в състава на Римската империя), съгласно археолозите античното транспортно средство е с тракийски генезис.
10. Перперикон – скалният град и светилището на Дионис
Скалният град на траките „ Перперикон “ е ситуиран на преобладаващ връх край с. Горна цитадела, на към 20 км северно от. Кърджали. Най-ранните следи от човек са от края на IV-то хилядолетие прочие н.е. Комплексът включва дворец-светилище от VI-V в. пр.н.е., укрепена тракийска цитадела, населено място и кръговиден храм-прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците резиденции на тракийските царе. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 пространства. Изцяло изсечен в скалите дворецът е един от най-древните монументални мегалитни монументи от времето на траките.
Археологическите изследвания демонстрират, че през втората половина на IVвек е високомерен и опожарен. От края на V до началото на VI век градът е възобновен. От 2000г. стартират огромни археологически изследвания под управлението на проф. Николай Овчаров, които довеждат до изцяло разобличаване на грандиозния обект. Екипът попада на огромното златното монетно богатство от Акропола на Перперикон, което било заровено при завладяването на града от цар Иван Александър през 1343 година по време на огромната война сред Византия и България.
Информация и фотоси: www.bgchudesa.com
