Философ прави изследване на левитацията
Повечето учени заобикалят да се задълбават в историческите мемоари за левитацията и другите форми на психокинеза. Д-р Майкъл Гросо, противоположното – умишлено е провел проучване на левитацията.
Историческите свидетелства, отнасящи се до човешката природа и скритите ѝ благоприятни условия, са също толкоз значими за схващане на нашето настояще и бъдеще, както уроците, които може да предложи историята, споделя той.
„ Струва ми се, че ако… някакви истории за левитацията са правдиви… те са значими най-малкото по една причина – споделя Гросо. – Това са спомагателни доказателства, които вършат концепцията за материализма изцяло неприемлива. “
В продължение на хилядолетия човечеството е имало разнообразни „ способи за разговор с божественото “, споделя откривателят. През последните няколкостотин години обаче хората все по-често се обръщат към абсолютния материализъм, отричайки всичко, което физически не е било измерено. И въпреки всичко проблясъците на нещо по-голямо не са небивалица, те са учредени на действителен опит.
„ Има път обратно – към поетичното, вълшебното и трансцедентното премерване на човешкия опит “, споделя Гросо. Той е получил степен лекар по философия в Колумбийския университет и импровизирано си сътрудничи с Отдела за перцептивни проучвания в университета на Вирджиния. Той е написал книга за съответен случай на левитация, който по всички признаци, бил същински.
Изследователят сключил контракт с Oxford University Press за издание на книгата, само че договорът му бил пресечен, когато отказал да смекчи своите изявления във връзка левитацията. Книгата ще бъде оповестена тази година от Rowman & Littlefield със заглавието „ Човекът, който умееше да лети: Свети Йосиф от Копертино и тайната на левитацията “.
Йосиф от Копертино (1603-1663 г.) от време на време увисвал за няколко секунди над земята, различен път летял високо във въздуха пред огромни тълпи в Италия. Процесът по канонизиране на църквата включва дълбоки проучвания, по тази причина има събрани доста писмени свидетелства, в това число 150 показания на очевидци, предоставящи подробна информация за левитацията на Йосиф от Копертино.
Някои хора през днешния ден отхвърлят това, смятайки всички изказвания за левитацията за заблуди на религиозни фанатици или остарели суеверия за примитивно общество. Но Гросо споделя: „ Това е нещо действително съществуващо отвън времето. “
Относно евентуалните възражения от страна на скептиците той споделя: „ Всички очевидци, които са били привлечени… Това са били високопоставени лица – кардинали, папи, самите инквизитори. “
Църквата по това време нямала желание да популяризира чудесата на Йосиф, споделя Гросо. Няма никакви учредения да се счита, че църковните мемоари съдържат нещо друго от строги обстоятелства. Йосиф е срещнал толкоз съмнение, колкото и самопризнание от страна на църквата в продължение на десетилетия.
Местели го от едно място на друго, като му намеквали или непосредствено го предупреждавали да не левитира, евентуално тъй като той имал мощна дарба да притегля голям брой последователи, където и да отидел.
Йосиф даже се намирал под нещо като домакински арест в Рим, по същото време, когато и Галилео Галилей, единствено че по друга причина. Единият от тях бил мистик, другият – движеща мощ на актуалната просвета, само че и към двамата се отнасяли с съмнение.
Църквата можела елементарно да го разгласи за разколник, а не за светец, като разгласи, че неговата левитация е симптом за дяволско обладание. Той в действителност застанал пред съда. Но инквизиторите „ разбрали, че този човек няма никакви секрети планове, той бил напълно непретенциозен и даже се тормозил от качествата си “, споделя Гросо.
Йосиф левитирал не когато ходел, а единствено в положение на възторг. В избрани моменти, когато се намирал в тълпата, Йосиф явно бил толкоз разчувствуван, че влизал в изменено положение на съзнанието и започвал да левитира. Той не обръщал внимание на това, което се случва към него, въпреки че предизвиквал огромно неспокойствие. Това му пречело да управлява масите.
Йосиф освен обитавал в изменено положение на съзнанието – възторг, с помощта на своята религия, която, наподобява, била неотменна част от неговите свръхспособности. Той също по този начин бил артикул на своето време.
Не става дума за това, че хората от това време са били доверчиви или елементарно се поддавали на всеобщи заблуди. Това време на реформация на църквата, на барока, на общо упражняване на пост и усамотение основали конюнктура, в която можело да се влезе в изменено положение на съзнанието.
Това било доста неспокойно време. Могат ли някакви събития или промени в актуалното общество да провокират сходни условия?
„ Трябва да се промени нормалното човешко битие “, споделя Гросо, с цел да се разсъни у нас груповото положение на съзнанието, по-открито за нашите скрити качества. Вместо някоя злополука или трагично събитие той би желал да се надява, че това може да бъде реализирано с обединяване на всички науки в търсенето на висшето схващане.
През цялата история, а даже в наше време в доста култури, Йосиф от Копертино и други са имали разнообразни свръхспособности. За него казвали също, че изцелявал хората и излъчвал „ мирис на святост “. Ако най-малко един човек би могъл да развие всички скрити качества, известни на човечеството и разказани в историческите мемоари, то той би станал свръхчовек, счита Гросо.
Психокинетичните качества не всеки път се демонстрират в трагични условия, както левитацията на Йосиф от Копертино. Възможно е хората през днешния ден да реализират психокинеза в по-меки форми, даже без да осъзнават това, отбелязва Гросо.
