Пръстените на нефизическото съществуване на душата
В продължение на години в института „ Монро “, чийто създател и началник бил самият Робърт Монро, се провеждали многочислени проучвания на извънтелесни прекарвания.
В опитите взели участие както защити доброволци, по този начин и самият Монро. Въз основа на множеството доклади, формирани по разкази на пътешествениците, била формирана избрана картина на света, в който се потапяли доброволците.
В книгата си „ Далечни пътувания “ Монро приказва за пръстени, с които е заобиколена нашата Земя. Пръстените на нефизическото битие съставляват енергийни пластове, обитаеми с душите на хора, въплъщавали се по-рано във физическия земен свят. След като изоставим физическото си тяло, ние попадаме в един от тези пластове, написа Монро. Те са няколко:
Заседнали . Това били тези, които са изоставили своето физическо тяло, само че още не били осъзнали това. Те постоянно оставали до своя дом или околните си хора. Често се опитвали да се върнат в мъртвото си тяло. Подобно нещо се случвало даже откакто тялото им било заровено. С това можело да се обяснят светлините, следени от време на време на гробища.
В такова положение душата можела да се намира безкрайно време, до момента в който не се появи проблясък на осъзнаване какво се е случило в действителност. Броят на сходни души непрекъснато се увеличавал. Причината за това съгласно Монро била това, че ценностната система на нашия свят е насочена върху материалното, а не върху духовното.
Диваци . Представителите на тази група, както и предходните, също не разбирали, че към този момент са мъртви. Те единствено чувствали, че са станали други. Слабо ги интересувало по какъв начин и за какво се е случило това, те просто продължавали битие по единствения прочут им метод – имитиране на активността в материалния свят. Диващината им се проявявала да вземем за пример в безредни съвкупления и прочие сходни неща. Понякога те даже можели да се внедрят у някой човек (ако има причина за разстройство на душeвността му) просто поради развлечение.
Робърт Монро съпоставя атмосферата, царяща във вътрешните пръстени, с живота в огромен град. Пълна задълбоченост от материалното като разследване на изкривяването на инстинкта за оцеляване.
