Повечето от законите по света са национални - освен тези

Повечето от законите по света са национални - с изключение на тези в цифровата сфера. Когато Европейският съюз измисли някакъв нов софтуерен правилник, той може бързо да се популяризира по целия свят. Глобалните компании възприемат нормално строгите правила на блока за всички свои артикули и пазари, с цел да избегнат нуждата да се преценяват с голям брой режими. Другите държавни управления заемат повече от една страница от правилника на Европейски Съюз, с цел да оказват помощ на локалните компании да се конкурират. Най-добрият образец за това, което назоваваме " резултата на Брюксел ", е Общият правилник за отбрана на данните (GDPR) на Европейски Съюз, който влезе в действие през 2018 година и бързо се трансформира в световен стандарт.

Нищо чудно тогава, че всички погледи бяха ориентирани към Брюксел, когато на 21 април Европейската комисия разгласява предложение за регламенти по отношение на изкуствения разсъдък (AI). Това прави комисията първия авторитетен регулатор, който изготвя огромен закон за AI. Дали тези правила ще бъдат толкоз необятно признати, колкото и GDPR?
Етичните правила
През последните години се следи взрив от етични насоки по отношение на AI в сходство с въодушевлението към технологията. Мнозина се надяват, че тя ще подтиква икономическия напредък, само че други се тормозят, че изкуственият разсъдък може да аргументи огромни вреди, да вземем за пример в случай че логаритмите стартират да дискриминират избрани групи хора. Най-малко 175 страни, компании и други организации са изготвили описи с етични правила. Но множеството от тях не съумяват да опишат по какъв начин неща като " непоклатимост " или " бистрота " могат да бъдат реализирани на процедура, а камо ли по какъв начин могат да бъдат подкрепени от изпълними закони, споделя Шарлот Стикс от Eindhoven Universityof Technology.

С дребното съществуващо законодателство по отношение на изкуствения разсъдък комисията избра метод от долу на горе. Създаде 52-членна " експертна група на високо равнище ", с цел да създаде своите оферти, събра спомагателни данни посредством " AI съюз " на заинтригуваните страни и разгласява бяла книга, по която всеки може да разяснява онлайн (това направиха 1250 групи и лица). Резултатът е документ с повече от 100 страници, 85 публикации и не по-малко от девет приложения, който се пробва както да смекчи евентуалната щета от изкуствения разсъдък, по този начин и да максимизира опциите му - съвсем прекалено, както демонстрират многото изключения и изключения от изключенията.

Вместо да контролират всички приложения на AI, разпоредбите на Европейски Съюз имат за цел да се съсредоточат върху най-рисковите. Някои ще бъдат неразрешени изцяло, в това число услуги, които употребяват " подсъзнателни техники ", с цел да манипулират хората. Други, като различаване на лица и кредитно оценяване, се смятат за " високорискови " и затова подлежат на строги правила за бистрота и качество на данните. Както и при GDPR, наказванията за нарушавания са строги: до 30 млн. евро или 6% от световните доходи, което от двете е по-високо (в случая на компания, огромна колкото Фейсбук, да вземем за пример, санкцията би достигнала над 5 милиарда долара).
Дяволът е в детайлите
Дори повече от нормално обаче дяволът е в детайлите. Лицевото различаване за задачите на използването на законите на публични места е неразрешено, само че единствено в случай че се прави в действително време и не се прави заради други " основни публични ползи ", като намирането на изчезнали деца да вземем за пример. Всички високорискови услуги, употребяващи изкуствен интелект, би трябвало да бъдат тествани за правомерност, само че това постоянно може да бъде направено от самия снабдител. А страните - членки на Европейски Съюз, се предизвикват да основават регулаторни " пясъчници ", в които компаниите могат да тестват нови услуги, без да се опасяват, че ще бъдат осъдени.