Последните промени в Закона за държавната собственост ни връщат във

Последните промени в Закона за държавната благосъстоятелност ни връщат във времената национализацията, разяснява пред Mediapool юрист Веселин Георгиев*, който се е явявал по редица каузи за отчуждаване на парцели за потребностите на общините и страната. Той се причислява към рецензиите на част от юридическата колегия, която твърди, че с измененията в този закон ръководещите нарушават конституцията в ущърб на правата на жителите.

Заобикалянето на съда

" Законът за държавната благосъстоятелност беше признат през 1996 година и до първия кабинет на Бойко Борисов имаше стройна конструкция с открита правосъдна процедура. В частта за отчуждаването законът претърпя обилни корекции след 2009 година. Тези промени имаха за цел да основат цялостен комфорт за държавната администрация при отчуждаването на частни парцели, което постоянно беше за сметка на притежателите ", разяснява юристът.

Той припомня, че още при първия кабинет " Борисов " страната е била освободена от задължението да потвърждава категорично пред съда потребността да отчужди избран парцел. Щом парцелът има признат обстоен организационен проект (ПУП), съдилищата са задължени да одобряват, че кадърен за отчуждаване, споделя юрист Георгиев:

" Необходими са единствено два акта – единият е актът за отчуждаването на парцела, а другият акт е за влезнал в действие Подробен устройствен план. Абсурдно е един административен акт да служи като средство за мотивиране на втори , само че по този начин се получава. Преди тази смяна в закона съставите на Върховният административен съд (ВАС) всеобщо отменяха отчуждаванията, тъй като страната просто не успяваше да потвърди потребността да вземе един или различен парцел. Чрез въвеждането на изискването за Подробен устройствен план, страната просто заобиколи съда ".