Грешки, победи и в крайна сметка несигурност. Оценката на Фед за 2023 г.
Последните две години – 2022 и 2023 година – дълго ще се помнят като две от най-значимите години в паричната политика и макроикономиката.
Малко икономисти биха написали този сюжет преди време.
И двете години се характеризират с невиждано, нападателно стягане на паричната политика от страна на Федералния запас на Съединени американски щати (и други централни банки, в това число ЕЦБ – б. ред).
Започвайки от 0%, Фед увеличи целевата рента по федералните фондове 11 пъти - до диапазон 5,25%-5,50% - преди да стартира да прави паузи през лятото на 2023 година
За Фед, който нормално се движи на стъпки от 0,25%, този цикъл на стягане включва четири извънредно огромни нараствания от 0,75% и две от 0,50%, отбелязва в разбор за The Wall Street Journal Роджър У. Фъргюсън младши, някогашен заместник-председател на Федералния запас и някогашен президент и основен изпълнителен шеф на американската организация за финансови услуги TIAA.
Трябва да имате напълно бегли знания за стопанската система, с цел да разберете какъв брой неизмеримо е всичко това, показва Фъргюсън.
Необходимостта от предприемане на такива невиждани дейности беше резултат от скока на инфлацията след Covid-19, като годишният показател на потребителските цени доближи връх от 9,1% през юни 2022 година, напомня специалистът.
Към днешна дата акцията на Фед е сполучлива що се касае до спада на инфлацията, само че укротяването ѝ до задачата от 2% надалеч не е завършила.
Годишната инфлация съгласно показателя на потребителските цени е спаднала от най-високата си стойност от 9,1% до 3,1% през ноември 2023 година По-важното за Фед е, че главната инфлация, изключваща нестабилните хранителни и енергийни съставни елементи, неотдавна означи 2,9% - спад от най-високата ѝ равнище от 5,47%.
Колкото и чужд да е бил този сюжет, в някои връзки неписаният сюжет, който следва за Фед, е още по-сложен, показва някогашният заместник-председател на централната банка на Съединени американски щати.
Участниците на пазара твърдо имат вяра, че Фед е завършил със стягането и че евентуално ще стартира да понижава лихвените проценти при започване на 2024 година
По време на последната си конференция след решението на централните банкери от 13 декември ръководителят Джером Пауъл не се опълчи нападателно на това очакване. Остава да забележим дали в идните си мнения членовете на Фед ще отговорят на тези очаквания.
Твърде рано е да честваме победа, само че няма причина да я назоваваме проваляне
„ Ако би трябвало да оценя представянето на Фед през 2023 година, най-хубавата подготовка, която бих могъл да дам, е „ ненапълно “: прекомерно рано е да честваме победа, само че няма причина да я назоваваме проваляне “, написа Фъргюсън.
Федералният запас си възвърна част от доверието, което мнозина считат, че е изгубил, закъснявайки да се изправи против предизвикването на инфлацията. И да, в този момент тя понижава, само че остава настойчиво над задачата на Фед от 2%, показва специалистът.
Затова има съществени диспути измежду анализаторите идната стъпка в борбата на Фед.
Надеждите за „ меко кацане “ на американската стопанска система се усилиха, само че постигането на тази цел към момента не е обезпечено. Финансовите пазари, бизнесът и, най-важното, американският консуматор, наподобява съумяха да устоят относително добре на нападателните покачвания на Фед, само че има явни пукнатини в жилищния, банковия и индустриалния бранш на Съединени американски щати, отбелязва Фъргюсън.
Някои настояват, че вълната от трудови безредици през годината е била изострена (ако не и причинена) както от натрупването на инфлационен напън, по този начин и от агресивното повишение на лихвите на Фед – и двете предизвикаха най-преките вреди на американците със междинни приходи.
Така че, в случай че оценката за Фед за 2023 година е, че работата му е незавършена, навлизайки в 2024 година, както за централната Фед, по този начин и за стопанската система, главната тематика е „ несигурността “, написа специалистът и добавя:
„ Разбира се, посоката на стопанската система постоянно е до известна степен несигурна. Но има естествена неустановеност и има настояща неустановеност. Те не са в една и съща галактика. “
От главно значение за бизнес мисленето е, че цената на парите – т.е. лихвените проценти – евентуално са минали от модела „ по-ниски за по-дълго “ към „ по-високи за по-дълго “, поради завръщането на инфлационния напън, изяснява Фъргюсън.
Той отваря значимата скоба, че последните 30 години са се характеризирали с войни, които са имали малко въздействие върху международната стопанска система, само че в този момент сме в интервал, в който споровете (горещи и студени) оказват очевидно въздействие върху цените и наличността на съществени запаси. И още нещо: веригите за доставки, които през последните няколко десетилетия бяха усъвършенствани в посока успеваемост, в този момент се усъвършенстват за сигурност и резистентност.
Накратко, изискванията, при които работеха множеството бизнес водачи, се заменят с нов набор от действителности. Резултатът е изключителна неустановеност.
Най-добрата цел
Има опасения, че достигането до задачата за инфлация от 2% може съществено да навреди на американската стопанска система, само че пък отводът от тази цел ще подкопае доверието във Фед. Централната банка на Съединени американски щати може да избере да резервира курса или да се помири с по-високо от заложеното равнище на инфлация.
Федералният запас възприе политика на по-голяма бистрота, частично с цел да понижи цялата тази неустановеност. Това включва както издание на прогнози за бъдещите ходове на членовете ѝ, отговарящи за паричната политика, по този начин и сигнали за решенията преди вземането им.
Тази година обаче сподели границите на тази бистрота. Самите упования на Фед се оказаха неточни – Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) на централната банка повиши лихвите по-високо от предстоящото от нейните членове - и по този начин Фед изостави практиката да дава прогнози. Следователно самият Фед се трансформира от източник на сигурност в източник на нараснала неустановеност, отбелязва Фъргюсън.
И най-после, въпросът дали Фед ще понижи лихвите през 2024 година е неразривно обвързван с въпроса дали стопанската система ще изпадне в криза през идната година.
Прогнозите на Федералния запас и пазарните упования поддържат концепцията, че Фед може да понижи лихвените проценти и стопанската система въпреки всичко да избегне криза, постигайки така наречен „ меко кацане “.
Въпреки това рецесията към момента е допустима - водена от отслабващ потребителски бранш, който ще бъде повлиян от по-високи лихвени проценти и намаляващи спестявания на семействата, както и от евентуалните последствия от вътрешен финансов потрес, произлизащ от чувствителни към лихвите банкови или жилищни браншове, или пък външен геополитически потрес.
Роджър У. Фъргюсън счита, че степента на неустановеност, с която навлизаме в 2024 година, тежи както върху семействата, по този начин и върху бизнеса. Според извършено от него скорошно изследване измежду изпълнителни шефове, бизнесът продължава да показва скептицизъм по отношение на вероятностите пред стопанската система.
Междувременно доверието на потребителите също се намали, поради опасения от по-висока инфлация, както и по отношение на бъдещето на пазара на труда, приходите и персоналните финанси, наред с възходящите лихвени проценти.
Констатациите както за изпълнителните шефове, по този начин и за потребителите са изненадващи поради устойчивостта на стопанската система на Съединени американски щати. Това обаче е още един резултат от несигурните времена, в които се намираме. Когато въпросите за посоката на лихвените проценти и вероятностите за стопанската система са в челните редици на вземането на персонални и бизнес решения, планирането става доста мъчно. И цената на грешката нараства както за семействата, по този начин и за бизнеса, показва Фъргюсън и обобщава:
Поглеждайки обратно, най-важният урок от 2023 година е този, който доста хора имаха лукса да не помнят през последните години – че инфлацията е гибелен налог за всички американци и би трябвало да бъде атакувана неотложно.
Причините за инфлацията са многочислени и варират според от интервала. Резултатът от появяването на инфлация обаче постоянно е еднакъв: Фед би трябвало да приложи твърда политика на по-високи ставки, с цел да я изгони от системата. Инструмент, който работи косвено, непредсказуемо и неизбежно основава неустановеност, която върху всички фамилии и компании, показва специалистът и приключва:
След една година би трябвало да имаме доста по-ясна картина за това къде се намираме и дали самостоятелните ни решения са били мъдри. И ще знаем доста по-добре каква дефинитивна оценка да дадем на Фед.
Малко икономисти биха написали този сюжет преди време.
И двете години се характеризират с невиждано, нападателно стягане на паричната политика от страна на Федералния запас на Съединени американски щати (и други централни банки, в това число ЕЦБ – б. ред).
Започвайки от 0%, Фед увеличи целевата рента по федералните фондове 11 пъти - до диапазон 5,25%-5,50% - преди да стартира да прави паузи през лятото на 2023 година
За Фед, който нормално се движи на стъпки от 0,25%, този цикъл на стягане включва четири извънредно огромни нараствания от 0,75% и две от 0,50%, отбелязва в разбор за The Wall Street Journal Роджър У. Фъргюсън младши, някогашен заместник-председател на Федералния запас и някогашен президент и основен изпълнителен шеф на американската организация за финансови услуги TIAA.
Трябва да имате напълно бегли знания за стопанската система, с цел да разберете какъв брой неизмеримо е всичко това, показва Фъргюсън.
Необходимостта от предприемане на такива невиждани дейности беше резултат от скока на инфлацията след Covid-19, като годишният показател на потребителските цени доближи връх от 9,1% през юни 2022 година, напомня специалистът.
Към днешна дата акцията на Фед е сполучлива що се касае до спада на инфлацията, само че укротяването ѝ до задачата от 2% надалеч не е завършила.
Годишната инфлация съгласно показателя на потребителските цени е спаднала от най-високата си стойност от 9,1% до 3,1% през ноември 2023 година По-важното за Фед е, че главната инфлация, изключваща нестабилните хранителни и енергийни съставни елементи, неотдавна означи 2,9% - спад от най-високата ѝ равнище от 5,47%.
Колкото и чужд да е бил този сюжет, в някои връзки неписаният сюжет, който следва за Фед, е още по-сложен, показва някогашният заместник-председател на централната банка на Съединени американски щати.
Участниците на пазара твърдо имат вяра, че Фед е завършил със стягането и че евентуално ще стартира да понижава лихвените проценти при започване на 2024 година
По време на последната си конференция след решението на централните банкери от 13 декември ръководителят Джером Пауъл не се опълчи нападателно на това очакване. Остава да забележим дали в идните си мнения членовете на Фед ще отговорят на тези очаквания.
Твърде рано е да честваме победа, само че няма причина да я назоваваме проваляне
„ Ако би трябвало да оценя представянето на Фед през 2023 година, най-хубавата подготовка, която бих могъл да дам, е „ ненапълно “: прекомерно рано е да честваме победа, само че няма причина да я назоваваме проваляне “, написа Фъргюсън.
Федералният запас си възвърна част от доверието, което мнозина считат, че е изгубил, закъснявайки да се изправи против предизвикването на инфлацията. И да, в този момент тя понижава, само че остава настойчиво над задачата на Фед от 2%, показва специалистът.
Затова има съществени диспути измежду анализаторите идната стъпка в борбата на Фед.
Надеждите за „ меко кацане “ на американската стопанска система се усилиха, само че постигането на тази цел към момента не е обезпечено. Финансовите пазари, бизнесът и, най-важното, американският консуматор, наподобява съумяха да устоят относително добре на нападателните покачвания на Фед, само че има явни пукнатини в жилищния, банковия и индустриалния бранш на Съединени американски щати, отбелязва Фъргюсън.
Някои настояват, че вълната от трудови безредици през годината е била изострена (ако не и причинена) както от натрупването на инфлационен напън, по този начин и от агресивното повишение на лихвите на Фед – и двете предизвикаха най-преките вреди на американците със междинни приходи.
Така че, в случай че оценката за Фед за 2023 година е, че работата му е незавършена, навлизайки в 2024 година, както за централната Фед, по този начин и за стопанската система, главната тематика е „ несигурността “, написа специалистът и добавя:
„ Разбира се, посоката на стопанската система постоянно е до известна степен несигурна. Но има естествена неустановеност и има настояща неустановеност. Те не са в една и съща галактика. “
От главно значение за бизнес мисленето е, че цената на парите – т.е. лихвените проценти – евентуално са минали от модела „ по-ниски за по-дълго “ към „ по-високи за по-дълго “, поради завръщането на инфлационния напън, изяснява Фъргюсън.
Той отваря значимата скоба, че последните 30 години са се характеризирали с войни, които са имали малко въздействие върху международната стопанска система, само че в този момент сме в интервал, в който споровете (горещи и студени) оказват очевидно въздействие върху цените и наличността на съществени запаси. И още нещо: веригите за доставки, които през последните няколко десетилетия бяха усъвършенствани в посока успеваемост, в този момент се усъвършенстват за сигурност и резистентност.
Накратко, изискванията, при които работеха множеството бизнес водачи, се заменят с нов набор от действителности. Резултатът е изключителна неустановеност.
Най-добрата цел
Има опасения, че достигането до задачата за инфлация от 2% може съществено да навреди на американската стопанска система, само че пък отводът от тази цел ще подкопае доверието във Фед. Централната банка на Съединени американски щати може да избере да резервира курса или да се помири с по-високо от заложеното равнище на инфлация.
Федералният запас възприе политика на по-голяма бистрота, частично с цел да понижи цялата тази неустановеност. Това включва както издание на прогнози за бъдещите ходове на членовете ѝ, отговарящи за паричната политика, по този начин и сигнали за решенията преди вземането им.
Тази година обаче сподели границите на тази бистрота. Самите упования на Фед се оказаха неточни – Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) на централната банка повиши лихвите по-високо от предстоящото от нейните членове - и по този начин Фед изостави практиката да дава прогнози. Следователно самият Фед се трансформира от източник на сигурност в източник на нараснала неустановеност, отбелязва Фъргюсън.
И най-после, въпросът дали Фед ще понижи лихвите през 2024 година е неразривно обвързван с въпроса дали стопанската система ще изпадне в криза през идната година.
Прогнозите на Федералния запас и пазарните упования поддържат концепцията, че Фед може да понижи лихвените проценти и стопанската система въпреки всичко да избегне криза, постигайки така наречен „ меко кацане “.
Въпреки това рецесията към момента е допустима - водена от отслабващ потребителски бранш, който ще бъде повлиян от по-високи лихвени проценти и намаляващи спестявания на семействата, както и от евентуалните последствия от вътрешен финансов потрес, произлизащ от чувствителни към лихвите банкови или жилищни браншове, или пък външен геополитически потрес.
Роджър У. Фъргюсън счита, че степента на неустановеност, с която навлизаме в 2024 година, тежи както върху семействата, по този начин и върху бизнеса. Според извършено от него скорошно изследване измежду изпълнителни шефове, бизнесът продължава да показва скептицизъм по отношение на вероятностите пред стопанската система.
Междувременно доверието на потребителите също се намали, поради опасения от по-висока инфлация, както и по отношение на бъдещето на пазара на труда, приходите и персоналните финанси, наред с възходящите лихвени проценти.
Констатациите както за изпълнителните шефове, по този начин и за потребителите са изненадващи поради устойчивостта на стопанската система на Съединени американски щати. Това обаче е още един резултат от несигурните времена, в които се намираме. Когато въпросите за посоката на лихвените проценти и вероятностите за стопанската система са в челните редици на вземането на персонални и бизнес решения, планирането става доста мъчно. И цената на грешката нараства както за семействата, по този начин и за бизнеса, показва Фъргюсън и обобщава:
Поглеждайки обратно, най-важният урок от 2023 година е този, който доста хора имаха лукса да не помнят през последните години – че инфлацията е гибелен налог за всички американци и би трябвало да бъде атакувана неотложно.
Причините за инфлацията са многочислени и варират според от интервала. Резултатът от появяването на инфлация обаче постоянно е еднакъв: Фед би трябвало да приложи твърда политика на по-високи ставки, с цел да я изгони от системата. Инструмент, който работи косвено, непредсказуемо и неизбежно основава неустановеност, която върху всички фамилии и компании, показва специалистът и приключва:
След една година би трябвало да имаме доста по-ясна картина за това къде се намираме и дали самостоятелните ни решения са били мъдри. И ще знаем доста по-добре каква дефинитивна оценка да дадем на Фед.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ