5 Неделя след Пасха – на Самарянката. Св. Никифор изповедник, патр. Константинополски. Прпмчк Еразъм Охридски
По Христово време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската линия от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а примес сред асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.
Самаряните са признавали единствено Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това скъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват дружно със своите идоли и демони. Голямо е било самарянското извращение на Ветхозаветната израилска религия, и огромна е била враждата им с юдеите, които ревниво пазели вярата си.
Господ Иисус Христос минава през Самария на път за Галилея и се стопира при бунар покрай град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й споделя: " Дай ми да пия ". Самарянката се учудва, че един юдеин приказва с нея и дори я моли за вода, защото знае за непримиримата омраза сред самаряни и юдеи. Христос още веднъж се обръща към самарянката: " Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти споделя: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива ".
Под алегорията " вода жива " Господ схваща Себе Си и Своето обучение. Така Той сочи на хората, че би трябвало да оставят враждите между тях и да се извърнат към Него, към истинния път за избавление. Господ ни демонстрира, че би трябвало да обичаме и своите врагове, че би трябвало да вършим положително и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото баговестие индивидите не могат да вършат положително. Те се заблуждават и от заварени неправилни верови и исторически наслоения, и от личната си греховна природа. Христос е този, който единствен може да даде истина и обич на грешниците, да укрепи духа им и да Ги научи на същинското Богопоклонение и служение на Бога.
В хода на диалога си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който би трябвало да пристигна, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия единствено за юдеите, за едно определено малцинство, а е за всички хора, колкото и неверни да са те.
В Христовата сказка със самарянката, както и изобщо в Евангелието Христово, се разкрива небесната пропаст на истинната и поучителна берекет. И дано запомним от тази сказка това, което можем да понесем в душата си - любовта към Бога и близък и вярата в Него, с цел да Му служим с дух и истина.
Сухопътни войски. ФОТИНА - САМАРЯНКАТА
Сред многото православни дами, които познава историята, е и света Фотина - самарянката. Животът й съставлява изумителен образец за това кака Божията берекет е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бедната на нечестието и възвиси до върха на духовната популярност.
Евангелското четиво споделя за беседата на Христа със самарянката за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поколението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия бунар. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той почнал сказка с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и умно довел самарянката до съзнанието за нейните лични грехове и потребността да се покае и обнови живота си.
Обхваната от избавителната религия в Избавителя, тя се покаяла за предишните си тежки грехове. Започнала да води благодетелен живот и се проникнала от такава пламенна обич към Господа, че както споделя Свещеното поверие, не се побояла намерено да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада доста поради Него. Самарянката получила страдалчески венец при гонението на християните от римския император Нерон.
Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. Светото поверие оповестява поучителни детайлности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива значими центрове на античната просвета като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя по този начин твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема гняв. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта гибел. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в бунар.
Какъв показателен край! При кладенеца в миналото тя получила от Христа своето първо духовно озарение и и изпила първата чаша " жива вода ", течаща във безконечния живот. И отново кладенецът й послужил като врата, през която тя фактически минала във безконечния живот!
Свети Никифор изповедник, патриарх Константинополски
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Константинопол на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот. Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Константинопол, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. В туй време той построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата " Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: " Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? " Патриархът споделил да оповестят на императора: " Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, с цел да успокои и убеди царя. " Не въвеждай в светата Църква нечестиво умуване! - споделил му той. - Не би трябвало да се спори за това, което към този момент от дълго време е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема ". Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Константинопол Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Константинопол в 846 година.
Св. свещеномъченик Еразъм Охридски
Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с огромен подарък на чудотворство.
Като свещеник той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Царят извел Еразма пред медния кумир на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Св. Еразъм отказал уверено, по тази причина царят заповядал да го подложат на тежки страдания, а по-късно го хвърлил в тюрма. Но се явил ангел Божий - както в миналото на св. Петър - и го извел от тъмницата.
После св. Еразъм посетил с проповед Кампания, след което се върнал в град Хармелий и тук се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически наблюдателен живот до самата си гибел. Той умрял при започване на ІV век.
Пещерата с църквицата на св. Еразъм и до през днешния ден съществува близо до Охрид, където се проповядва великата мощ на Божия ласкател.
Самаряните са признавали единствено Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това скъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват дружно със своите идоли и демони. Голямо е било самарянското извращение на Ветхозаветната израилска религия, и огромна е била враждата им с юдеите, които ревниво пазели вярата си.
Господ Иисус Христос минава през Самария на път за Галилея и се стопира при бунар покрай град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й споделя: " Дай ми да пия ". Самарянката се учудва, че един юдеин приказва с нея и дори я моли за вода, защото знае за непримиримата омраза сред самаряни и юдеи. Христос още веднъж се обръща към самарянката: " Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти споделя: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива ".
Под алегорията " вода жива " Господ схваща Себе Си и Своето обучение. Така Той сочи на хората, че би трябвало да оставят враждите между тях и да се извърнат към Него, към истинния път за избавление. Господ ни демонстрира, че би трябвало да обичаме и своите врагове, че би трябвало да вършим положително и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото баговестие индивидите не могат да вършат положително. Те се заблуждават и от заварени неправилни верови и исторически наслоения, и от личната си греховна природа. Христос е този, който единствен може да даде истина и обич на грешниците, да укрепи духа им и да Ги научи на същинското Богопоклонение и служение на Бога.
В хода на диалога си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който би трябвало да пристигна, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия единствено за юдеите, за едно определено малцинство, а е за всички хора, колкото и неверни да са те.
В Христовата сказка със самарянката, както и изобщо в Евангелието Христово, се разкрива небесната пропаст на истинната и поучителна берекет. И дано запомним от тази сказка това, което можем да понесем в душата си - любовта към Бога и близък и вярата в Него, с цел да Му служим с дух и истина.
Сухопътни войски. ФОТИНА - САМАРЯНКАТА
Сред многото православни дами, които познава историята, е и света Фотина - самарянката. Животът й съставлява изумителен образец за това кака Божията берекет е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бедната на нечестието и възвиси до върха на духовната популярност.
Евангелското четиво споделя за беседата на Христа със самарянката за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поколението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия бунар. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той почнал сказка с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и умно довел самарянката до съзнанието за нейните лични грехове и потребността да се покае и обнови живота си.
Обхваната от избавителната религия в Избавителя, тя се покаяла за предишните си тежки грехове. Започнала да води благодетелен живот и се проникнала от такава пламенна обич към Господа, че както споделя Свещеното поверие, не се побояла намерено да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада доста поради Него. Самарянката получила страдалчески венец при гонението на християните от римския император Нерон.
Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. Светото поверие оповестява поучителни детайлности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива значими центрове на античната просвета като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя по този начин твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема гняв. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта гибел. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в бунар.
Какъв показателен край! При кладенеца в миналото тя получила от Христа своето първо духовно озарение и и изпила първата чаша " жива вода ", течаща във безконечния живот. И отново кладенецът й послужил като врата, през която тя фактически минала във безконечния живот!
Свети Никифор изповедник, патриарх Константинополски
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Константинопол на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот. Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Константинопол, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. В туй време той построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата " Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: " Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? " Патриархът споделил да оповестят на императора: " Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, с цел да успокои и убеди царя. " Не въвеждай в светата Църква нечестиво умуване! - споделил му той. - Не би трябвало да се спори за това, което към този момент от дълго време е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема ". Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Константинопол Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Константинопол в 846 година.
Св. свещеномъченик Еразъм Охридски
Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с огромен подарък на чудотворство.
Като свещеник той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик. Царят извел Еразма пред медния кумир на Зевс и му заповядал да принесе жертва и да се поклони на идола. Св. Еразъм отказал уверено, по тази причина царят заповядал да го подложат на тежки страдания, а по-късно го хвърлил в тюрма. Но се явил ангел Божий - както в миналото на св. Петър - и го извел от тъмницата.
После св. Еразъм посетил с проповед Кампания, след което се върнал в град Хармелий и тук се поселил в една пещера, където се отдал на аскетически наблюдателен живот до самата си гибел. Той умрял при започване на ІV век.
Пещерата с църквицата на св. Еразъм и до през днешния ден съществува близо до Охрид, където се проповядва великата мощ на Божия ласкател.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ