Почти винаги некадърността се съпровожда с амбиция ~ Георги МАРКОВ
(Последната фотография на Георги Марков, направена дни преди гибелта му в дома на неговия сътрудник и другар Димитър Бочев от различен техен „ сътрудник “ - Николай Калчев, сътрудник „ Мартини ” от ДС)
Забраната
Няма по-жестоко нещо от съзнанието за несръчност. Почти постоянно некадърността се съпровожда с упоритост, а това към този момент прави нещата трагични. Всеки път, когато в дадена област на изкуството се появи нещо ново, надарено и забавно направено, то поражда възприятието на горчива злоба, която се трансформира в настървение, в ненавист и кара въпросния жител да се опита да плюе върху тази творба. Не е доста мъчно във всяко произведение да откриете антипартийни загатвания, да посочите скрита предумисъл, да дешифрирате антипартийни знаци, да изтълкувате противников алегории. Бил съм очевидец доста пъти на дейци на културния фронт, които са се втурвали да изясняват на стъписани партийни служащи или виновни лица в всякакви институти какъв брой ужасна, вражеска активност се развива на една или друга сцена, посредством една или друга книга. Знам подиуми, при които тези труженици на бездарието са пускали цялото си допустимо сладкодумство, с цел да убедят виновни фактори, че нещо би трябвало да се спре, нещо би трябвало да се предприеме, че по този начин не могло. И като се прибави към картината извънредно ниският естетически аршин на доста виновни лица, непознаването на изкуството и общата културна неначетеност, се вижда, че е елементарно да им се пробута бълхата за слон и да се унищожат съществени творби. Много пъти съм си мислил какъв брой доста би спечелила българската просвета, в случай че никой не се бъркаше в нея и в случай че всичките тия ангели пазители и хранители просто се занимаваха с нещо друго. Друг способ, доста пъти използуван, с цел да се накара партийно-държавният уред да задействува против дадена творба, е прекомерно некрасивото подхвърляне, че създателят или режисьорът, или актьорите са си разрешили да вършат подмятания по адрес на известни персони. Много леко се печели гневът на една властна персона, когато му се пошушне: „ Вас ви имитират. “
Истинското творчество изисква независимост. То своеволно, на своя глава някого, прекрачва известни признати или наложени граници. Онова, което великият съюз на бездарниците се пробва да направи, е да го върне назад, да го затвори в същите граници, в които те се намират, като по този метод му лишават свободата. Или, с други думи, принудително да се изравнят конете с магаретата. В пространство от три метра конят и магарето бягат с съвсем една и съща скорост. Но при свободен шир работата е малко по друга.
Не мога да не стигна до извода, че въпреки и осъществени с публична благословия, доста от възбраните у нас всъщност са частна самодейност на хора, които не могат да понесат други да вършат нещо по-добре от тях. Във всяко общество съществуват сходни завистливци, само че в свободния свят на тях рядко им обръщат внимание, до момента в който у нас мнозина от тях имат властта да действуват, или най-малко да им се чуе гласът. В доста случаи таман те съставляват самия механизъм, посредством който партията управлява изкуствата.
Трябва да кажа, че споделям изцяло разбирането, че у нас би било надалеч по-добре за всеки създател, в случай че съществуваше публична цензура. Един същински публичен институт, чиято работа да се основава на известни на всички правила и чиито представители да имат своите човешки лица. Тогава на мнозина би олекнало, тъй като би се знаело какво е позволено да се прави и какво не е. Нещо повече - би се знаело кой дава отговор за обещано решение. Човек би могъл да влезе в диалог и да изложи своите претекстове на другаря цензор или пък би могло да се стигне до някакъв компромис. При настоящето състояние на нещата, колкото и да се пробвате, не можете да намерите индивида, който дава отговор. Много пъти даже генералният шеф на съответното ведомство подвига рамена и споделя: „ Съгласен съм с тебе, прав си, само че не зависи от мен. “ Той не споделя от кого зависи и в случай че речете да търсите, става една чисто кафкианска история. Това пък от своя страна дава опция на същинските подстрекатели да се прикрият и да не носят никаква отговорност за стореното. От трета страна, същинският създател е такова надълбоко сензитивно създание, че не създава работите си на конвейер. Той евентуално влага себе си в единствено няколко неща. И когато те бъдат отхвърлени или заровени, това е съдбоносен удар за него. Нека не напомням тъжните истории на някои наши поети и кинорежисьори, и театрални режисьори. В същото време бездарникът работи стахановски. Той създава ли, създава, тъй като приятелите му от издателства и управления печатат ли, печатат. И по този начин стигаме до приказката за сивия поток и за тия, които се давят в него.
Мисля, че всяко общество на тази планета, което почита себе си, печели изключително доста, когато неговите представители основават надарени творби на изкуството, и противоположното - губи непоправимо, когато в сгода на бездарни упоритости изтръгва цветята от равнищата си, с цел да даде повече пространство на бурените.
1991 година
От: „ Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България “, Георги Марков, ИК „ Пейо К. Яворов “
* Последната фотография на Георги Марков, направена дни преди гибелта му в дома на неговия сътрудник и другар Димитър Бочев от различен техен „ сътрудник “ - Николай Калчев, сътрудник „ Мартини ” от Държавна сигурност
