(Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.) Знаменитият

(Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.)

Знаменитият съветски стихотворец и публицист Михаил Лермонтов (1814 ~ 1841) и създател на прословутата фраза: „ Човек, който желае упорито нещо, ще принуди ориста да отстъпи “, става прочут като един главните представители на романтизма в съветската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев. Поезията е в кръвта му – легендарен учредител на неговия жанр е шотландския стихотворец Томас Лермонт.

Започва да написа стихове, мощно повлияни от стила на Джордж Байрон, доста известен в Русия по това време. През 1834 става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село, като през това време не стопира да написа стихове. След трагичната крах на Александър Пушкин по време на двубой, той написа известната си поема „ Смъртта на поета “, в която остро подлага на критика актуалното общество. За премия е задържан и изпратен в драгунска част в Кавказ, защото стиховете му провокират недоволството на цар Николай I.

Година по-късно бива освободен и съумява да се снабди с голяма известност в литературните среди, по това време издава и първия психически разказ в съветската литература „ Герой на нашето време ”, само че не след дълго още веднъж бива задържан – този път за двубой със сина на френския дипломат. Отново е изпратен в Кавказ. Но пък там се отличава в боевете при река Валерик.

Завръща се още веднъж и замисля отпечатването на ново списание, и още веднъж бива изпратен в Кавказ, като по пътя влиза в спор с другаря си военачалник Николай Мартинов. Малко преди този момент и двамата ухажвали дъщерята на военачалник Верзилин – Емилия. Един ден, до момента в който беседва с нея в дома на генерала, поетът пуска няколко язвителни шегички по адрес на някогашния си фронтови приятел, който след уволнението си почнал да върви с кавказки народен ямурлук и кинжал, като го назовава „ планинецът с огромния кинжал ”.

Започва изострен спор и след ден, на 27 юли 1841 година, старите другари се изправят един против различен. След първичното отброяване обаче никой от двамата не стреля и тогава един от секундантите споделя: „ Стреляйте или разтурям дуела! ”, на което Лермонтов отвръща: „ Аз в тоя простак няма да изстрелвам! ”

„ Аз пламнах – написа по-късно Мартинов в отговорите си пред следователя. – И натиснах спусъка ”. След няколко минути поетът умира, едвам 26-годишен.

Намира гибелта си по същия метод като непрежалимия Пушкин.

(Михаил Лермонтов на възраст 6-9 години)

АНГЕЛ НА СМЪРТТА
На тебе – този подарък неизвестен,
на тебе – този труд преклонен,
така разгорещен, и така инцидентен,
но от тебе въодушевен.

Аз повличам дните си в злочестина,
само че с твоя гальовен лик в гръдта
все така неотразимо апелирам:
бъди мой ангел на гибелта!

Яви ми се в час на страдалчество,
на сетни страдания! И ми дай
целувка – знак за обещаната
заветна среща в мил край!

О, изток – край на чудеса,
на любов и на сласти,
где розите искрят в роса,
где зрее всичко, не и благополучие,
где буйно речните талази
шумят и облаци се реят,
где в злато залезите греят
като в ония първи дни,
когато в хората ориста
не беше поставила печата
на подлостта и на злината.
О, завършек на хубост непозната!…
Родината си в момент не помни
виделият те и остава
до гроба заложник без покой
на хубавиците надменни…
И знам: ще има вяра непроменяемо
на всичко в тази повест той!

Да, има ангел на гибелта!
В часа на сетната раздяла
затваря нашите уста
с целувка; и разсънва тъга
в нас погледът му… И несъзнателно
от боязън треперим… В този час,
дорде сърцето трепка болно,
изтръгва той дъха от нас…
Но тези срещи в дни далечни
за момент дарявали покой.
Над всяка жертва с глас сърдечен
изричал секрети думи той.
Умеел пристрастености да смразява
и в неговата власт било
на морните души да дава
вяра в страшното тегло.

Навред в безкрайната галактика
летял бе ангелът преди.
Към земния боязън и беди
поглеждал все с душа надменна.
В нозете му благословени
непреломим покой растял.
Искрящ като звезда нетрайна,
той в полунощите блестял
и мамел смъртните, и в парадайса
отнасял техните души…
И бил благополучен. Защо ли тая
прегръдка към този момент ни души,
а ласките таят проклинание?

БЛАГОДАРНОСТ
За всичко, всичко съм ти признателен:
за тази пристрастеност – горяща в мене плам, –
за удара нечовечен на зложелател коварен;
за пламъка, пропилян без излишък,
за всичко, що в машинация ме горя…
Стори по този начин, че от в този момент нататък
да няма мотив да благодаря!

ВЪЛНИТЕ И ХОРАТА
Вълните се плъзгат едни след други
със плисък ту гръмък, ту глух;
и хора, мравуняк, оскъдни и груби
минават един след различен.

По-скъпи са воля и студ за вълните
от обеден знойни лъчи;
а хората желаят души… пък душите
по-ледни са в тях от талази!

И МЪЧНО Е, И ТЪЖНО Е…
И мъчително е, и тъжно е, и няма ти ръка кому да подадеш
в минути на душевна страшна тегота…
Желания!… Каква ли изгода постоянно и на вятъра ти стремежи да щеш!…
… А пък летят годините на младостта!
Да любя!… само че кого ли пък?… за малко време – то не коства си труда,
а постоянно да се люби тук е невероятно.
Погледнеш ли във себе си? – от предишното там веч няма ни диря,
и наслади, и страдания – там е все незначително.
А пристрастеностите за какво ли са? – там рано или късно сладкий фантом бледен
изчезна ще, по кое време разум заговори;
и тоз живот погледнеш ли с внимание студено ти всъде, навсякъде,
играчка пуста, глупава ще ти се стори…

Изображения: Культура.РФ, Словари и энциклопедии на Академике ; заглавно ~ Портрет Михаила Лермонтова. Яковлев Г.И. 1819-1962 ~ Международная военно-историческая ассоциация