Умът може да бъде силен и ограничен или широк, но немощен ~ Блез ПАСКАЛ
(Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist)
Мисли за мозъка и за стила
~ Съществуват два вида мозъци: единият бързо и задълбочено вниква в следствията на правилата – точният ум; другият обгръща голям брой правила, без да ги обърква – геометричният разум. Единият се отличава със мощ и акуратност, другият – с просторност. Напълно допустимо е да притежаваш единствено единия от тях. Умът може да бъде мощен и стеснен или необятен, само че безсилен.
~ Хората, привикнали да преценят по възприятие, не схващат нищо от умозрителните проблеми, тъй като желаят от пръв взор да ги схванат, и не са привикнали да търсят правилата. Другите, назад, привикнали да разсъждават, изхождайки от правила, не схващат нищо от сферата на възприятието, тъй като търсят правила и не виждат нищо от пръв взор.
~ Различно подредените думи получават друг смисъл и друго подредените мисли оказват друго влияние.
~ Реките са пътища, които вървят вместо нас и ни отнасят там, където желаеме да отидем.
***
~ Истинското сладкодумство нехае за красноречието, същинската добродетелност нехае за нравствеността; с други думи моралът на непосредствената преценка, който не познава правила, се надсмива над морала на мозъка.
Чувството е подвластно на непосредствената преценка, както науката е подвластна на мозъка. Интуицията е присъща на непосредствената преценка, геометрията – на мозъка.
Истинският мъдрец се надсмива над философията.
***
~ Както се развращава мозъкът, по този начин се похабяват и възприятията. Умът и възприятията ни се усъвършенстват в диалозите ни с други хора. Пак в диалозите те се похабяват. Полезните диалози ги оформят, а нездравословните ги скапват. Затова най-важното от всичко е да умеем да сортираме събеседниците си, с цел да развиваме, а не да похабяваме мозъка и възприятията си. А не можем да създадем вярно този асортимент, в случай че мозъкът и възприятието не са към този момент усъвършенствани, а не похабени. Така се получава обаян кръг и блажени ония, които се измъкнат от него.
~ Колкото по-интелигентен е човек, толкоз повече чудачество открива у другите хора. За посредствения всички са идентични.
~ Ако желаете ползотворно да поправите някого и да го убедите, че бърка, постарайте се да разберете от коя страна преглежда въпроса, тъй като нормално е прав от тази гледна точка; признайте му тази заслуга, само че му разкрийте и другата страна, във връзка с която бърка. Той ще бъде удовлетворен, тъй като ще види, че не е сбъркал, а просто не е видял всички страни. Не се ядосваме, когато не сме видели всичко, само че ни е неприятно, в случай че сме позволили неточност. Обяснението е може би в това, че естествено не можем да забележим всичко и естествено не можем да сгрешим, разглеждайки единствено една страна; да вземем за пример сетивните усещания са постоянно правилни.
~ Обикновено за нас са по-убедителни не доводите, хрумнали другиму, а тези, до които сами сме стигнали.
~ Всички основни типове развлечения са рискови за благочестивото съществуване; само че от всички занимания, измислени от хората, няма по-страшно от театъра. Той изобразява по този начин естествено и фино пристрастеностите, че ги пробужда или поражда в сърцата ни. Най-вече любовната пристрастеност. Особено когато тя е показана като доста целомъдрена и добродетелна. Защото колкото по-невинна наподобява на непорочните души, толкоз по-силно им въздейства; нейният жар се харесва на самолюбието ни и то на часа пожелава да провокира същите резултати, по този начин живо изобразени на сцената; в същото време в чистите души поражда убеждението, че възприятията, които виждат на сцената, са безукорни, и те се отърсват от всякаква страх, въобразявайки си, че с нищо няма да накърнят чистотата си, в случай че обичат по този начин благоразумно.
И те напущат театъра, дотам изпълнени с хубостта и сладостта на любовта, по този начин уверени в нейната непорочност, че са подготвени да усетят първите любовни трепети или по-скоро да ги породят в нечие сърце, с цел да получат същите удоволствия и жертви, по този начин достоверно обрисувани в пиесата.
Избрано от: „ Мисли. Блез Паскал ”, изд. „ ЛИК ”, 2001
Изображение: Portrait of Pascal (1623 ~ 1662), unknown artist commons.wikimedia.org
