Първо в БЛИЦ! Нагла схема: Шофьор от столичен градски транспорт събира такса „спокойствие” от пътниците
Поредната скица за галантно бъркане в джоба на тези, които са избрали да употребяват услугите на столичния градски превоз, е към този момент деен факт.
Ситуацията е отпреди няколко дни, а сравнението, с което е показана от създателя – наложително изискване, с цел да стане ясно за какво народопсихологията ни постоянно се оказва подбуда за честото неодобрение.
„ Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката тиня на селския път. Разслабеният й скелет глухо затропа измежду печалното, пусто и разкиснато от дъждовете поле. И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им мощно и ободрително:
– Дий – хей!… Ди-и-и, господа!”
Картината ни връща към описа на Елин Пелин – Андрешко. Сюжетът, столетие по-късно, е същият, а приликите с действителни лица и събития, не е инцидентна.
Съвременният Андрешко не размахва бич,
а авторитетно върти кормилото на рейс № 78 по маршрута Централна гара – Враждебна. Той не e към този момент оня млад каруцар, а професионален водач от столичен градски превоз. Професия, несъмнено почтена за почитание.
Съвременното возило с тътнеж спря, изпускайки гъсти кълба черен пушек. Качих се от първата врата, с ясното желание да си закупя билет. Подадох банкнота от 2 лв.. Шофьорът с отработено придвижване откъсна скъпоценната хартийка на цена от лев и шестдесет и тогава пристигна изненадата.
„ Вземете си рестото от еййй там” – вежливо ме подкани той, сочейки купчинката от по 1 и 2 стотинки, грижливо сложена върху микрофибърна забрадка до предното стъкло на шофьорската кабина.
За да получа назад полагаемото ресто бе належащо: Да преодолея затруднение, влизайки с прескок в шофьорската кабина; да отброя шепата жълти стотинки, които да натъпча в портфейла си; наново да преодолея същото затруднение под неодобрителните дюдюкания на опашката от изнервени искащи да се качат в многоместното возило. Заплатих своята такса „ спокойствие” от 40 стотинки, отказвайки се великодушно от рестото си.
„ – А-а-а – Андрешко… Хитрец си ти-и-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете единствено да лъжете и да хитрувате… И по какъв начин се преструвате!... Овчичка, подобен, малоумен, пък той цялостен вълк!”, продължава описа си Елин Пелин.
Замислих се върху дребната прозорливост на актуалния Андрешко. Той
не отхвърля да ни продаде билет, учтиво предлага ресто,
което по европейски нрав да отброим сами. На видно място е залепил и надпис „ Билети се продават единствено при спряло транспортно средство и тъкмо приготвена сума”. Спазил е всички написани правила в „ Наредбата за реда и изискванията на пътешестване с публичния градски превоз на територията на Столична община”.
За положените старания героят от нашия роман припечелва по 25% от продажбата на съвсем всеки билет, под формата на такса „ спокойствие”, за сметка на поискалите да бъдат постоянни пасажери в столичния градски превоз.
„ – От дивотия хитруват нашите селяни. От дивотия и от бедност.
– А-а-а – от бедност, от сиромашия… Пусто дърво недодялано! От бедност се оплакват, а пиянствуват като скотове”, разкрива още част от народопсихологията „ артистът на българското село”.
Ивайло СТЕФАНОВ
Ситуацията е отпреди няколко дни, а сравнението, с което е показана от създателя – наложително изискване, с цел да стане ясно за какво народопсихологията ни постоянно се оказва подбуда за честото неодобрение.
„ Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката тиня на селския път. Разслабеният й скелет глухо затропа измежду печалното, пусто и разкиснато от дъждовете поле. И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им мощно и ободрително:
– Дий – хей!… Ди-и-и, господа!”
Картината ни връща към описа на Елин Пелин – Андрешко. Сюжетът, столетие по-късно, е същият, а приликите с действителни лица и събития, не е инцидентна.
Съвременният Андрешко не размахва бич,
а авторитетно върти кормилото на рейс № 78 по маршрута Централна гара – Враждебна. Той не e към този момент оня млад каруцар, а професионален водач от столичен градски превоз. Професия, несъмнено почтена за почитание.
Съвременното возило с тътнеж спря, изпускайки гъсти кълба черен пушек. Качих се от първата врата, с ясното желание да си закупя билет. Подадох банкнота от 2 лв.. Шофьорът с отработено придвижване откъсна скъпоценната хартийка на цена от лев и шестдесет и тогава пристигна изненадата.
„ Вземете си рестото от еййй там” – вежливо ме подкани той, сочейки купчинката от по 1 и 2 стотинки, грижливо сложена върху микрофибърна забрадка до предното стъкло на шофьорската кабина.
За да получа назад полагаемото ресто бе належащо: Да преодолея затруднение, влизайки с прескок в шофьорската кабина; да отброя шепата жълти стотинки, които да натъпча в портфейла си; наново да преодолея същото затруднение под неодобрителните дюдюкания на опашката от изнервени искащи да се качат в многоместното возило. Заплатих своята такса „ спокойствие” от 40 стотинки, отказвайки се великодушно от рестото си.
„ – А-а-а – Андрешко… Хитрец си ти-и-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете единствено да лъжете и да хитрувате… И по какъв начин се преструвате!... Овчичка, подобен, малоумен, пък той цялостен вълк!”, продължава описа си Елин Пелин.
Замислих се върху дребната прозорливост на актуалния Андрешко. Той
не отхвърля да ни продаде билет, учтиво предлага ресто,
което по европейски нрав да отброим сами. На видно място е залепил и надпис „ Билети се продават единствено при спряло транспортно средство и тъкмо приготвена сума”. Спазил е всички написани правила в „ Наредбата за реда и изискванията на пътешестване с публичния градски превоз на територията на Столична община”.
За положените старания героят от нашия роман припечелва по 25% от продажбата на съвсем всеки билет, под формата на такса „ спокойствие”, за сметка на поискалите да бъдат постоянни пасажери в столичния градски превоз.
„ – От дивотия хитруват нашите селяни. От дивотия и от бедност.
– А-а-а – от бедност, от сиромашия… Пусто дърво недодялано! От бедност се оплакват, а пиянствуват като скотове”, разкрива още част от народопсихологията „ артистът на българското село”.
Ивайло СТЕФАНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ