Защо Китай е по-голяма заплаха от Съветския съюз през Студената война?
Поради политически, стопански и военни аргументи, Комунистическата партия на Китай в този момент съставлява по-голяма опасност за сигурността на САЩ от Съветския съюз през Студената война. Приликите сред тези два колоса са явни, разяснява американското консервативно издание Washington Examiner.
И двете народи черпят сили от властническия си надзор над хората и в предаността към партийното господство, и също така и двете страни преглеждат успеха над САЩ като причина за своя краен триумф, само че множеството от техните прилики стопират дотук. До огромна степен това е по този начин, поради надалеч по-добрата тактика на Китай, спрямо тази на Съюз на съветските социалистически републики.
Докато Москва искаше да господства над своите врагове, Пекин цели първо да си сътрудничи с тях, и тогава да ги победи. Докато Съюз на съветските социалистически републики разчиташе на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в кражбата над западни технологии, Китай разполага с хакери и шпиони в академичната сфера. Докато Съюз на съветските социалистически републики се опитваше да се опълчи на НАТО с груба мощ, Си Дзипин цели да раздели алиансите и да удари слабите отбранителни позиции на Запада. Нека обмислим и политическите, стопански и военни детайли. Идеологията на Пекин се концентрира в това, което може да бъде разказано като килнат комунизъм. Постоянният комитет има вяра, че партията е върхвона и Китай е съдбоносен като световен хегемон, само че те са пластични във връзка с това по какъв начин да реализират това. Вътрешният кръг на Си Дзипин е благополучен да оказва помощ на непознатите страни да забогатеят, в случай че това ще му помогне да завоюва тяхната преданост. Виждаме това в Азия и Африка, където Китай влага стотици милиарди $ в инфраструктурни планове. Най-поразяващото е, че сходен китайски гамбит може да бъде открит и в дейностите на Пекин в Европа.
Тук, с трите огромни европейски страни – Англия, Франция и Германия, Китай употребява своето политическо въздействие посредством евтини артикули и огромни вложения. Играта с връзките с обществеността също е хитра. Китай почита демократичните модели на Западна Европа, или най-малко по този начин твърди, и желае единствено спокойно взаимно битие. За разлика от Съюз на съветските социалистически републики, Китай не разчита на комунистически сепаратистки придвижвания там. Затова и западните водачи по-лесно одобряват въздействието на Пекин и неговото предложение за другарство звучи по-правдоподобно. Там, където този проект не съумява, като в Канада и Австралия, Пекин прибягва до закани. Тази оферта за благосъстояние или премеждия носи в допълнение тегло в западните демокрации. В последна сметка е мъчно за един западен политик да наложи стопански наказания на страна, която популацията му поддържа. Големият проблем на Съюз на съветските социалистически републики беше обстоятелството, че света вързо се научи да разпознава неприятния стандарт на живот и политически репресии там, и не искаше да има нищо общо с него, само че когато Китай прави животите на непознатите жители по-добри с евтини артикули и пътувания до съвременни градове като Шанхай, Пекин, а до неотдавна и Хонконг, офертата на азиатската страна наподобява добра, даже мечтана.
Докато се покажат белезниците зад нея, към този момент е прекомерно късно. Икономическият модел на Китай също е мъдро фиктивен. Да, стопанската система на Китай е следена по своята природа, само че тя желае иновация и облаги по способи, които Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не възприе. Китай предлага вложения от една страна и организира акция за кражба на интелектуална благосъстоятелност от друга, и до момента в който Пекин е ръководен от комунистически хайлайф, Си Дзипин е надалеч по-толерантен от Йосиф Сталин, Никита Хрушчов, и даже от Михаил Горбачов в насърчаването на натрупваните в страната самостоятелни благосъстояния и власт. Износът беше единствено дребен откъс от Съветскта стопанска система, само че той е в основата на китайската. Той също по този начин е от изгода и за световното консуматорство, като му предлага голям брой евтини артикули, а големия пазар за импорт в страната е направил значително чужденци богати. Отново – това оказва помощ на Китай да се показва в добра светлина – добре е да търгувате с нас и да сте наши другари, даже в случай че нарушаваме интернационалните правила. Разбира се, встрани от очите на интернационалното общество, Китай не просто нарушава разпоредбите, той ги унищожава.
Нетърпимостта на Пекин за световните търговски правола и интелектуална благосъстоятелност коства на Запада трилиони долари на година. Подкрепен от легиони от студенти и учени, кражбите на Китай в тази сфера са безбройни и с тях не могат да се оправят даже организации като ФБР. Подкрепено от лобисти и политици, китайското икономическо въздействие намира поддръжка и от формалните управляващи. Крайният резултат е китайски стопански модел, който се устоя на гърба на голям експорт на евтини артикули, операцията на свободния пазар и непознатите държавни управления, и кражбата ан интелектуална благосъстоятелност, за която са били вложени големи суми пари, старания и време. Това натежава над минусите над плановата стопанска система на Пекин по метод, по който това нямаше по какъв начин да се случи в Съюз на съветските социалистически републики.
Ами китайската войска? Тя е впечатляваща. Много се приказва за това, че САЩ харчат жестоко три пъти повече за защита от Китай, само че тези изказвания пренебрегват три истини. Първо, китайските бойци получават към 15 пъти по-малко пари от американските. Второ, Китай заобикаля доста от харчовете на Пентагона за военни технологии посредством кражбата им. И трето, Китай не се концентрира над своето световно военно въздействие, с изключение на в областта на кибервойната, балистичните ракети и галактическите оръжия.
При това, за разлика от Съюз на съветските социалистически републики, който се опитваше да се опълчи на НАТО с повече танкове, бойци и ракети, Китай се концентрира в това да не разреши на САЩ изобщо да се бие. Сателитните оръжия на Китай, самолетоносачите и ракетите, с които са оборудвани и големия флот от кораби със системи за противовъздушна защита са основани за тази цел. На бойното поле Китай е кадърен да разположи орди от своите ракети DF-21 против американските самолетоносачи, а базите на Вашингтон са застрашени от еквивалентно количество DF-26. След като това се случи по време на война, Пекин ще изиска от уплашения Конгрес мир, който обаче ще обезпечи на Китай значима геополитическа победа. Китай разполага и с способи да обърне мнението на американците против държавното управление в Белия дом посредством кибервойна. Китай не може да победи американската войска на фронтове отвън Азия, само че той не се интересува от това. Пекин няма потребност да води сходни войни.
Докато НАТО и САЩ превъзхождаха Съюз на съветските социалистически републики във връзка с оръжията и единството си, в тази ситуация с Китай това не е по този начин. Австралия и Япония са чудесни съдружници, само че партньорството на САЩ с Индия е в начална фаза, Европа и Англия не желаят да изпращат кораби в Китайско море, а по-голямата чат от азиатските тихоокеански страни поддържат САЩ само на хартия. Единствените места, където САЩ са по-силни е под водата, във въздуха и във връзка с нуклеарните оръжия. Но в последна сметка това ни изправя пред едно само предложение – в случай че САЩ искат да поддържа междунардония ред на 21 век, по-добре да одобряват предизвикването, пред което са изправени. Китай предлага панди, евтини тениски и усмивки, само че ние можем да вземем последните две и от други места, а цената за приемането на ръката на Пекин ще са белезниците на американските ръце в бъдеще. Белезници, които ще ни държат към по-бедно, по-малко свободно бъдеще, водено от режим, който още разчита на концентрационни лагери.
Превод и редакция: Теодор Пенев за Агенция " Фокус ".
И двете народи черпят сили от властническия си надзор над хората и в предаността към партийното господство, и също така и двете страни преглеждат успеха над САЩ като причина за своя краен триумф, само че множеството от техните прилики стопират дотук. До огромна степен това е по този начин, поради надалеч по-добрата тактика на Китай, спрямо тази на Съюз на съветските социалистически републики.
Докато Москва искаше да господства над своите врагове, Пекин цели първо да си сътрудничи с тях, и тогава да ги победи. Докато Съюз на съветските социалистически републики разчиташе на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в кражбата над западни технологии, Китай разполага с хакери и шпиони в академичната сфера. Докато Съюз на съветските социалистически републики се опитваше да се опълчи на НАТО с груба мощ, Си Дзипин цели да раздели алиансите и да удари слабите отбранителни позиции на Запада. Нека обмислим и политическите, стопански и военни детайли. Идеологията на Пекин се концентрира в това, което може да бъде разказано като килнат комунизъм. Постоянният комитет има вяра, че партията е върхвона и Китай е съдбоносен като световен хегемон, само че те са пластични във връзка с това по какъв начин да реализират това. Вътрешният кръг на Си Дзипин е благополучен да оказва помощ на непознатите страни да забогатеят, в случай че това ще му помогне да завоюва тяхната преданост. Виждаме това в Азия и Африка, където Китай влага стотици милиарди $ в инфраструктурни планове. Най-поразяващото е, че сходен китайски гамбит може да бъде открит и в дейностите на Пекин в Европа.
Тук, с трите огромни европейски страни – Англия, Франция и Германия, Китай употребява своето политическо въздействие посредством евтини артикули и огромни вложения. Играта с връзките с обществеността също е хитра. Китай почита демократичните модели на Западна Европа, или най-малко по този начин твърди, и желае единствено спокойно взаимно битие. За разлика от Съюз на съветските социалистически републики, Китай не разчита на комунистически сепаратистки придвижвания там. Затова и западните водачи по-лесно одобряват въздействието на Пекин и неговото предложение за другарство звучи по-правдоподобно. Там, където този проект не съумява, като в Канада и Австралия, Пекин прибягва до закани. Тази оферта за благосъстояние или премеждия носи в допълнение тегло в западните демокрации. В последна сметка е мъчно за един западен политик да наложи стопански наказания на страна, която популацията му поддържа. Големият проблем на Съюз на съветските социалистически републики беше обстоятелството, че света вързо се научи да разпознава неприятния стандарт на живот и политически репресии там, и не искаше да има нищо общо с него, само че когато Китай прави животите на непознатите жители по-добри с евтини артикули и пътувания до съвременни градове като Шанхай, Пекин, а до неотдавна и Хонконг, офертата на азиатската страна наподобява добра, даже мечтана.
Докато се покажат белезниците зад нея, към този момент е прекомерно късно. Икономическият модел на Китай също е мъдро фиктивен. Да, стопанската система на Китай е следена по своята природа, само че тя желае иновация и облаги по способи, които Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не възприе. Китай предлага вложения от една страна и организира акция за кражба на интелектуална благосъстоятелност от друга, и до момента в който Пекин е ръководен от комунистически хайлайф, Си Дзипин е надалеч по-толерантен от Йосиф Сталин, Никита Хрушчов, и даже от Михаил Горбачов в насърчаването на натрупваните в страната самостоятелни благосъстояния и власт. Износът беше единствено дребен откъс от Съветскта стопанска система, само че той е в основата на китайската. Той също по този начин е от изгода и за световното консуматорство, като му предлага голям брой евтини артикули, а големия пазар за импорт в страната е направил значително чужденци богати. Отново – това оказва помощ на Китай да се показва в добра светлина – добре е да търгувате с нас и да сте наши другари, даже в случай че нарушаваме интернационалните правила. Разбира се, встрани от очите на интернационалното общество, Китай не просто нарушава разпоредбите, той ги унищожава.
Нетърпимостта на Пекин за световните търговски правола и интелектуална благосъстоятелност коства на Запада трилиони долари на година. Подкрепен от легиони от студенти и учени, кражбите на Китай в тази сфера са безбройни и с тях не могат да се оправят даже организации като ФБР. Подкрепено от лобисти и политици, китайското икономическо въздействие намира поддръжка и от формалните управляващи. Крайният резултат е китайски стопански модел, който се устоя на гърба на голям експорт на евтини артикули, операцията на свободния пазар и непознатите държавни управления, и кражбата ан интелектуална благосъстоятелност, за която са били вложени големи суми пари, старания и време. Това натежава над минусите над плановата стопанска система на Пекин по метод, по който това нямаше по какъв начин да се случи в Съюз на съветските социалистически републики.
Ами китайската войска? Тя е впечатляваща. Много се приказва за това, че САЩ харчат жестоко три пъти повече за защита от Китай, само че тези изказвания пренебрегват три истини. Първо, китайските бойци получават към 15 пъти по-малко пари от американските. Второ, Китай заобикаля доста от харчовете на Пентагона за военни технологии посредством кражбата им. И трето, Китай не се концентрира над своето световно военно въздействие, с изключение на в областта на кибервойната, балистичните ракети и галактическите оръжия.
При това, за разлика от Съюз на съветските социалистически републики, който се опитваше да се опълчи на НАТО с повече танкове, бойци и ракети, Китай се концентрира в това да не разреши на САЩ изобщо да се бие. Сателитните оръжия на Китай, самолетоносачите и ракетите, с които са оборудвани и големия флот от кораби със системи за противовъздушна защита са основани за тази цел. На бойното поле Китай е кадърен да разположи орди от своите ракети DF-21 против американските самолетоносачи, а базите на Вашингтон са застрашени от еквивалентно количество DF-26. След като това се случи по време на война, Пекин ще изиска от уплашения Конгрес мир, който обаче ще обезпечи на Китай значима геополитическа победа. Китай разполага и с способи да обърне мнението на американците против държавното управление в Белия дом посредством кибервойна. Китай не може да победи американската войска на фронтове отвън Азия, само че той не се интересува от това. Пекин няма потребност да води сходни войни.
Докато НАТО и САЩ превъзхождаха Съюз на съветските социалистически републики във връзка с оръжията и единството си, в тази ситуация с Китай това не е по този начин. Австралия и Япония са чудесни съдружници, само че партньорството на САЩ с Индия е в начална фаза, Европа и Англия не желаят да изпращат кораби в Китайско море, а по-голямата чат от азиатските тихоокеански страни поддържат САЩ само на хартия. Единствените места, където САЩ са по-силни е под водата, във въздуха и във връзка с нуклеарните оръжия. Но в последна сметка това ни изправя пред едно само предложение – в случай че САЩ искат да поддържа междунардония ред на 21 век, по-добре да одобряват предизвикването, пред което са изправени. Китай предлага панди, евтини тениски и усмивки, само че ние можем да вземем последните две и от други места, а цената за приемането на ръката на Пекин ще са белезниците на американските ръце в бъдеще. Белезници, които ще ни държат към по-бедно, по-малко свободно бъдеще, водено от режим, който още разчита на концентрационни лагери.
Превод и редакция: Теодор Пенев за Агенция " Фокус ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ