„Нешънъл джиографик“: Бяхме расисти
Популярното по целия свят американското списание „ Нешънъл джиографик “ признава, че в предишното е отразявало хората по света по расистки метод.
Изданието е пренебрегвало небелите американци и е показвало другите групи като екзотични или диви, разпространявайки необятно „ всяко факсимиле “, споделя редакторът Сюзън Голдбърг, представена от Би Би Си (BBC).
Редактират "Пипи Дългото чорапче " поради расизъм
1964: Хотелиер изсипва киселина в басейн с плуващи тъмнокожи
Априлският брой на списанието е отдадено на расата и от редакцията помолили историк да прегледа предходни издания. Изданието е решило да прегледа метода, по който отразява събитията, с цел да означи 50 години от убийството на деятеля за цивилен права Мартин Лутър Кинг.
„ Нека се надигнем против срамната приложимост на расизма през днешния ден като политическа тактика и да потвърдим, че сме по-добри от това “, написа Голдбърг в публицистична публикация озаглавена: „ В продължение на десетилетия отразявахме по расистки метод “.
Our April issue is devoted to exploring race—how it defines, separates and unites us. Read the story behind the cover: https://t.co/PPTVg3UpM8 pic.twitter.com/5kunxfDrHt
— National Geographic (@NatGeo) March 12, 2018
Голдбрг признава, че част от архива на списанието я е оставила „ безмълвна “, в това число снимка на австралийски туземци от 1916 година с надпис:
„ Южноавстралийски чернокожи: Тези диваци са на най-ниското интелектуално равнище от всички човешки същества “.
Помолен да изследва метода на отразяване на списанието, проф. Джон Едвин Мейсън от университета във Вирджиния съобщи, че „ Нешънъл джиографик “ е служил единствено за усилване на расистките настройки, защото е списание с „ голям престиж “.
Той споделя, че до 70-те години на предишния век списанието пренебрегва небелите американци, показвайки ги единствено като служащи или домашни помощници.
Той съпоставя публикация, отразяваща епохата на апартейда в Южна Африка през 1962 година, в която едвам се загатват каквито и да било проблеми, с втора публикация от 1977 година, което демонстрира съпротива на режима от чернокожи водачи. „ Това не е добра публикация, само че признава потисничеството “, написа проф. Мейсън.
Историкът въпреки всичко признава и положителната работа, която списанието прави даже през този интервал, предоставяйки на своите читатели взор върху един по-широк свят. „ Може да се каже, че едно списание може да отвори очите на хората и по едно и също време с това да ги затваря “, сподели той.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram .
Изданието е пренебрегвало небелите американци и е показвало другите групи като екзотични или диви, разпространявайки необятно „ всяко факсимиле “, споделя редакторът Сюзън Голдбърг, представена от Би Би Си (BBC).
Редактират "Пипи Дългото чорапче " поради расизъм
1964: Хотелиер изсипва киселина в басейн с плуващи тъмнокожи
Априлският брой на списанието е отдадено на расата и от редакцията помолили историк да прегледа предходни издания. Изданието е решило да прегледа метода, по който отразява събитията, с цел да означи 50 години от убийството на деятеля за цивилен права Мартин Лутър Кинг.
„ Нека се надигнем против срамната приложимост на расизма през днешния ден като политическа тактика и да потвърдим, че сме по-добри от това “, написа Голдбърг в публицистична публикация озаглавена: „ В продължение на десетилетия отразявахме по расистки метод “.
Our April issue is devoted to exploring race—how it defines, separates and unites us. Read the story behind the cover: https://t.co/PPTVg3UpM8 pic.twitter.com/5kunxfDrHt
— National Geographic (@NatGeo) March 12, 2018
Голдбрг признава, че част от архива на списанието я е оставила „ безмълвна “, в това число снимка на австралийски туземци от 1916 година с надпис:
„ Южноавстралийски чернокожи: Тези диваци са на най-ниското интелектуално равнище от всички човешки същества “.
Помолен да изследва метода на отразяване на списанието, проф. Джон Едвин Мейсън от университета във Вирджиния съобщи, че „ Нешънъл джиографик “ е служил единствено за усилване на расистките настройки, защото е списание с „ голям престиж “.
Той споделя, че до 70-те години на предишния век списанието пренебрегва небелите американци, показвайки ги единствено като служащи или домашни помощници.
Той съпоставя публикация, отразяваща епохата на апартейда в Южна Африка през 1962 година, в която едвам се загатват каквито и да било проблеми, с втора публикация от 1977 година, което демонстрира съпротива на режима от чернокожи водачи. „ Това не е добра публикация, само че признава потисничеството “, написа проф. Мейсън.
Историкът въпреки всичко признава и положителната работа, която списанието прави даже през този интервал, предоставяйки на своите читатели взор върху един по-широк свят. „ Може да се каже, че едно списание може да отвори очите на хората и по едно и също време с това да ги затваря “, сподели той.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram .
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ