Как да обясним раздялата на децата?
Понякога в живота ни настава миг на разлъка. И каквото и да си мислим при започване на стъпката, едно е ясно - няма да ни е елементарно да го преживеем. Или най-малко по този начин си мислим, когато сме сами. Когато, обаче имаме дете, нещата са още по-сложни, тъй като тогава би трябвало да се опитаме да разбираем и на дребното дребосъче измененията, които настъпват в живота му. В взаимозависимост от възрастта, има разнообразни способи, по които децата реагират и те не могат да бъдат избегнати. Реакция постоянно има, само че от нас зависи да я смекчим, стараейки се да разбираем обстановката като неизбежна, само че не и като безнадеждна. Как да се случи това? Най-вече с доста самообладание, голяма мощ и повече разсъдък, без непотребни страсти от наша страна.
Раздялата сред родителите е контузия за по-голямата част от децата, изключително за тези, които към този момент са в осъзната възраст. Да я трансформираме в покруса, обаче, е най-грешното, което можем да създадем.
“Запомнете, че с цел да съумеете да обясните вярно и умерено обстановката на децата си, на първо време би трябвало вие да сте я приели. Не се обвинявайте, че не се справяте с детето, тъй като първо или дружно с него - и вие би трябвало да се справите. ”
Когато съобщавате решението си, наложително присъствайте и двамата, само че го обсъдете авансово, с цел да не се трансформира диалога в следващия скандал. Започнете с това, че към този момент не сте щастливи дружно и че всеки ще поеме по своя път от тук насетне, само че това не значи, че по някакъв метод единият или другият от вас ще изостави детето. Да, то ще живее при мама да вземем за пример, само че по никакъв метод не трябва да бъде спирано да вижда баща, когато пожелае и времето разрешава.
Важно е да му поясните, че то не е отговорно за настъпилата обстановка и тя няма нищо общо с него. Забравете изречения като " откогато ти се роди " и въобще не го включвайте в предисторията. Отговаряйте почтено на всички въпроси, които ще ви бъдат заложени (ако детето е по-голямо) и не се плашете от съответните реакции - повишение на звук, експанзия, отричане, рев, тъй като те са безусловно естествени при настъпващата сериозна смяна в живота на дребния човек. Имайте поради също по този начин, че приспособяването на детето може да отнеме повечко време. Емоционален и поведенчески стрес може да се следи с месеци и даже година след раздялата. Ако заделяте задоволително време, спокойни сте, говорите доста с детето, изслушвате го и го подкрепяте във всеки един момент, ще бъдете сюрпризирани какъв брой елементарно могат да се случат нещата. Разбира се, според от възрастта, раздялата си има някои особености. Ето ги и тях:
До 2 годишна възраст - увеличението на нервността и рева са сигналите, за които би трябвало да следите в тази възраст. И въпреки огромна част от психолозите да настояват, че дребните деца са изключително чувствителни и тъкмо в този интервал изживяват много мъчно честата липса на единия родител (по-често бащата), на мнение съм, че това не е тъкмо по този начин и че зависи от връзката на детето със съответния родител. Моята щерка не прекарваше доста време с татко си и когато се разделихме (беше на година и 4 месеца), даже не разбра какво се случва. Поведението и по никакъв метод не се промени. Привързаността и към мен беше прекомерно мощна, с цел да усети осезаемо отсъствието на баща си.
От 2 до 4 години Децата от тази възрастова група могат да реагират по много по-осезаем метод на една разлъка, като стартират да се напишкват постоянно, да не спят умерено, да си смучат пръстите и да си гризат ноктите. Могат също по този начин да проявят експанзия към един от двама ви. Внимание и отново внимание- това е общо-взето всичко, което може да им дадете. Повече време в игра и разходки с вас е най-правилното „ лекарство ”.
От 6 до 8 години. Нервност и главоболие, проблеми в училище- с общуването и уроците- всичко това са сигнали, които не трябва да пренебрегвате. Децата в тази възраст живо се интересуват от въпроса „ кой от двамата е отговорен за раздялата ” и дали са същински обичани и от двама ви. В никакъв случай не омаловажавайте желанията им да бъдат повече време с вас или с някогашния ви сътрудник, да приказват, да разпитват. Отговаряйте искрено на въпросите им, без да хвърляте виновността върху другия сътрудник. Това не значи, че не можете да кажете какво не сте харесвали в държанието му и да посочите разликите ви. Едно седем годишно дете е в положение да разбере всичко и моята щерка е доказателство за това.
От 9 до 12 години. Проблеми в учебно заведение, самота, меланхолия и яд, взимане на страна на един от родителите и отвод за срещи с другия- все неприятности, които могат да връхлетят и вас. И все пак- не го приемайте персонално, детето е на прага на пубертета и тези промени са изцяло естествени. Останете спокойни, грижовни и всеотдайни и ще видите, че ще ви се „ отплатят ” по същия метод. Не се карайте на децата, че са изменени и разнообразни. Не бъдете нападателни. Приемете този интервал като нещо, през което няма по какъв начин да не преминат и оставете нещата такива, каквито са. Дори детето да вижда вярно кой е крив и кой е прав, обяснете му, че това е минало и че към този момент няма никакво значение. Единственото значимо в тази ситуация е фактът, че е обичано.
От 12 до 18 години. Депресия, нервност, постоянно излизане на открито, приложимост на алкохол и цигари, неприятен триумф в училище- в случай че са налице, вземете ограничения. Говорете доста с детето, обяснявайте, помагайте. В този интервал някои децата стартират да се тревожат за родителите си, мислейки до какъв брой са щастливи в реалност, дали те им пречат с нещо. Други стават прекомерно самостоятелни и се отдалечават. Каквото и да се случва, знайте, че с любов и схващане, ще отгледате положителни, умни и виновни деца, без значение от фамилното ви състояние. Разводът не е застигнал единствено вас и от него не се умира. Напротив- огромна част от дамите стават още по-добри и виновни майки, знаейки, че това дете или тези деца разчитат главно на тях. Не дребна част от децата пък изцяло осъзнават обстановката и стават надалеч по-разбиращи и помагащи вкъщи и във всяко едно отношение на майките си. А за какво не и на бащите си.
Другите раздели в живота на децата
От развода не се умира и той се изяснява в пъти по-лесно от гибелта. За страдание, един ден и нея ще се наложи да обясните на своето малко или към този момент пораснало дете. Тук универсални препоръки не съществуват, тъй като даже ние възрастните не знаем по какъв начин да я „ разкажем ” и превъзмогнем. Безвъзвратната загуба на непосредствен е миг, с който никой от нас не желае да се сблъсква, изключително, когато има дете. И въпреки всичко, истината и тук би трябвало да участва. Дали ще я кажете такава, каквато е или ще кажете, че баба или дядо към този момент са звездички на небето, зависи от възрастта на малчугана ви. Дали ще бъде призната и забравена прекомерно бързо или изживяна тежко отново зависи от годините и чувствителността на детето. До към 7-8 годишна възраст децата като че ли към момента не осъзнават смисъла на думата гибел и някак си я одобряват по-лесно. След това им би трябвало повече помощ от страна на родителите.
Една от най-тежките загуби за дребния човек е тази на домакински любим. Знаем, че децата се привързват към животинките в действителност мощно, както към обичаните си играчки. Когато, обаче се случи най-лошото, сме длъжни да разбираем, че всяко животинче има избран брой години на тази земя и че в даден миг и те свършват. Ще се сблъскаме с недоумение, плач и неописуема тъга- това е прекомерно евентуално, само че едно е сигурно- децата са чисти и почтени създания, подготвени да дарят обич на всеки и всичко. Дори да са били до болежка привързани към остарелия кокер шпаньол, това въобще не значи, че не могат да се привържат към новия дакел, с който вие сте решили да ги изненадате. Колкото по-мъничко е детето, толкоз по-бързо ще не помни за изчезналия домакински любим. След 3-4 годишна възраст обаче, по-добре е да заместите умрялото животинче с ново. Колкото и да страда, детето ще бъде щастливо да има нов любим, за който да се грижи и точно новите грижи и наслада, ще го отдалечат от мислите за отишлия си остарял пухчо. Ние възрастните постоянно дотам се привързваме към домашните си любимци, че един път изгубим ли ги, след това не желаеме да ги заменяме с нови. Или най-малко по-голямата част от хората, които познавам. Човек не може да бъде заместен с различен. Животинче обаче може да замените, изключително в съзнанието на дете.
Раздялата е сложна. И за нас. И за тях. Но това е животът и ние не можем да го променим. Единственото, което можем да променим, е своето отношение към сбогуването. За да успеем да успокоим същински и децата си. Защото няма нищо по-лошо от това да им позволим да ни гледат по какъв начин страдаме. Заради тях би трябвало да продължим. Въпреки всичко. Спокойни. Уверени. В мир със себе си и близките. Смирени. Всъщност, единствено раздялата е тази, която може същински да ни смири. И тъкмо тя е в положение да ни направи по-силни. Защото, по кое време другояче да си мощен, с изключение на тогава, когато знаеш, че има едно или повече дребни човечета, които разчитат главно на теб? Само ти си тази, която може да ги утеши и гушне и да им върне вярата в положителното. Затова си длъжна да успееш. Иначе нямаше да се наричаш Майка.
Раздялата сред родителите е контузия за по-голямата част от децата, изключително за тези, които към този момент са в осъзната възраст. Да я трансформираме в покруса, обаче, е най-грешното, което можем да създадем.
“Запомнете, че с цел да съумеете да обясните вярно и умерено обстановката на децата си, на първо време би трябвало вие да сте я приели. Не се обвинявайте, че не се справяте с детето, тъй като първо или дружно с него - и вие би трябвало да се справите. ”
Когато съобщавате решението си, наложително присъствайте и двамата, само че го обсъдете авансово, с цел да не се трансформира диалога в следващия скандал. Започнете с това, че към този момент не сте щастливи дружно и че всеки ще поеме по своя път от тук насетне, само че това не значи, че по някакъв метод единият или другият от вас ще изостави детето. Да, то ще живее при мама да вземем за пример, само че по никакъв метод не трябва да бъде спирано да вижда баща, когато пожелае и времето разрешава.
Важно е да му поясните, че то не е отговорно за настъпилата обстановка и тя няма нищо общо с него. Забравете изречения като " откогато ти се роди " и въобще не го включвайте в предисторията. Отговаряйте почтено на всички въпроси, които ще ви бъдат заложени (ако детето е по-голямо) и не се плашете от съответните реакции - повишение на звук, експанзия, отричане, рев, тъй като те са безусловно естествени при настъпващата сериозна смяна в живота на дребния човек. Имайте поради също по този начин, че приспособяването на детето може да отнеме повечко време. Емоционален и поведенчески стрес може да се следи с месеци и даже година след раздялата. Ако заделяте задоволително време, спокойни сте, говорите доста с детето, изслушвате го и го подкрепяте във всеки един момент, ще бъдете сюрпризирани какъв брой елементарно могат да се случат нещата. Разбира се, според от възрастта, раздялата си има някои особености. Ето ги и тях:
До 2 годишна възраст - увеличението на нервността и рева са сигналите, за които би трябвало да следите в тази възраст. И въпреки огромна част от психолозите да настояват, че дребните деца са изключително чувствителни и тъкмо в този интервал изживяват много мъчно честата липса на единия родител (по-често бащата), на мнение съм, че това не е тъкмо по този начин и че зависи от връзката на детето със съответния родител. Моята щерка не прекарваше доста време с татко си и когато се разделихме (беше на година и 4 месеца), даже не разбра какво се случва. Поведението и по никакъв метод не се промени. Привързаността и към мен беше прекомерно мощна, с цел да усети осезаемо отсъствието на баща си.
От 2 до 4 години Децата от тази възрастова група могат да реагират по много по-осезаем метод на една разлъка, като стартират да се напишкват постоянно, да не спят умерено, да си смучат пръстите и да си гризат ноктите. Могат също по този начин да проявят експанзия към един от двама ви. Внимание и отново внимание- това е общо-взето всичко, което може да им дадете. Повече време в игра и разходки с вас е най-правилното „ лекарство ”.
От 6 до 8 години. Нервност и главоболие, проблеми в училище- с общуването и уроците- всичко това са сигнали, които не трябва да пренебрегвате. Децата в тази възраст живо се интересуват от въпроса „ кой от двамата е отговорен за раздялата ” и дали са същински обичани и от двама ви. В никакъв случай не омаловажавайте желанията им да бъдат повече време с вас или с някогашния ви сътрудник, да приказват, да разпитват. Отговаряйте искрено на въпросите им, без да хвърляте виновността върху другия сътрудник. Това не значи, че не можете да кажете какво не сте харесвали в държанието му и да посочите разликите ви. Едно седем годишно дете е в положение да разбере всичко и моята щерка е доказателство за това.
От 9 до 12 години. Проблеми в учебно заведение, самота, меланхолия и яд, взимане на страна на един от родителите и отвод за срещи с другия- все неприятности, които могат да връхлетят и вас. И все пак- не го приемайте персонално, детето е на прага на пубертета и тези промени са изцяло естествени. Останете спокойни, грижовни и всеотдайни и ще видите, че ще ви се „ отплатят ” по същия метод. Не се карайте на децата, че са изменени и разнообразни. Не бъдете нападателни. Приемете този интервал като нещо, през което няма по какъв начин да не преминат и оставете нещата такива, каквито са. Дори детето да вижда вярно кой е крив и кой е прав, обяснете му, че това е минало и че към този момент няма никакво значение. Единственото значимо в тази ситуация е фактът, че е обичано.
От 12 до 18 години. Депресия, нервност, постоянно излизане на открито, приложимост на алкохол и цигари, неприятен триумф в училище- в случай че са налице, вземете ограничения. Говорете доста с детето, обяснявайте, помагайте. В този интервал някои децата стартират да се тревожат за родителите си, мислейки до какъв брой са щастливи в реалност, дали те им пречат с нещо. Други стават прекомерно самостоятелни и се отдалечават. Каквото и да се случва, знайте, че с любов и схващане, ще отгледате положителни, умни и виновни деца, без значение от фамилното ви състояние. Разводът не е застигнал единствено вас и от него не се умира. Напротив- огромна част от дамите стават още по-добри и виновни майки, знаейки, че това дете или тези деца разчитат главно на тях. Не дребна част от децата пък изцяло осъзнават обстановката и стават надалеч по-разбиращи и помагащи вкъщи и във всяко едно отношение на майките си. А за какво не и на бащите си.
Другите раздели в живота на децата
От развода не се умира и той се изяснява в пъти по-лесно от гибелта. За страдание, един ден и нея ще се наложи да обясните на своето малко или към този момент пораснало дете. Тук универсални препоръки не съществуват, тъй като даже ние възрастните не знаем по какъв начин да я „ разкажем ” и превъзмогнем. Безвъзвратната загуба на непосредствен е миг, с който никой от нас не желае да се сблъсква, изключително, когато има дете. И въпреки всичко, истината и тук би трябвало да участва. Дали ще я кажете такава, каквато е или ще кажете, че баба или дядо към този момент са звездички на небето, зависи от възрастта на малчугана ви. Дали ще бъде призната и забравена прекомерно бързо или изживяна тежко отново зависи от годините и чувствителността на детето. До към 7-8 годишна възраст децата като че ли към момента не осъзнават смисъла на думата гибел и някак си я одобряват по-лесно. След това им би трябвало повече помощ от страна на родителите.
Една от най-тежките загуби за дребния човек е тази на домакински любим. Знаем, че децата се привързват към животинките в действителност мощно, както към обичаните си играчки. Когато, обаче се случи най-лошото, сме длъжни да разбираем, че всяко животинче има избран брой години на тази земя и че в даден миг и те свършват. Ще се сблъскаме с недоумение, плач и неописуема тъга- това е прекомерно евентуално, само че едно е сигурно- децата са чисти и почтени създания, подготвени да дарят обич на всеки и всичко. Дори да са били до болежка привързани към остарелия кокер шпаньол, това въобще не значи, че не могат да се привържат към новия дакел, с който вие сте решили да ги изненадате. Колкото по-мъничко е детето, толкоз по-бързо ще не помни за изчезналия домакински любим. След 3-4 годишна възраст обаче, по-добре е да заместите умрялото животинче с ново. Колкото и да страда, детето ще бъде щастливо да има нов любим, за който да се грижи и точно новите грижи и наслада, ще го отдалечат от мислите за отишлия си остарял пухчо. Ние възрастните постоянно дотам се привързваме към домашните си любимци, че един път изгубим ли ги, след това не желаеме да ги заменяме с нови. Или най-малко по-голямата част от хората, които познавам. Човек не може да бъде заместен с различен. Животинче обаче може да замените, изключително в съзнанието на дете.
Раздялата е сложна. И за нас. И за тях. Но това е животът и ние не можем да го променим. Единственото, което можем да променим, е своето отношение към сбогуването. За да успеем да успокоим същински и децата си. Защото няма нищо по-лошо от това да им позволим да ни гледат по какъв начин страдаме. Заради тях би трябвало да продължим. Въпреки всичко. Спокойни. Уверени. В мир със себе си и близките. Смирени. Всъщност, единствено раздялата е тази, която може същински да ни смири. И тъкмо тя е в положение да ни направи по-силни. Защото, по кое време другояче да си мощен, с изключение на тогава, когато знаеш, че има едно или повече дребни човечета, които разчитат главно на теб? Само ти си тази, която може да ги утеши и гушне и да им върне вярата в положителното. Затова си длъжна да успееш. Иначе нямаше да се наричаш Майка.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ