Тя най-после идва в Пловдив!
ул. " Гладстон " N15
Тук има:След като през октомври м.г. плануваният концерт на световноизвестната пианистка Елена Башкирова в Пловдив бе отсрочен поради заболяване, събитието ще се състои тази година на 16 юни от 12:00 ч. в Дом на културата " Борис Христов “. Елена Башкирова ще изнесе матине с Оркестър " Кантус Фирмус “ и огромния български диригент Георги Димитров, а програмата, формирана напълно от произведения на Волфганг Амадеус Моцарт, ще придвижи публиката в разнообразни моменти от живота на композитора, с цел да ни покаже неизчерпаемото благосъстояние от креативна инвенция и божествено ентусиазъм във всяка нота. Началото ще бъде сложено с известното Дивертименто в ре мажор, KV 136. Централно място в първата част заема Клавирният концерт №13 в до мажор, в който ще солира Елена Башкирова.
След паузата публиката ще чуе Симфония №36 " Линц “ в до мажор в интерпретацията на Оркестър " Кантус Фирмус “ и диригента Георги Димитров. Симфонията принадлежи към последните и най-хубави оркестрови композиции на Моцарт, написана едвам за 4 дни по време на негово пътешестване до гр. Линц през 1783 година. Концертът на 16 юни е част от " Европейски музикален фестивал “ и се осъществя от " Кантус Фирмус “ с финансовата поддръжка на Община Пловдив. Билетите са в продажба на Ticketsbg.com и в мрежата на Eventim, както и на билетните каси в Пловдив: пл. " Стефан Стамболов “ №1, ул. " Цар Ивайло “ №2 и ул. " Райко Даскалов “ №1.
По мотив идния гастрол у нас Елена Башкирова се съгласи да опише малко повече за своя забавен и трогателен живот на актьор, за своите музикални срещи и за обичания си композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Въпросите приготви Юра Трошанова от радио Класик А.
- Около Вас постоянно е имало наличие на огромни музикални фигури – татко ви Дмитрий Башкиров, по-късно първият ви брачен партньор Гидон Кремер, а по-късно Даниел Баренбойм. Как всеки от тях е повлиял на персоналния ви живот и кариера?
- Имах шанса да се родя в музикално семейство. Майка ми беше цигуларка и работеше в положителни оркестри, тъй че ходех да чувам доста опери в Болшой спектакъл, където тя работеше, и т. н.
Баща ми, несъмнено, оказа безусловно решаващо въздействие върху мен като музикант, тъй като преди да стартира да изучавам при него, не бях решила дали желая да ставам музикант. От момента, в който той пое образованието ми, взех решение, че това е, което желая. Той беше извънреден преподавател и извънреден възпитател. Винаги даваше обич към музиката, а тези, които в действителност обичаха музиката, процъфтяваха в неговите ръце. Той споделяше: " Знаете ли… музиката би трябвало да гори и да ви изпепелява. Тя би трябвало да е най-важното нещо в живота ви. А в случай че не е, по-добре е да се занимавате с нещо друго, тъй като другояче – в случай че вие самите не горите, няма по какъв начин да запалите и слушателите “.
А по-късно, с Гидон – това бе къс, само че доста натоварен интервал. По това време напуснахме Съюз на съветските социалистически републики с огромни усложнения. Въпреки това Гидон ми даде късмет и също ми се довери да стартира да изсвирвам с него. Това беше огромен триумф за мен. И не щеш ли с помощта на него излязох на огромната сцена. И това ми даде доста сили.
По-късно се появи и Даниел. Ние сме дружно към този момент (вероятно няма да повярвате) повече от 40 години. И с него евентуално съм научила повече, в сравнение с с който и да било другиго. Даниел е мой преподавател и до момента, тъй като мисля, че всеки би трябвало да има преподавател до края на живота си. Винаги се поучавам с него, когато усвоявам ново произведение. И постоянно му го изсвирвам. А той дава необикновено прелестни хрумвания и доста точни препоръки.
- Нека поговорим за Моцарт и за музиката му. Публиката по целия свят, както и всички музиканти, които го извършват, обичат Моцарт. Каква е персоналното ви мнение?
- Обожавам Моцарт. (Смее се.) Вероятно го обичам повече, в сравнение с който и да е различен композитор въобще. Може би човек обича този необикновено изчерпателен Моцарт, другите персони в него. Те се превъплъщават в симфоничните му творби, в оперите му, клавирните концерти, соловите пиеси, камерната музика – всичко, до което той се е докоснал. Това, което прави във всеки род, подхранва останалите.
Не мога да си показва по какъв начин извършвам клавирните концерти на Моцарт, без да познавам оперите му, тъй като самите концерти са доста оперни. Също по този начин обичам да изсвирвам песни му. Камерната му музика е невероятна. Има нещо в Моцарт, което кара някои да се опасяват от него – да не създадат нещо неправилно. Музиката на Моцарт се нуждае от естествено дишане, от това да не се страхуваш. Както споделяше и татко ми, Моцарт не е някакъв парвеню с напудрена перука и бели чорапи. Той е бил доста дръзновен и занимателен. И личността му е била необикновено богата, само че не и догматична.
Някои в действителност велики музиканти изпитват компликации да се допрян до музиката на Моцарт, може би тъй като се пробват да я проучват още веднъж и още веднъж, само че в действителност няма нищо за схващане. При Моцарт всичко е доста ясно. Всичко е разказано. Ако знаеш по какъв начин се пее една Моцартова опера, ще знаеш и по какъв начин да я изсвириш, по какъв начин да я представиш пред аудитория. Така че по принцип съм огромна късметлийка, поради татко ми и поради Даниел. От самото начало с Моцарт сме в положителни връзки. За мен това значи доста.
- Вие познавате музиката на Моцарт в дълбочина. Каква беше концепцията ви, когато решихте да визиите Концерт за пиано №13 в България с Оркестъра на Кантус Фирмус?
- Както знаете, Моцарт има доста клавирни концерти. Последните осем са тези, които се свирят най-често и по тази причина те са добре познати. Някои от тях са се трансформирали в главен клавирен репертоар. Има и концерти, композирани относително късно, които не са толкоз известни, а измежду тях има някои безспорни бижута. Концерт №13, KV 415, е един от тези по-малко известни концерти, който се числи към най-оригиналните Моцартови произведения. На първо място, това е единственият концерт, който приключва в безусловно пианисимо. Той просто приключва изчезвайки – един в действителност прелестен резултат. В тази пиеса има красиви каденци в мажор, както и епизоди в минор в последната част. Смятам, че е доста забавно, точно когато свирим стратегии с Моцарт, да сложим произведение, което не е добре познато. Моцарт постоянно ни изненадва, даже и в известните си творби, тъй като от време на време ненадейно появилите се хармонии проникват в душата ни, до мозъка на костите ни, и този концерт не е изключение.
- Виждаме какъв брой трагично се промени светът – войната на Русия в Украйна и спорът в Близкия изток. Смятате ли, че изкуството въобще може да има някаква власт над човешката природа?
- Не мисля, че изкуството има силата да трансформира нещата, само че мисля, че то има силата да дава на хората разтуха и глътка въздух. Силно имам вяра, че музикантите би трябвало да продължат да музицират и посредством музиката да водят разговор в тези обхванати от война региони. Не имам вяра в културните протести. Абсолютно съм срещу тях. Не виждам за какво на съветските актьори или на плана " Диван “ (включващ в себе си израелци, палестинци и араби) не се позволява да свирят на избрани места. Колкото повече се оказва помощ на хората да се събират, да беседват между тях, даже да имат разлики, само че все пак да бъдат дружно, да беседват и да вършат музика – толкоз по-добре. В музиката всички намираме общ език. И това ни дава сили, прави живота ни по-късно по-лесен.
Елена Башкирова произлиза от известна съветска музикална фамилия, която обгръща няколко генерации. Родена в Москва, тя стартира образованието си на 15-годишна възраст в класа на своя татко, именития клавирен възпитател Дмитрий Башкиров. Заедно с цигуларя Гидон Кремер, с който постоянно се изявява като дуо и прави записи, Елена Башкирова напуща Съветския съюз през 1978 година и се реалокира в Париж. Тя е повлияна от работата си с диригенти като Пиер Булез, Серджу Челибидаке и Майкъл Гилен. От 1992 година живее в Берлин със брачна половинка си Даниел Баренбойм.
Прочутата пианистка извършва типичен и сантиментален репертоар, както и музика от ХХ-ти век. Тя е постоянен гост-солист на известни оркестри по света и има дългогодишно креативно съдействие със Семьон Бичков, Лорънс Фостър, Карл-Хайнц Щефенс и доста други музиканти. Елена Башкирова е артистичен шеф на Йерусалимския интернационален фестивал за камерна музика, който тя основа през 1998 година Фестивалът се организира всяка година през септември и е значима част от културния живот на Израел, обединявайки изключителни солисти от международните подиуми. От 2012 г. годишно в Еврейския музей в Берлин се организира партньорски фестивал на този в Йерусалим, който също добива необятна известност. Заедно с музиканти от фестивала, Башкирова гастролира в Европа и Съединени американски щати. Чрез гостуванията на концерти от Йерусалимския фестивал на международно известни събития за камерна музика в Берлин, Париж, Лондон, Залцбург, Виена, Люксембург, Лисабон, Будапеща, Буенос Айрес и Сао Пауло, както и на интернационалните летни фестивали в Люцерн, Вербие, Рейнгау, фестивала " Джордже Енеску “ в Букурещ, клавирния фестивал в Рур и " Бетовенфест “ в Бон, известността на фестивала в Йерусалим се разгръща надалеч оттатък границите на Израел. Създадените от Башкирова стратегии са документирани от многочислени записи.
Големият български диригент Георги Димитров приключва Националната музикална академия " Проф. П. Владигеров “ (тогава БДК) със специалности Оркестрово диригентство при проф. Вл. Симеонов и Цигулка при проф. М. Балкански. Специализирал е при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.
От 1972 година е диригент на Пловдивската филхармония, а през 1981 година става основен диригент и шеф на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В интервала 1990-1995 е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. Награден e с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена " Санта Агата “.
От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален шеф и основен диригент на Пловдивската филхармония. Като началник на Оперно-филхармонично сдружение – Пловдив осъществя голям брой планове, турнета в страната и чужбина на състава, както и взе участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), излъчено непосредствено по " Евровизия “. От 2000 година Георги Димитров е основен шеф на ОФД - Русе, а от 2005 до 2009 година е шеф на ОФД - Пловдив. От 2009 година е диригент в ОФД - Русе. От 2013 година е диригент на свободна процедура.
Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и други Той постоянно е канен за жури на разнообразни интернационалните състезания и постоянно води майсторски класове по диригентство.
Оркестър " Кантус Фирмус “ (предишно име Оркестър на Класик ФМ радио) е основан през 2002 година Ансамбълът концертира постоянно с най-талантливите млади български инструменталисти, получили самопризнание на международния концертен подиум. Сред тях са цигуларите Веско Ешкенази, Светлин Русев, Васко Василев, Мила Георгиева, пианистите Людмил Ангелов, Георги Черкин и други През 2010 година оркестърът стартира концертния цикъл " Музиката на Америка “, показал за първи път у нас ярките типичен музиканти Джошуа Бел, Гил Шахам, Мидори, Вадим Глузман, Роб Фишер, Джанина Бърнет и доста други. Солисти на ансамбъла са били и редица други звезди от международния подиум като Найджъл Кенеди, Максим Венгеров, Пинкас Цукерман, Шломо Минц, Ванеса Мей, Иън Андерсън, Енио Мориконе, Андреа Бочели, Пепе Ромеро, Ричард Клайдерман и доста други.
Оркестърът е изнасял концерти в Испания, на фестивалите " Музикално лято " в Оберстдорф (Германия) и " Европейски дни на културата “ във Франкфурт (Германия), Дания, Норвегия. Вече 20 години отличителни черти на състава са младежкият дух и високият професионализъм. За своите достижения съставът е притежател на четири награди " Кристална лира “. От 2023 година Оркестърът на Класик ФМ приема името Оркестър " Кантус Фирмус “ и показва продукцията си с това име.
Тук има:След като през октомври м.г. плануваният концерт на световноизвестната пианистка Елена Башкирова в Пловдив бе отсрочен поради заболяване, събитието ще се състои тази година на 16 юни от 12:00 ч. в Дом на културата " Борис Христов “. Елена Башкирова ще изнесе матине с Оркестър " Кантус Фирмус “ и огромния български диригент Георги Димитров, а програмата, формирана напълно от произведения на Волфганг Амадеус Моцарт, ще придвижи публиката в разнообразни моменти от живота на композитора, с цел да ни покаже неизчерпаемото благосъстояние от креативна инвенция и божествено ентусиазъм във всяка нота. Началото ще бъде сложено с известното Дивертименто в ре мажор, KV 136. Централно място в първата част заема Клавирният концерт №13 в до мажор, в който ще солира Елена Башкирова.
След паузата публиката ще чуе Симфония №36 " Линц “ в до мажор в интерпретацията на Оркестър " Кантус Фирмус “ и диригента Георги Димитров. Симфонията принадлежи към последните и най-хубави оркестрови композиции на Моцарт, написана едвам за 4 дни по време на негово пътешестване до гр. Линц през 1783 година. Концертът на 16 юни е част от " Европейски музикален фестивал “ и се осъществя от " Кантус Фирмус “ с финансовата поддръжка на Община Пловдив. Билетите са в продажба на Ticketsbg.com и в мрежата на Eventim, както и на билетните каси в Пловдив: пл. " Стефан Стамболов “ №1, ул. " Цар Ивайло “ №2 и ул. " Райко Даскалов “ №1.
По мотив идния гастрол у нас Елена Башкирова се съгласи да опише малко повече за своя забавен и трогателен живот на актьор, за своите музикални срещи и за обичания си композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Въпросите приготви Юра Трошанова от радио Класик А.
- Около Вас постоянно е имало наличие на огромни музикални фигури – татко ви Дмитрий Башкиров, по-късно първият ви брачен партньор Гидон Кремер, а по-късно Даниел Баренбойм. Как всеки от тях е повлиял на персоналния ви живот и кариера?
- Имах шанса да се родя в музикално семейство. Майка ми беше цигуларка и работеше в положителни оркестри, тъй че ходех да чувам доста опери в Болшой спектакъл, където тя работеше, и т. н.
Баща ми, несъмнено, оказа безусловно решаващо въздействие върху мен като музикант, тъй като преди да стартира да изучавам при него, не бях решила дали желая да ставам музикант. От момента, в който той пое образованието ми, взех решение, че това е, което желая. Той беше извънреден преподавател и извънреден възпитател. Винаги даваше обич към музиката, а тези, които в действителност обичаха музиката, процъфтяваха в неговите ръце. Той споделяше: " Знаете ли… музиката би трябвало да гори и да ви изпепелява. Тя би трябвало да е най-важното нещо в живота ви. А в случай че не е, по-добре е да се занимавате с нещо друго, тъй като другояче – в случай че вие самите не горите, няма по какъв начин да запалите и слушателите “.
А по-късно, с Гидон – това бе къс, само че доста натоварен интервал. По това време напуснахме Съюз на съветските социалистически републики с огромни усложнения. Въпреки това Гидон ми даде късмет и също ми се довери да стартира да изсвирвам с него. Това беше огромен триумф за мен. И не щеш ли с помощта на него излязох на огромната сцена. И това ми даде доста сили.
По-късно се появи и Даниел. Ние сме дружно към този момент (вероятно няма да повярвате) повече от 40 години. И с него евентуално съм научила повече, в сравнение с с който и да било другиго. Даниел е мой преподавател и до момента, тъй като мисля, че всеки би трябвало да има преподавател до края на живота си. Винаги се поучавам с него, когато усвоявам ново произведение. И постоянно му го изсвирвам. А той дава необикновено прелестни хрумвания и доста точни препоръки.
- Нека поговорим за Моцарт и за музиката му. Публиката по целия свят, както и всички музиканти, които го извършват, обичат Моцарт. Каква е персоналното ви мнение?
- Обожавам Моцарт. (Смее се.) Вероятно го обичам повече, в сравнение с който и да е различен композитор въобще. Може би човек обича този необикновено изчерпателен Моцарт, другите персони в него. Те се превъплъщават в симфоничните му творби, в оперите му, клавирните концерти, соловите пиеси, камерната музика – всичко, до което той се е докоснал. Това, което прави във всеки род, подхранва останалите.
Не мога да си показва по какъв начин извършвам клавирните концерти на Моцарт, без да познавам оперите му, тъй като самите концерти са доста оперни. Също по този начин обичам да изсвирвам песни му. Камерната му музика е невероятна. Има нещо в Моцарт, което кара някои да се опасяват от него – да не създадат нещо неправилно. Музиката на Моцарт се нуждае от естествено дишане, от това да не се страхуваш. Както споделяше и татко ми, Моцарт не е някакъв парвеню с напудрена перука и бели чорапи. Той е бил доста дръзновен и занимателен. И личността му е била необикновено богата, само че не и догматична.
Някои в действителност велики музиканти изпитват компликации да се допрян до музиката на Моцарт, може би тъй като се пробват да я проучват още веднъж и още веднъж, само че в действителност няма нищо за схващане. При Моцарт всичко е доста ясно. Всичко е разказано. Ако знаеш по какъв начин се пее една Моцартова опера, ще знаеш и по какъв начин да я изсвириш, по какъв начин да я представиш пред аудитория. Така че по принцип съм огромна късметлийка, поради татко ми и поради Даниел. От самото начало с Моцарт сме в положителни връзки. За мен това значи доста.
- Вие познавате музиката на Моцарт в дълбочина. Каква беше концепцията ви, когато решихте да визиите Концерт за пиано №13 в България с Оркестъра на Кантус Фирмус?
- Както знаете, Моцарт има доста клавирни концерти. Последните осем са тези, които се свирят най-често и по тази причина те са добре познати. Някои от тях са се трансформирали в главен клавирен репертоар. Има и концерти, композирани относително късно, които не са толкоз известни, а измежду тях има някои безспорни бижута. Концерт №13, KV 415, е един от тези по-малко известни концерти, който се числи към най-оригиналните Моцартови произведения. На първо място, това е единственият концерт, който приключва в безусловно пианисимо. Той просто приключва изчезвайки – един в действителност прелестен резултат. В тази пиеса има красиви каденци в мажор, както и епизоди в минор в последната част. Смятам, че е доста забавно, точно когато свирим стратегии с Моцарт, да сложим произведение, което не е добре познато. Моцарт постоянно ни изненадва, даже и в известните си творби, тъй като от време на време ненадейно появилите се хармонии проникват в душата ни, до мозъка на костите ни, и този концерт не е изключение.
- Виждаме какъв брой трагично се промени светът – войната на Русия в Украйна и спорът в Близкия изток. Смятате ли, че изкуството въобще може да има някаква власт над човешката природа?
- Не мисля, че изкуството има силата да трансформира нещата, само че мисля, че то има силата да дава на хората разтуха и глътка въздух. Силно имам вяра, че музикантите би трябвало да продължат да музицират и посредством музиката да водят разговор в тези обхванати от война региони. Не имам вяра в културните протести. Абсолютно съм срещу тях. Не виждам за какво на съветските актьори или на плана " Диван “ (включващ в себе си израелци, палестинци и араби) не се позволява да свирят на избрани места. Колкото повече се оказва помощ на хората да се събират, да беседват между тях, даже да имат разлики, само че все пак да бъдат дружно, да беседват и да вършат музика – толкоз по-добре. В музиката всички намираме общ език. И това ни дава сили, прави живота ни по-късно по-лесен.
Елена Башкирова произлиза от известна съветска музикална фамилия, която обгръща няколко генерации. Родена в Москва, тя стартира образованието си на 15-годишна възраст в класа на своя татко, именития клавирен възпитател Дмитрий Башкиров. Заедно с цигуларя Гидон Кремер, с който постоянно се изявява като дуо и прави записи, Елена Башкирова напуща Съветския съюз през 1978 година и се реалокира в Париж. Тя е повлияна от работата си с диригенти като Пиер Булез, Серджу Челибидаке и Майкъл Гилен. От 1992 година живее в Берлин със брачна половинка си Даниел Баренбойм.
Прочутата пианистка извършва типичен и сантиментален репертоар, както и музика от ХХ-ти век. Тя е постоянен гост-солист на известни оркестри по света и има дългогодишно креативно съдействие със Семьон Бичков, Лорънс Фостър, Карл-Хайнц Щефенс и доста други музиканти. Елена Башкирова е артистичен шеф на Йерусалимския интернационален фестивал за камерна музика, който тя основа през 1998 година Фестивалът се организира всяка година през септември и е значима част от културния живот на Израел, обединявайки изключителни солисти от международните подиуми. От 2012 г. годишно в Еврейския музей в Берлин се организира партньорски фестивал на този в Йерусалим, който също добива необятна известност. Заедно с музиканти от фестивала, Башкирова гастролира в Европа и Съединени американски щати. Чрез гостуванията на концерти от Йерусалимския фестивал на международно известни събития за камерна музика в Берлин, Париж, Лондон, Залцбург, Виена, Люксембург, Лисабон, Будапеща, Буенос Айрес и Сао Пауло, както и на интернационалните летни фестивали в Люцерн, Вербие, Рейнгау, фестивала " Джордже Енеску “ в Букурещ, клавирния фестивал в Рур и " Бетовенфест “ в Бон, известността на фестивала в Йерусалим се разгръща надалеч оттатък границите на Израел. Създадените от Башкирова стратегии са документирани от многочислени записи.
Големият български диригент Георги Димитров приключва Националната музикална академия " Проф. П. Владигеров “ (тогава БДК) със специалности Оркестрово диригентство при проф. Вл. Симеонов и Цигулка при проф. М. Балкански. Специализирал е при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.
От 1972 година е диригент на Пловдивската филхармония, а през 1981 година става основен диригент и шеф на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В интервала 1990-1995 е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. Награден e с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена " Санта Агата “.
От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален шеф и основен диригент на Пловдивската филхармония. Като началник на Оперно-филхармонично сдружение – Пловдив осъществя голям брой планове, турнета в страната и чужбина на състава, както и взе участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), излъчено непосредствено по " Евровизия “. От 2000 година Георги Димитров е основен шеф на ОФД - Русе, а от 2005 до 2009 година е шеф на ОФД - Пловдив. От 2009 година е диригент в ОФД - Русе. От 2013 година е диригент на свободна процедура.
Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и други Той постоянно е канен за жури на разнообразни интернационалните състезания и постоянно води майсторски класове по диригентство.
Оркестър " Кантус Фирмус “ (предишно име Оркестър на Класик ФМ радио) е основан през 2002 година Ансамбълът концертира постоянно с най-талантливите млади български инструменталисти, получили самопризнание на международния концертен подиум. Сред тях са цигуларите Веско Ешкенази, Светлин Русев, Васко Василев, Мила Георгиева, пианистите Людмил Ангелов, Георги Черкин и други През 2010 година оркестърът стартира концертния цикъл " Музиката на Америка “, показал за първи път у нас ярките типичен музиканти Джошуа Бел, Гил Шахам, Мидори, Вадим Глузман, Роб Фишер, Джанина Бърнет и доста други. Солисти на ансамбъла са били и редица други звезди от международния подиум като Найджъл Кенеди, Максим Венгеров, Пинкас Цукерман, Шломо Минц, Ванеса Мей, Иън Андерсън, Енио Мориконе, Андреа Бочели, Пепе Ромеро, Ричард Клайдерман и доста други.
Оркестърът е изнасял концерти в Испания, на фестивалите " Музикално лято " в Оберстдорф (Германия) и " Европейски дни на културата “ във Франкфурт (Германия), Дания, Норвегия. Вече 20 години отличителни черти на състава са младежкият дух и високият професионализъм. За своите достижения съставът е притежател на четири награди " Кристална лира “. От 2023 година Оркестърът на Класик ФМ приема името Оркестър " Кантус Фирмус “ и показва продукцията си с това име.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ