Понякога просто се уморяваш... Борил си се прекалено дълго, чакал

Понякога просто се уморяваш... Борил си се прекомерно дълго, чакал си изгрева прекомерно дълго, бил си мощен прекомерно дълго... Сякаш си привикнал постоянно да приемаш всичко в живота с усмивка – както най-красивите моменти, по този начин и най-големите удари.

И в този момент се чувстваш слаб, не се чувстваш себе си, чувстваш се в тежест, не намираш щастието, въпреки да имаш доста любов… Любов, която може да раздадеш на всичко към теб, само че като че ли и тя не е задоволителна, с цел да си благополучен.

Понякога човек се пита прекомерно дълго " Защо тъкмо аз? " " Защо би трябвало да пострадвам? ", " Колко би трябвало да се боря? "

А всички ти споделят: " Бъди мощен! Бори се! Бъди прелестен и се усмихвай! "

И на тебе по този начин ти се усмихва... А не можеш...



Но животът изпраща тествания на всички, на безусловно всички. И в никакъв случай няма да ти прати нещо, с което не можеш да се оправиш. Никога!

Затова и аз знам, че ще се оправя с всичко неприятно, което е обзело живота ми в този миг.

Ти също ще се оправиш, не забравяй това!

Нека вярата, вярата и любовта постоянно сгряват сърцето ти и в най-тежките и студени дни, те да бъдат твоето топло одеяло.

Защото има за какво да живеем! Защото има поради кого да живеем! Защото имаме фантазии, които чакат да бъдат сбъднати! И тъй като слънцето ще изгрее – то постоянно изгрява!

Понякога животът ти демонстрира тъмнината и ти се молиш, че доста скоро ще ти покаже светлината още веднъж!..

Просто от време на време си изтощен, доста уморен…

Но сърцето е „ звяр “, то минава през какво ли не, разрушава се прекомерно доста пъти, само че постоянно, постоянно намира метод още веднъж да се извърши със светлина и обич!