Грешните научни открития
Понякога научните открития са прекомерно хубави, с цел да са истина. Случва се някое от тях да получи необятно оповестяване в пресата, а по-късно да се окаже, че това е просто доста звук за нищо.
Така да вземем за пример наскоро откритата планета Gliese 581 в съзвездието Везни провокира доста разногласия в средите на астрономите. Смяташе се, че тя може да е обитаема и е изцяло годна за живот. Но внезапно се оказа, че такава планета въобще няма.
Според експертите сходни астрономични неточности подриват доверието на хората в астрономите и те отхвърлят да повярват на всяко последващо изобретение. Спонсорите пък отхвърлят да финансират изследванията им.
Грешно научно изобретение е и студеният нуклеарен синтез. През 1989 година Стенли Поунс и Мартин Флайшман афишират, че опитът им за реализиране на леден нуклеарен синтез е минал сполучливо.
Студеният нуклеарен синтез е реакция, по време на която се освобождава топлота при взаимоотношение на тежка вода и паладий при стайна температура.
Учените даже дали специфична конференция, на която декларирали, че този развой ще се трансформира в източник на извънредно евтина сила, само че до деин сегашен не е имало различен академик, който да може да повтори опита им. Така че най-вероятно всичко това е бил единствено един балон, считат спецове по синтеза.
През 1998 година лекар Андрю Уайкфилд открива, че причина за аутизма при децата е ваксина против заушки. В Британия и Съединени американски щати имунизациите фрапантно понижават, а докторът се трансформира в воин за родителите.
Като се базирали на изказванията на Уайкфилд родителите претендирали да се отстрани от имунизацията тимерозалът, в състава на който влиза живак. Но даже след тази мярка децата, страдащи от аутизъм, не намалели.
Отказът от ваксини довел от своя страна до цели огнища на детски болести. В началото на 2010 година английски експерти в региона на медицината стигнали до извода, че Уайкфилд е нарушил съществени етични правила при осъществяване на проучванията си и през април лицензът му е бил лишен.
Наличието на живот на Марс от дълго време вълнува мозъците и сърцата на учените. През 1976 година човечеството даже получило самобитно доказателство за това, когато апаратът на НАСА „ Викинг ” снимал по този начин нареченото „ лице на Сидония ”.
Предположенията на учените били десетки: храм на антична цивилизация, скулптура на фараон и какво ли още не. Но с развиването на технологиите стана допустимо да се създадат детайлни фотоси. Лицето на Сидония се оказал порутен рид, върху който имало струпване от камъни.
