Съветската окупация струва на България рекордните $6,5 млрд.
Поне един път в месеца Паметникът на Съветската войска – освободителка на пъпа на София в Княжеската градина осъмва залят с алена багра. Дори се появяват и надписи „ Демонтаж “, а от някои от тях боята се стича на струи като кръв. Проруските партии Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ подскачат като ужилени, дружно с русофилите. В същото време русофобите предостатъчно потриват ръце. Те назовават паметника МОЧА – Монумент на окупационната алена войска, и считат, че той би трябвало да бъде пратен в Музея на социалистическото изкуство. Скандален е фактът, че 45-метров паметник е над три пъти по висок от паметника на националния ни воин Васил Левски, който е единствено 13 метра.
Наистина ли руската войска е била окупационна? „ Уикенд “ потърси отговор в разкритите архиви на Министерския съвет и на Комисията по досиетата. Еднозначният извод в политически и стопански аспект е, че да, тя е била окупационна мощ. Издръжката й от 8 септември 1944 година до декември 1947 година е коствала на бедна България над 133 милиарда тогавашни лв., равняващи се през днешния ден на астрономическите 6,5 милиарда $, преизчислени по паритета на покупателната дарба, именуван още паритет на покупателната мощ на парите.
На 5 септември Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Същия ден тогавашното българско държавно управление на Константин Муравиев е взело решение страната ни да разгласи война на Третия райх. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа от военния министър военачалник Иван Маринов заради механически проблеми при осъществяването. В реалност ген. Маринов към този момент е съгласувал своите дейности с Отечествения фронт за отсрочване оповестяването на войната, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики да упрекна държавното управление в престореност и да разгласи война на България.
Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната ни се озовава в необикновена обстановка: среща се по едно и също време във война със Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики от една страна, а от друга – с Германия. На 9 септември държавното управление на Муравиев е свалено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите с дейното съдействие на Маринов. Съществуват и догадки, че генералът е бил обвързван със руското разузнаване, само че в случай че има документи за възможното му съдействие, те евентуално надълбоко са скрити в Москва. Още на 8 септември авангардът на Трети украински фронт нахлува у нас през Дунав. Падат Варна и Бургас и последователно е окупирано цялото българско царство без нито един изстрел против Червената войска.
До Десети ноември архивите бяха засекретени, само че отварянето им разкри страховита картина на икономическата злополука на България под руския ботуш.
Държавата прави непостижими разноски за присъединяване във Втората международна война и за издръжката на руската окупационна войска. Присъединяването на България към Обединените нации във войната им против нацистка Германия е завършено и като ангажимент по член 1 на Съглашението, подписано на 28 октомври 1944 година в Москва. Броят на участващите в акцията български бойци надвишава 450 000 души.
В обстоен отчет от 1946 година са отразени всички осъществени разноски през двете етапи на присъединяване на България във войната. Дългият лист на артикули и материали за потребностите на военните дейности възлиза на 63,2 милиарда, като единствено 10,5 милиарда лв. от тях са за оръжия и муниции, употребявани, унищожени или изоставени на бойното поле. Към тях се прибавят и осъществените до 8 май 1945 година разноски по осъществяване и на други точки от примирието, които надвишават 30 милиарда лева И по този начин изхарчените средства в директна връзка с воденето на войната възлизат на 95,2 милиарда лв..
Освен тези разноски, в отчета основателно се означават и загубите за националното стопанство от активизирането на работната ръка, откъсването й от икономическата активност и реквизирането на транспортните средства. Косвените вреди са избрани на 27 милиарда лв..
Прибавени са и разноските, свързани с компенсациите, които българската страна ще изплати в идващите към 10 година на инвалидите и вдовишките фамилии под формата на пенсии, стипендии и еднократни помощи. Сумата за тях е изчислена на съвсем 11 милиарда лв.. Като се съберат цифрите по обособените параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лева, която съставлява общия размер на разноските по присъединяване на България във войната против Хитлеристка Германия. С огромна доза сигурност сумата може почти да се дефинира на над 300 млн. $, а в случай че се има поради обезценяването на $ с 40% от 1933 година, тя е равна на към 1 милиарда златни франка.
При всички случая става дума за задължение, непостижимо за финансовите и стопанските благоприятни условия на България, освен това осъществено в извънредно къси периоди. По публични данни целият народен приход на страна за 1945 година възлиза на 141,8 милиарда лева, а във връзка с постоянния бюджет сумата надвишава повече от три пъти приходната му част – 43 милиарда лева
Освен директните разноски за военните дейности, родната стопанска система и финанси се натоварени с осъществяването на голям брой отговорности, произлизащи от Съглашението за помирение, които не престават много време след края на войната. Повечето от тях завършват чак към лятото на 1947 година
За образуване на нужната активност, обвързвана с използването на наредбите към държавното управление е основано Комисарство по осъществяване на Съглашението за помирение (КИСП), ръководено от министъра на външните работи Петко Стайнов. Веднага след конституирането на Съюзническата (съветската) контролна комисия (СКК) ръководителят й ген. Сергей Бирюзов подрежда всеки месец кабинетът в София да показва обстоен отчет по какъв начин се извършват всички точки на примирието. Изискана е цялостна информация за предприятията с немски и маджарски капитали, които са сложени под ръководството на Администратор по надзора. Техният брой е към 170 немски предприятия с непознат капитал близо 4 милиарда лева и 25 маджарски с капитал към 70 млн. лева Всички те не престават стопанската си активност под контрола под Службата по надзора, според напътствията на Съюзна контролна комисия.
На Потсдамската конференция в двореца Цецилиенхоф водачите на трите огромни сили от антихитлеристката коалиция – президентът на Съединени американски щати Хари Труман, ръководителят на Съвета на Народните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин и министър председателят Англия Уинстън Чърчил (по време на конференцията губи парламентарните избори и сменен от неговия правоприемник Клемент Атли), вземат решение немските репарации да се издължат на Съюз на съветските социалистически републики. В негова благосъстоятелност преминат и немските активи и капитали в победените страни. КИСП стартира да приготвя предаването на собствеността под руско ръководство. Непосредствено след 9 септември забележителна част от немските и унгарските заводи са били безусловно иззети от милицията, Отечествен фронт комитети и партийни организации. Ето за какво на 1 юни 1945 година Петко Стайнов издава заповед, с която задължава предметите и полезностите да се издирят и да бъдат върнати на Администратора по надзора.
На 31 май 1946 година е обнародван закон, с който немската благосъстоятелност у нас се предава на Съюз на съветските социалистически републики.
На 10 юли сред ген. Бирюзов и министър Кулишев е подписан проект за приемане и предаване на предприятия с преобладаващо немско присъединяване. Документът обгръща 41 предприятия с общ акционерен капитал, преизчислен на 1,6 милиарда лв.. В листата има и колоси. Първи е производителят на цимент „ Гранатоид ”, който е със сфери на активност във въгледобива и производството на електрическа енергия с главен капитал – 630 млн. лева Втори е „ Вулкан ” – въгледобив и електрическа енергия, с главен капитал – 400 млн. лева. Трети е „ Пирин ” – рандеман на оловно–цинкова руда и преработката й в концентрат с главен капитал – 250 млн. лева
Дава се период от 10 дни цялото недвижимо немско имущество, което се намира във краткотрайно прилагане, да бъде опразнено. Същото се отнася и до транспортните средства, като за тях срокът е 14 дни.
Реклама
Не по-малък е грабежът, произлизащ от член 15 от Съглашението за помирение. Той изисква България да дава парични средства, артикули и услуги за потребностите на Съюзното (Съветското) основно командване. Очакванията, че след май 1945 година непостижимите за страната заплащания ще бъдат прекъснати, не се оправдават. Изискванията на Съюзна контролна комисия да й се предават пари и артикули не престават – едни 3 милиарда лв. отиват за тютюн и цигари за руската войска.
Всичко това принуждава на 18 декември 1945 година министър Стайнов и министър председателят Кимон Георгиев да се престрашат и връчат паметна записка на Бирюзов, който се държи у нас като генерал-губернатор. В нея те напомнят, че войната е свършила, само че и след 8 май, както даже и след 2 септември, евентуално визирайки капитулацията на Япония, от българското държавно управление се изисква да продължава да извършва член 15. Обръща се внимание, че примирието не постанова на България репарации, защото тя не е водила военни дейности против Обединените народи.
В бележката е записано, към този момент няколко месеца страната изплаща сходни репарации, които бързо утежняват финансовото и икономическото състояние и провокират големи ограничения на българското население.
Независимо от показаните съществени юридически и стопански доводи, че България не би трябвало и не може да обслужва тежките и неоправдани отговорности по член 15 не настава никаква смяна в позицията на Бирюзов. Формално началник на комисията е маршал Фьодор Толбухин, командващият Трети украински фронт, само че той епизодично се появява в София. Изпълнението на тази точка от продължава даже и месеци след подписването на Парижкия кротичък контракт на 10 февруари 1947 година
Разсекретен отчет на Българска народна банка разкрива същинската картина по отношение на направените разноски по Съглашението за Примирие до май 1947 година Само в предписание на Съюзното (Съветското) основно командване са предадени в брой 15,2 милиарда лв.. Контролната комисия в София е прахосала други 870 млн., а регионалните й представителства – 73 млн. лв.. Сумата по петте раздела демонстрира, че българската страна единствено по член 15 е броила колосалната сума от 35,95 милиарда лв.. Като се съберат всички разноски по Примирието се получава, че за интервала от октомври 1944 до май 1947 година страната под формата на пари, артикули и услуги е изплатила сумата от 39 милиарда лв. на „ братята освободители ”. Милиардите са прахосани безплатно.
По формалния курс на $ по отношение на лв., избран от Българска народна банка през 1947, се получава, че единствено по Примирието българското държавно управление е изразходвало сумата от 135 млн. $, която е близо два пъти по-голяма от избраните в Парижкия кротичък контракт от 1947 година репарации в размер на 75 млн. $. Като се прибавят и 300 млн. $ от присъединяване ни във войната, парите набъбват до 375 млн. $. Те в този момент възлизат на астрономическите 6,5 милиарда $, което е същинската цена на руската окупация.
Маршал Жуков е основният разбойник
Главният руски боен разбойник се оказва самият висш главнокомандващ Червената войска маршал Жуков. През септември 1944 година той ненадейно напуща главния спектакъл на военните дейности против Германия и се озовава за няколко дни в България. Не си мислете, че това е от любов към страната ни и българския народ.
Съветските митничари са задържали 7 вагона с „ персонални движимости “ на маршала, съдържащи крадени скъпи мебели. Картината е допълнена с списък от осъществен по разпореждане на Сталин през януари 1948 година скришен обиск в московските парцели на Жуков. В тях са открити 24 броя златни часовници, 15 златни колиета, 4000 метра вълнени и копринени платове, над 300 скъпи кожи, 44 доста скъпи килими и гоблени, 55 картини шедьоври и още купища съкровища.
Първата работа на шефовете на руските военни и шпионски служби у нас е била да изпратят към Одеса няколко самолета, натоварени със заграбени полезности от страната ни. През декември 1944 година Кремъл издава и особено разпореждане, даващо лиценз за мародерство. Официално спечелилите можели ежемесечно да изпращат в Съюз на съветските социалистически републики „ пратки “ със заграбени движимости – бойците по 5 кг, офицерите – по 10 кг, а генералите – по 15 кг.
Безчинствата уплашват даже Георги Димитров
Безчинствата на червеноармейците в окупирана България уплашват даже и вожда Георги Димитров. Той написа писмо до Сталин, в което дава съответни образци за осъществени тежки закононарушения и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата, изнасилванията и грабежите.
Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на монахини или инцидентно срещнати дами и девойки. Много от най-тежките закононарушения са разказани в отчети до напълно доминираната от руското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за ограничения против мародери и насилници от Червената войска, шефът на комисията ген. Бирюзов „ успокоява “ с публично писмо от април 1947 година Той написа, че поради военни закононарушения против цивилни българи, през 1946 година са осъдени 17 руски бойци със затвор сред 1 и 3 години – незначително отмъщение за груповите изнасилвания, убийства и грабежи.
Скандален монумент на „ метиловия полк ”
Не по-малко скандална е и братската могила в Бургас на починалите червеноармейци в кв. „ Изгрев “ на мястото на старите гробища в Бургас. Допреди години се знаеше единствено, че е братска могила на 50 заровени червеноармейци, въпреки в града да не са водени военни дейности. Загиналите са от така наречен „ Метилов полк “.
На 14 септември 1944 година окупаторите схващат, че в жп склад покрай гарата има 4 цистерни със алкохол. Охранителят на склада ги предизвестява, че това е метилов алкохол и е токсичен, само че руски воини го прострелват и изнасят спирта. Трофейният алкохол е изпит. Натровени са 190 души, потърсили са здравна помощ 154 бойци и офицери, от тях 120 са били приети в болница, 6 са ослепели. Починали са 42-ма руски войни. Толкова, колкото е в началото оповестеният лист на „ героите “, заровени в т. н. братска могила в кв. „ Изгрев ”.
