Какъв би бил пътя за потенциална световна криза през 2019-та година?
Помните ли 2008 година? Много от актуалните вложители на фондовите пазари могат и да не я помнят, тъй като са били доста млади.
Сега тезата измежду анализаторите е, че няма да има криза за международната стопанска система, а единствено леко закъснение. Това обаче е доста мъчно да се предвижда, а още по-трудно да се направлява!
През 2008 година нещата изглеждаха доста спокойни и съвсем никой от анализаторите и водещите банки не съумяха да видят задаващата се огромна вълна на кредитните и финансовите пазари, която ги заля и се трансформира в международна финансова рецесия по-късно.
И въпреки в този момент всички към този момент да се оглеждат, не би било невероятно още веднъж да бъдат сюрпризирани. Защото обстановката на фондовите пазари се трансформира извънредно бързо и е невъзможна за прогнозиране.
А ето и направленията или главните закани откъдето може да тръгне идната международна криза...
Рекордната задлъжнялост
Много хора сочат политиката на Фед като рисков фактор номер едно. Това обаче по-скоро е разследване, а не евентуална причина. И една от главните аргументи за идната финансова рецесия, най-вероятно ще е още веднъж същата, както и при миналата рецесия от 2008 година - рекордния дълг.
За страдание на всички хора, единственият метод за изтриване на сходен по размери дълг е с... обезценката му!
Световният дълг нараства в последно време с най-ускорени темпове от две години. В среда на закъснение на растежа на международната стопанска система и покачване на лихвите в Съединени американски щати налице са съществени кредитни опасности, по отношение на голямата задлъжнялост, съгласно разбор на МВФ. Сред най-застрашените от дълга страни са развитите такива като Съединени американски щати и страните от Западна Европа.
И до момента в който дългът самичък по себе си не е чак такава опасност пред международната стопанска система, тъй като може да бъде рефинансиран, налице е тревожна наклонност идваща от Съединени американски щати и обвързвана с по-ускорения растеж на дълга, в среда на покачване на лихвите.
Дългът на Съединени американски щати се увеличи до над 100% от Брутният вътрешен продукт. Заради повишените разноски на администрацията на Тръмп и Конгреса, Съединени американски щати в този момент ще има потребност от финансиране в размер на 25% от БВП-то си.
Съединени американски щати изпъква пред останалите страни, във връзка с опасността от растящия си дълг, поради покачването на бюджетния недостиг и падежиращите дългови бумаги.
Фед налива масло в огъня
Фeд се приготвя да противодейства на идната рецесия, като покачва лихвите си сега. Това на пръв взор наподобява спорно деяние, само че всъщност сочи че запасът прави оценка възможностите за нова рецесия, като изцяло реалистични и осъзнава, че единственият метод, с цел да се намеси тогава ще е в случай че лихвите са на по-високи равнища.
Проблемът е, че дейностите на Фед сами по себе си могат да провокират дългова рецесия. Защото при сходна задлъжнялост покачването на лихвите е извънредно рисково и може да докара до банкрути в най-задлъжнелите браншове, което да провокира верижна реакция.
Щaтcĸият фeдepaлeн peзepв пoвиши равнищата на лихвите четири пъти единствено през миналата година, което направи паричните пазари действителна опция на акциите за пръв път от последната финансова рецесия.
Самореализиращото се знамение
Погледите на всички вложители са ориентирани към нещо доста необичайно на пръв взор - лихвената крива (разликата сред лихвите по 2-годишните и 10-годишните щатски облигации) и нейния надолнище.
Ако тази лихвена крива стане с негативен надолнище (тоест лихвите по 2-годишните облигации превишат тези на лихвите по 10-годишните), нещата могат да станат страшни. Подобен негативен надолнище е предшествал всяка от рецесиите през последните десетилетия.
При прекосяване към негативен надолнище, вложителите могат да одобряват, че следва криза през идващите шест месеца до една година и да стартират да се държат, като при сходна обстановка - да продават своите акции, да заобикалят риска, да не купуват дългови скъпи бумаги, да си нямат доверие един на различен, както и в цялата финансова система... Изобщо все неща, които могат да материализират " самореализиращото се знамение " и на процедура да доведат до дългова рецесия.
В допълнение можем да прибавим и статистиката, която не е на страната на вложителите. Според нея рецесии се случват на към 10-на година (1998, 2008...). Лошата вест - от последната рецесия са минали малко повече от 10 години. А огромната обязаност в международната стопанска система, прави по този начин, че рецесиите да не са изолирани феномени и всяка последваща да е по-голяма от миналата. Предвид на това, че към този момент минаха 10 години от последната криза, доста вложители и анализатори считат, че идната може да " чука на вратата ".
Този път рецесията може да тръгне от Европа
Свикнали сме Европа нормално да следва, а не да води в международен мащаб. Това обаче, може и да се промени при идната рецесия. Защото налице са всички признаци, че идната рецесия може да тръгне точно от " остарелия континент ".
Въпреки рекордните тласъци и към момента негативни лихви на остарелия континент, обстановката в стопански проект освен не се форсира, само че даже в противен случай. В същото време ЕЦБ няма да разполага с цялостен набор парични лостове за евентуално притоводействие на рецесията, поради на това, че лихвите (за разлика от САЩ) към момента не са нараснали и няма да могат да бъдат намаляни.
В допълнение еврозоната си има доста характерни проблеми, като БРЕКЗИТ, бюджетната рецесия в Италия и рекордната задлъжнялост на страни като Гърция, Италия и други
Най-лошото обаче е, че съществено пропукване е налице в " локомотива " на растежа за европейската стопанска система - Германия. Сериозно утежняване на макроикономическите резултати в страната, са доказателство за проблемите на " остарелия континент ".
Единично събитие може още веднъж да разпали рецесия в доверието
Обикновено рецесиите се разпалват от единични събития. Дали ще става въпрос за банкрута на Lehman Brothers през 2008-ма година, или азиатския дълг през 1998-ма, анализатори и вложители обичат да опростяват нещата и да акцентират на напред във времето, като причина за рецесията единично събитие.
Ако станем очевидци на криза през 2008-ма година, това още веднъж може да се " препише " в следствие на единично събитие.
Такова, този път може да се търси в комерсиалната война, политиката на Тръмп, или Фед, евентуален дефолт на някоя мощно задлъжняла страна, като Аржентина, боен спор, естествено злополучие, или други сходни събития.
Истината обаче е, че рецесиите не се провокират от изолирани събития. Те са плод на една цяла система от взаимно свързани фактори, които се срутват в даден миг и най-много поради една съществена причина - липса на доверие.
Липса на доверие на вложителите във финансовите пазари, към държавните управления, към централните банки, към другите институции, по цялата верига - на снабдители и консуматори и така нататък
А при сходна липса на доверие, финансовата измежду, която е извънредно мощно подвластна от прекалено много фактори, няма по какъв начин да действа обикновено... /money.bg
Сега тезата измежду анализаторите е, че няма да има криза за международната стопанска система, а единствено леко закъснение. Това обаче е доста мъчно да се предвижда, а още по-трудно да се направлява!
През 2008 година нещата изглеждаха доста спокойни и съвсем никой от анализаторите и водещите банки не съумяха да видят задаващата се огромна вълна на кредитните и финансовите пазари, която ги заля и се трансформира в международна финансова рецесия по-късно.
И въпреки в този момент всички към този момент да се оглеждат, не би било невероятно още веднъж да бъдат сюрпризирани. Защото обстановката на фондовите пазари се трансформира извънредно бързо и е невъзможна за прогнозиране.
А ето и направленията или главните закани откъдето може да тръгне идната международна криза...
Рекордната задлъжнялост
Много хора сочат политиката на Фед като рисков фактор номер едно. Това обаче по-скоро е разследване, а не евентуална причина. И една от главните аргументи за идната финансова рецесия, най-вероятно ще е още веднъж същата, както и при миналата рецесия от 2008 година - рекордния дълг.
За страдание на всички хора, единственият метод за изтриване на сходен по размери дълг е с... обезценката му!
Световният дълг нараства в последно време с най-ускорени темпове от две години. В среда на закъснение на растежа на международната стопанска система и покачване на лихвите в Съединени американски щати налице са съществени кредитни опасности, по отношение на голямата задлъжнялост, съгласно разбор на МВФ. Сред най-застрашените от дълга страни са развитите такива като Съединени американски щати и страните от Западна Европа.
И до момента в който дългът самичък по себе си не е чак такава опасност пред международната стопанска система, тъй като може да бъде рефинансиран, налице е тревожна наклонност идваща от Съединени американски щати и обвързвана с по-ускорения растеж на дълга, в среда на покачване на лихвите.
Дългът на Съединени американски щати се увеличи до над 100% от Брутният вътрешен продукт. Заради повишените разноски на администрацията на Тръмп и Конгреса, Съединени американски щати в този момент ще има потребност от финансиране в размер на 25% от БВП-то си.
Съединени американски щати изпъква пред останалите страни, във връзка с опасността от растящия си дълг, поради покачването на бюджетния недостиг и падежиращите дългови бумаги.
Фед налива масло в огъня
Фeд се приготвя да противодейства на идната рецесия, като покачва лихвите си сега. Това на пръв взор наподобява спорно деяние, само че всъщност сочи че запасът прави оценка възможностите за нова рецесия, като изцяло реалистични и осъзнава, че единственият метод, с цел да се намеси тогава ще е в случай че лихвите са на по-високи равнища.
Проблемът е, че дейностите на Фед сами по себе си могат да провокират дългова рецесия. Защото при сходна задлъжнялост покачването на лихвите е извънредно рисково и може да докара до банкрути в най-задлъжнелите браншове, което да провокира верижна реакция.
Щaтcĸият фeдepaлeн peзepв пoвиши равнищата на лихвите четири пъти единствено през миналата година, което направи паричните пазари действителна опция на акциите за пръв път от последната финансова рецесия.
Самореализиращото се знамение
Погледите на всички вложители са ориентирани към нещо доста необичайно на пръв взор - лихвената крива (разликата сред лихвите по 2-годишните и 10-годишните щатски облигации) и нейния надолнище.
Ако тази лихвена крива стане с негативен надолнище (тоест лихвите по 2-годишните облигации превишат тези на лихвите по 10-годишните), нещата могат да станат страшни. Подобен негативен надолнище е предшествал всяка от рецесиите през последните десетилетия.
При прекосяване към негативен надолнище, вложителите могат да одобряват, че следва криза през идващите шест месеца до една година и да стартират да се държат, като при сходна обстановка - да продават своите акции, да заобикалят риска, да не купуват дългови скъпи бумаги, да си нямат доверие един на различен, както и в цялата финансова система... Изобщо все неща, които могат да материализират " самореализиращото се знамение " и на процедура да доведат до дългова рецесия.
В допълнение можем да прибавим и статистиката, която не е на страната на вложителите. Според нея рецесии се случват на към 10-на година (1998, 2008...). Лошата вест - от последната рецесия са минали малко повече от 10 години. А огромната обязаност в международната стопанска система, прави по този начин, че рецесиите да не са изолирани феномени и всяка последваща да е по-голяма от миналата. Предвид на това, че към този момент минаха 10 години от последната криза, доста вложители и анализатори считат, че идната може да " чука на вратата ".
Този път рецесията може да тръгне от Европа
Свикнали сме Европа нормално да следва, а не да води в международен мащаб. Това обаче, може и да се промени при идната рецесия. Защото налице са всички признаци, че идната рецесия може да тръгне точно от " остарелия континент ".
Въпреки рекордните тласъци и към момента негативни лихви на остарелия континент, обстановката в стопански проект освен не се форсира, само че даже в противен случай. В същото време ЕЦБ няма да разполага с цялостен набор парични лостове за евентуално притоводействие на рецесията, поради на това, че лихвите (за разлика от САЩ) към момента не са нараснали и няма да могат да бъдат намаляни.
В допълнение еврозоната си има доста характерни проблеми, като БРЕКЗИТ, бюджетната рецесия в Италия и рекордната задлъжнялост на страни като Гърция, Италия и други
Най-лошото обаче е, че съществено пропукване е налице в " локомотива " на растежа за европейската стопанска система - Германия. Сериозно утежняване на макроикономическите резултати в страната, са доказателство за проблемите на " остарелия континент ".
Единично събитие може още веднъж да разпали рецесия в доверието
Обикновено рецесиите се разпалват от единични събития. Дали ще става въпрос за банкрута на Lehman Brothers през 2008-ма година, или азиатския дълг през 1998-ма, анализатори и вложители обичат да опростяват нещата и да акцентират на напред във времето, като причина за рецесията единично събитие.
Ако станем очевидци на криза през 2008-ма година, това още веднъж може да се " препише " в следствие на единично събитие.
Такова, този път може да се търси в комерсиалната война, политиката на Тръмп, или Фед, евентуален дефолт на някоя мощно задлъжняла страна, като Аржентина, боен спор, естествено злополучие, или други сходни събития.
Истината обаче е, че рецесиите не се провокират от изолирани събития. Те са плод на една цяла система от взаимно свързани фактори, които се срутват в даден миг и най-много поради една съществена причина - липса на доверие.
Липса на доверие на вложителите във финансовите пазари, към държавните управления, към централните банки, към другите институции, по цялата верига - на снабдители и консуматори и така нататък
А при сходна липса на доверие, финансовата измежду, която е извънредно мощно подвластна от прекалено много фактори, няма по какъв начин да действа обикновено... /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ