Икономисти: Ползите от спешните климатични действия ще надвишат разходите
Ползите от чистите нулеви излъчвания доникъде на века доста ще надвишават разноските. Това обявиха във вторник над 700 икономисти от целия свят в невиждан апел за деяние по климата.
Голямото интернационално изследване откри, че съвсем три четвърти от участващите в него икономисти считат, че са нужни " незабавни и фрапантни " дейности, с цел да се лимитират последствията от изменението на климата, като се предизвестява, че разноските от несполучливо понижаване на замърсяването с въглеродни излъчвания бързо ще доближат трилиони долари всяка година.
Почти 9 от 10 (89%) декларират, че изменението на климата ще утежни неравенството в международен мащаб и съвсем всички са единомислещи, че „ хората, чиято премиера е отдадена на проучване на стопанската система, са необятно съгласни, че изменението на климата ще бъде скъпо, евентуално опустошително “, сподели Питър Хауърд, стопански шеф в Института за политическа интеграция в Юридическото учебно заведение в Ню Йорк, който организира изследването. " Тези констатации демонстрират ясна икономическа аргументация за незабавни дейности в региона на климата ", добави той.
Години наред икономистите са разграничени във връзка с съотношението сред разноските и изгодите от финансирането на дейностите по климата, като даже учени с Нобелова премия като Уилям Нордхаус настояват, че твърдите дейности би трябвало да бъдат уравновесени по отношение на разноските. Повечето обичайни модели на климатичните разноски се концентрират върху измененията в Брутният вътрешен продукт през избрана година - т.е. по този начин нареченото „ равнище на влияние “. Но от ден на ден проучвания демонстрират, че изменението на климата ще понижи икономическия напредък под плануваното в международен мащаб. Консенсусът, реализиран от интервюираните, допуска, че плануваните стопански отрицателни последствия от изменението на климата ще доближат 1,7 трилиона $ годишно до 2025 година и почти 30 трилиона $ годишно до 2075 година. За разлика от това, 65% от интервюираните споделят, че разноските за технологии за възобновима сила, като вятърна и слънчева сила, ще продължат да падат през идващото десетилетие и пресмятат, че половината от международния енергиен микс ще бъде зелен до 2050 година Две трети от интервюираните икономисти се съгласяват с концепцията, че изгодите от постигане на чисти нулеви излъчвания доникъде на века - както дават обещание няколко огромни емитиращи компании - ще надвишават разноските, нужни за постигане до там.
Близо 80% от интервюираните декларират, че равнището на угриженост за климата се е нараснало през последните пет години. Главно това се дължи на „ наблюденията им на рискови метеорологични събития, приписвани на климатичните промени “.
Авторите на изследването обявиха, че се надяват констатациите да оказват помощ за информирането на политиците по отношение на разноските за бъдещите им старания за намаляване на последствията от климатичните променени, предава Агенция Франс Прес, представени от БГНЕС.
Голямото интернационално изследване откри, че съвсем три четвърти от участващите в него икономисти считат, че са нужни " незабавни и фрапантни " дейности, с цел да се лимитират последствията от изменението на климата, като се предизвестява, че разноските от несполучливо понижаване на замърсяването с въглеродни излъчвания бързо ще доближат трилиони долари всяка година.
Почти 9 от 10 (89%) декларират, че изменението на климата ще утежни неравенството в международен мащаб и съвсем всички са единомислещи, че „ хората, чиято премиера е отдадена на проучване на стопанската система, са необятно съгласни, че изменението на климата ще бъде скъпо, евентуално опустошително “, сподели Питър Хауърд, стопански шеф в Института за политическа интеграция в Юридическото учебно заведение в Ню Йорк, който организира изследването. " Тези констатации демонстрират ясна икономическа аргументация за незабавни дейности в региона на климата ", добави той.
Години наред икономистите са разграничени във връзка с съотношението сред разноските и изгодите от финансирането на дейностите по климата, като даже учени с Нобелова премия като Уилям Нордхаус настояват, че твърдите дейности би трябвало да бъдат уравновесени по отношение на разноските. Повечето обичайни модели на климатичните разноски се концентрират върху измененията в Брутният вътрешен продукт през избрана година - т.е. по този начин нареченото „ равнище на влияние “. Но от ден на ден проучвания демонстрират, че изменението на климата ще понижи икономическия напредък под плануваното в международен мащаб. Консенсусът, реализиран от интервюираните, допуска, че плануваните стопански отрицателни последствия от изменението на климата ще доближат 1,7 трилиона $ годишно до 2025 година и почти 30 трилиона $ годишно до 2075 година. За разлика от това, 65% от интервюираните споделят, че разноските за технологии за възобновима сила, като вятърна и слънчева сила, ще продължат да падат през идващото десетилетие и пресмятат, че половината от международния енергиен микс ще бъде зелен до 2050 година Две трети от интервюираните икономисти се съгласяват с концепцията, че изгодите от постигане на чисти нулеви излъчвания доникъде на века - както дават обещание няколко огромни емитиращи компании - ще надвишават разноските, нужни за постигане до там.
Близо 80% от интервюираните декларират, че равнището на угриженост за климата се е нараснало през последните пет години. Главно това се дължи на „ наблюденията им на рискови метеорологични събития, приписвани на климатичните промени “.
Авторите на изследването обявиха, че се надяват констатациите да оказват помощ за информирането на политиците по отношение на разноските за бъдещите им старания за намаляване на последствията от климатичните променени, предава Агенция Франс Прес, представени от БГНЕС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ