Животът е роман, написан от Бога ╫ Исаак СИНГЕР
Полският и американски публицист Исаак Сингер (1904-1991) получава Нобеловата премия за 1978 година „ за своето вдъхновяващо литературно творчество, което е вкоренено в полско-еврейската културна традиция и което проповядва универсалните човешки полезности ”. Основните му творби са: „ Семейство Москат ” (1950), „ Магьосникът от Люблин ” (1960), „ Имението ” (1967), „ Шоша ” (1978).
(Isaac Bashevis Singer, Miami Book Fair International, 1988)
1. В своята Нобелова лекция (8 декември 1978, „ Les Prix Nobel 1978 ”), Сингер споделя: „ Аз в никакъв случай няма да приема концепцията, че Вселената е просто една физическа или химическа случайност, че Вселената е артикул на някаква сляпа еволюция. Въпреки че към този момент добре познавам заблудите, илюзиите и идолите, пред които човешкият разум се прекланя, аз към момента имам вяра в тези истини, които един ден всички хора ще съумеят да одобряват. Аз имам вяра, че индивидът може да реализира всички вероятни удоволствия, умения и познания в този свят, и в същото време да продължи да служи на Бога – Богът, Който приказва посредством каузи, а не посредством думи, Богът, Който показва Своята същина посредством Космоса. ” (СИНГЕР,1979).
2. „ Аз съм песимист. Аз съм скептично надъхан към концепцията, че ние можем да създадем света по-добър. Когато чуя изтърканата концепция, че това или това политическо ръководство, че този или оня публичен строй ще донесе благополучие на хората, аз знам, че тя в никакъв случай няма да проработи. Хората постоянно ще си останат хора; те си останаха хора както при комунизма, по този начин и при всички други ‘изми’. Но аз не съм песимист, когато става въпрос за вярата в Бога. Аз в действителност имам вяра. Винаги съм вярвал, че има един Божествен проект, че има един Разум оттатък света и че светът не е просто една случайност. ” (СИНГЕР, представен в “The Brothers Singer ” by Clive Sinclair, London, Allison and Busby, 1983, 30).
3. В своето последно изявление (1987) Сингер споделя: „ Бог е на всички места. Дори когато вършим каузи, ориентирани срещу Него, Той е там. Независимо какво вършим. Бог е като един татко, който вижда, че децата му вършат доста нелепости и злини; той им се гневи и ги санкционира, само че въпреки всичко, те си остават негови деца. ” (СИНГЕР, представен в Green 1998).
4. „ Човекът се моли за благосклонност, само че не е податлив да бъде милосърден към другите. Защо тогава индивидът чака благосклонност от Бога? Не е заслужено и не е съответно да очакваш нещо, което ти самият отказваш да дадеш. ” (СИНГЕР, представен в Rosen 1987).
5. „ Истинският публицист на нашето време не може да не бъде надълбоко угрижен за проблемите на нашето потомство. Той не може да не вижда, че силата на религията, и изключително вярата в Божественото признание, е по-слаба през днешния ден, в сравнение с е била във всяка друга ера от човешката история. Все повече и повече деца порастват без религия в Бога, без религия в заслужено наказване или премия, без религия в безсмъртието на душата и даже във валидността на морала. Истинският публицист не може да омаловажава обстоятелството, че актуалното семейство губи своята духовна същина. Всички мрачни прогнози на философа Освалд Шпенглер се сбъднаха след Втората международна война. Нито едно техническо изобретение не може да смекчи разочарованието на актуалния човек – неговата самотност, неговото възприятие за непълноценност, неговият боязън от войната, революциите и терора. Нашето потомство загуби вярата си освен в Божественото Провидение, само че също и в самия човек, и във всички човешки институции. ” (СИНГЕР,1979).
6. „ Материалният свят е една композиция от виждане и слепота. Слепотата ние назоваваме Сатана. Ако бяхме всевиждащи, ние просто нямаше да имаме свободен избор. Защото, в случай че бяхме всевиждащи, ние щяхме да виждаме Бога и Неговото великолепие, само че тогава заради страха от Бога, ние нямаше да се поддаваме на изкушенията и прегрешението. Тъй като Бог е желал ние да имаме свободен избор, явно е, че Сатаната, т.е. правилото на злото, би трябвало да съществува. Но в реалност какво съставлява свободният избор? Всъщност той е свободата да избираме сред положителното и злото. Ако го нямаше злото, нямаше да я има и свободата. ” (СИНГЕР, представен в Farrell 1976, 157).
7. „ Животът е разказ, написан от Бога. Нека да оставим Бог да го допише. ” (СИНГЕР, представен в Moraes 1975).
От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация „ Спектра ”, Варна
Снимка: Isaac Bashevis Singer, Miami Book Fair International, 1988, bg.wikipedia.org
