Какво не каза президентът в Новогодишната нощ?
Политиците по света не са застраховани от неточности и страсти, само че има един миг, в който викат на помощ мъдростта и внимават повече от всеки път. Животът е организиран по този начин, че в случай че по Коледа хората търсят в знаците на Бог излекуване на душата, то в навечерието на Новата година в думите на националните водачи се оглежда бъдещето, написа
В нощта, в която кошмарната 2020 година си отиде, само че не взе със себе си нито пандемията, нито рецесията, международните водачи загърбиха споровете и се обърнаха към сънародниците си, с цел да им вдъхнат сили и убеденост и да ги уверят, че дружно ще минават през сложните моменти.
Британците чуха от премиера си Борис Джонсън, че новото бъдеще, което си избраха за страната, положително, неприятно, дружно ще го градят. Предупреди ги, че ги чакат несгоди, само че им сподели и задачата – превръщането на Англия във високотехнологична нация.
Френският президент Макрон разгласи на сънародниците си, че просперитета им минава през една по-силна и по-обединена Европа. И ги увери, че ще работи за по-добрия им живот, основният приоритет на който е зеленият европейски пакт.
В последното си новогодишно послание като канцлер, Меркел не раздаваше политически оценки и прогнози, а увери, че Германия ще продължи да бъде нов генератор на хрумвания и креативност, изключително за природосъобразната стопанска система. И напомни на германците, че единствено единни ще останат мотора на европейската политика и локомотива на стопанската система на Стария континент.
Владимир Путин произнесе най-дългото от 7 години слово, с цел да успокои руснаците, че тестванията са неизбежни, само че както постоянно до момента проблемите ще отминат с общата сила. Увери ги, че страната е отсреща, прикани ги да си оказват помощ един на различен и формулира нова фраза: Русия - едно огромно семейство.
В новогодишните слова на всеки един от международните водачи имаше нещо общо. Те говореха с визия за бъдещето и с мисъл за хората. Не се сложиха над сънародниците си, а се показаха като едни от тях, изричайки на глас както страховете, по този начин и очакванията им.
На този декор българският президент Румен Радев направи най-мрачното послание. В него разказа по какъв начин сложната и разломна година е направила хората опечалени и обезверени, доведени до самотност и недостиг. Заяви, че живеем в ера на егоизма, лъжата, беззаконието и корупцията. Обвини ръководещите, че разоряват дребния бизнес и основават локални дерибеи. Призова към антимафиотски консенсус и ремонт на порочния кръг.
Толкова потискаща, невдъхновяща и немотивираща тирада в тези тежки времена може да произнесе единствено човек, който е захласнат от ненавист и жадност за възмездие. И вещае бъдеще на безредици, фалшификации и нов пестник, който този път не се осмели да вдигне, само че го стисна крепко пред камерата.
Радев обаче не сподели това, което всички чакаха да чуят – какво става след демонтажа? Красивите му изречения за „ братството на почтените” и „ героите на доблестта”, които ще ни избавят от злото, събираха благосклонностите при започване на мандата. Днес, 4 години по-късно, чакахме най-сетне визията му за България. Вместо това, ни разочарова с горчивия факт по какъв начин институцията, в която се намира единственият щатен стратегически съвет за разбори и прогнози, не може да формулира даже една национална цел за настъпилото трето десетилетие на 21 век.
Прав е, че България има потребност от нови водачи. В предизборната 2021 година, когато и на него му следва борба за гласовете на хората, несъмнено постоянно ще го повтаря. Но с речи като новогодишната и с отсъствието си при решаването на най-болните проблеми у нас, той единствено обществено призна личния си неуспех като несъстоял се водач на нацията.
В нощта, в която кошмарната 2020 година си отиде, само че не взе със себе си нито пандемията, нито рецесията, международните водачи загърбиха споровете и се обърнаха към сънародниците си, с цел да им вдъхнат сили и убеденост и да ги уверят, че дружно ще минават през сложните моменти.
Британците чуха от премиера си Борис Джонсън, че новото бъдеще, което си избраха за страната, положително, неприятно, дружно ще го градят. Предупреди ги, че ги чакат несгоди, само че им сподели и задачата – превръщането на Англия във високотехнологична нация.
Френският президент Макрон разгласи на сънародниците си, че просперитета им минава през една по-силна и по-обединена Европа. И ги увери, че ще работи за по-добрия им живот, основният приоритет на който е зеленият европейски пакт.
В последното си новогодишно послание като канцлер, Меркел не раздаваше политически оценки и прогнози, а увери, че Германия ще продължи да бъде нов генератор на хрумвания и креативност, изключително за природосъобразната стопанска система. И напомни на германците, че единствено единни ще останат мотора на европейската политика и локомотива на стопанската система на Стария континент.
Владимир Путин произнесе най-дългото от 7 години слово, с цел да успокои руснаците, че тестванията са неизбежни, само че както постоянно до момента проблемите ще отминат с общата сила. Увери ги, че страната е отсреща, прикани ги да си оказват помощ един на различен и формулира нова фраза: Русия - едно огромно семейство.
В новогодишните слова на всеки един от международните водачи имаше нещо общо. Те говореха с визия за бъдещето и с мисъл за хората. Не се сложиха над сънародниците си, а се показаха като едни от тях, изричайки на глас както страховете, по този начин и очакванията им.
На този декор българският президент Румен Радев направи най-мрачното послание. В него разказа по какъв начин сложната и разломна година е направила хората опечалени и обезверени, доведени до самотност и недостиг. Заяви, че живеем в ера на егоизма, лъжата, беззаконието и корупцията. Обвини ръководещите, че разоряват дребния бизнес и основават локални дерибеи. Призова към антимафиотски консенсус и ремонт на порочния кръг.
Толкова потискаща, невдъхновяща и немотивираща тирада в тези тежки времена може да произнесе единствено човек, който е захласнат от ненавист и жадност за възмездие. И вещае бъдеще на безредици, фалшификации и нов пестник, който този път не се осмели да вдигне, само че го стисна крепко пред камерата.
Радев обаче не сподели това, което всички чакаха да чуят – какво става след демонтажа? Красивите му изречения за „ братството на почтените” и „ героите на доблестта”, които ще ни избавят от злото, събираха благосклонностите при започване на мандата. Днес, 4 години по-късно, чакахме най-сетне визията му за България. Вместо това, ни разочарова с горчивия факт по какъв начин институцията, в която се намира единственият щатен стратегически съвет за разбори и прогнози, не може да формулира даже една национална цел за настъпилото трето десетилетие на 21 век.
Прав е, че България има потребност от нови водачи. В предизборната 2021 година, когато и на него му следва борба за гласовете на хората, несъмнено постоянно ще го повтаря. Но с речи като новогодишната и с отсъствието си при решаването на най-болните проблеми у нас, той единствено обществено призна личния си неуспех като несъстоял се водач на нацията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ