Политическото бъдеще на България е несигурно. А нестабилността се увеличи

Политическото бъдеще на България е нестабилно. А неустойчивостта се усили и в следствие от бомбените закани против учебни заведения преди изборите, написа Патрик Гензинг в просторен репортаж за АРД, отдаден на дезинформацията и страховете в българското общество. Гензинг до предходната година ръководеше редакциите за журналистически следствия и инспекция на обстоятелствата в най-важната немска обществено-правна медия. В своята преписка от България той прецизира, че бомби не са били открити, само че специалисти по киберсигурността подозират екстремистки хакерски групи, които желаят да всеят суматоха и страхове. Може би даже от Русия.

Българите не престават да черпят информация от Facebook

Гензинг цитира подправените вести, че български възпитаници ще бъдат подлагани на военно образование, с цел да вървят да се бият против Русия в Украйна. Той споделя в своята обява, че за разлика от доста други европейски държави в България и до през днешния ден решаваща роля в разпространението на информация и дезинформация играе Facebook. Политическите диспути се организират на тази платформа, която служи като информационна организация на огромните медии в страната, удостоверява и писателят Георги Господинов на една конференция, проведена от Медийната стратегия на фондацията " Конрад Аденауер "  в София.

Една от аргументите за голямото въздействие на Facebook: в България липсват огромни висококачествени медии и вестници. Това установява Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията, съгласно който неналичието на положително политическо управление в допълнение задълбочава недоверието към демокрацията. Това пък предизвиква разпространението на подправени вести и дезинформация и усилва поддръжката за властнически идеологии, осведоми Патрик Гензинг от София.

Авторът прибавя, че съгласно Руслан Стефанов медийният пейзаж в България е подвластен от политиците и олигарсите, а едно по-възрастно потомство публицисти е привикнало да употребява съветски източници и да им се доверява. Така да вземем за пример една четвърт от новините на Българска телеграфна агенция са или проруски или се основават на излъчванията на ТАСС. Българската информационна организация може би е Троянски кон за съветска дезинформация в Европейски Съюз - такова безпокойство изрича Стефанов пред немския кореспондент.

Джендъри, евро и други плашила

Важна роля в това отношение играе Руското посолство в София, което доближава до доста хора със своите постове - най-вероятно с помощта на автоматизирани фалшиви профили в обществените мрежи. И по този метод може да постанова новинарски дневен ред в България.

Руското посолство съумява да повлиява публичното мнение в България посредством обществените мрежиСнимка: BGNES

Руските внушения за един несъизмерим и съвършено разкапан Европейски Съюз още веднъж и още веднъж се поемат от българската общност и от политиката, написа Гензинг. Той цитира няколко образци за подправени вести: по какъв начин в Европейски Съюз хората към този момент нямало какво да ядат, по какъв начин в хляба се преработвали човешки косми и така нататък Той напомня, че тези сюжети идват от съветските медии и доближават освен до България, само че и до други страни. Гензинг споделя, по какъв начин даже българският министър на туризма се е хванал на лъжата, че в Западна Европа на хората им е неразрешено да се къпят и е рекламирал страната си като място, където такава възбрана няма.

Националистическата и проруска партия " Възраждане "   е един от основните разпространители на такива дезинформация, написа проверяващият публицист за АРД. Той цитира акциите на хората на Костадин Костадинов против еврото и против така наречената " джендър идеология ". С помощта на Ирина Недева от Асоциацията на европейските публицисти създателят се пробва да изясни на своята аудитория в какви плашила са се трансформирали думи като " джендър ", съветското факсимиле " Гейропа "  и въобще демократичните полезности за част от българите. Тези клишета се обслужват от разнообразни популисти и националисти в политиката, само че също по този начин и от представители на Българската православна черква.

Пред АРД българската журналистка приказва и за дебатите към Истанбулската спогодба, която цели да защити момичетата и дамите от принуждение и дискриминация, и за гигантската дезинформационна акция, извършена в страната против конвенцията. На интернационалния документ бяха приписани какви ли не несъществуващи проекти като въвеждане на " трети пол "  и поощряване на еднополовите бракове.

Обречена ли е борбата с дезинформацията в България?

Успешните дезинформационни акции въодушевиха популистите в България през последвалите години да излязат и с оферти за референдуми: срещу еврото, за президентска република и против " джендър идеологията "  в просветителната система, написа създателят. Към края на репортажа си от София Патрик Гензинг обобщава:

Ето за какво мнозина експерти не гледат с оптимизъм бъдещето на България. По време на пандемията в тази страна недоверието към западните ваксини беше изключително високо. Да, след съветското навлизане в Украйна престижът на Путин сензитивно спадна, но украинските въоръжени сили все по този начин бяха представяни като неорганизирана тайфа от неонацисти, които употребяват цивилното население като защитен щит и правят военни закононарушения против украински жители, с цел да ги припишат след това на Русия. Украинските бежанци също неведнъж са обект на дезинформация и подправени вести. Дори министри в предходни служебни държавни управления възприеха кремълската агитация, съгласно която нападателната война в действителност била някаква " специфична интервенция ".

Гензинг показва, че разнообразни неправителствени и медийни организация, както и министерството на електронното ръководство, се пробват да се борят с дезинформацията. Руслан Стефанов му споделя, че България е в началната фаза на тази борба. В борбата против подправените вести и дезинформацията към този момент били блокирани хиляди IP адреси, свързани с разпространението на съветска дезинформация. Водени са и диалози с представители на " Мета ", с цел да се подобрят ограниченията против подправените вести във Facebook, само че с високомерен триумф.