Добромир Живков пред ФАКТИ: Президентът навлиза в политически територии, в които не би следвало да оперира
Политическият живот в страната се раздвижва. След броени дни се открива предизборната акция за вота на 2 октомври. От какви позиции потеглят партиите. По тематиката пред ФАКТИ приказва Добромир Живков, шеф на социологическа организация " Маркет линкс ".
- Г-н Живков, по какъв начин гледате на политическия пейзаж. Какви трендове виждате?
- В настоящия миг бих отбелязал наклонността президентът да навлиза в политически територии, в които не би следвало да оперира. Разбира се, това се реализира през дейностите на служебния кабинет, който към този момент намерено и с възприятие на виновност към съветската страна приказва за възобновяване на договарянията с „ Газпром “.
- Каква още е ролята на президента Румен Радев. С встъпването си служебният кабинет поде редица рокади?
- Да, и освен рокади. Да си напомним фразата на Радев за хаоса в енергетиката, която след това се постанова от представителите на кабинета. На всички е ясно, че проблеми с доставките на газ има съвсем цяла Европа, че Европейска комисия е срещу заплащането в рубли. Също по този начин е ясно, че тази рецесия ще бъде краткотрайна и че не сме чак толкоз подвластни от природния газ. Затова ми се коства, че тематиката е целеустремено преекспонирана и то с политическа цел. В този монолог и увещание, че доставки от „ Газпром “ са неизбежни, се приказва за цени на куб. м. за танкери, пристанища, слотове газопроводи, само че не се загатва нищо за война, за демократични полезности, за евентуални загуби от сходно решение на държавно равнище, а не на равнище частна компания.
Проблемът за мен е, че решението за „ Газпром “, както и непрекъснатите офанзиви и поръчки за проверка от служебния кабинет към предходните ръководещи,
вършат президента директен участник в предизборната акция ,
а това е недопустимо. Такава за мен беше и проверката на ръководството на ГЕРБ в първия кабинет „ Янев “ от май предходната година. Ревизия и политически дейности с дълготрайни последствия би следвало да се правят от постоянни държавни управления. Мотивите за сходни дейности от страна на Радев, оттатък обичайно заявената от него обществена сензитивност, остават неразбираеми.
- Управлява ни длъжностен кабинет, само че имаме и цялост от рецесии. На хората до политика и избори ли им е в момента…
- Не бих споделил, тъй като доста хора са гневни, че би трябвало да гласоподават четири пъти за година и половина, само че обществото неизбежно се настройва за следващия избор не на последно място и заради обстоятелството, че партийните ядра последователно се активизират.
- „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ няма да се явят дружно на изборите. Кой губи и кой печели от това?
- Бих споделил, че дефинитивно годен отговор не можем да формулираме. Все отново, възможностите на евентуална коалиция да бъде първа политическа мощ на изборите и до момента не престават да са доста високи.
По последните данни взаимно явяване в някаква степен разколебава общо към 1% от гласоподавателите, които поддържат една от двете политически сили.
В съответния случай „ разколебани “ не е равнозначно на „ изгубени “, защото от твърдо подкрепящи " Продължаваме промяната " или " Демократична България ", те се изместват към „ не решили “. По наши оценки,
спомагателният капацитет, който сходна коалиция би могла да реализира, е в рамките на 2-4%.
Основно образуван от феномена на гласуването за спечелилия. Именно това събитие донесе успеха на „ Продължаваме промяната “ през ноември 2021-а.
Ако приемем хипотезата за първи резултат на изборите, то директният губещ би била партия ГЕРБ, само че също по този начин и останалите партии, които поддържаха вота на съмнение. Политическа партия и Демократична България биха посочили, че обединяване е допустимо и биха получили първия мандат за сформиране на кабинет. Не на последно място възможна такава победа би била символна и би могла да добави още социална сила за довеждане докрай цялостната социална промяна.
- Определете от какви позиции потеглят другите партии. Да стартираме с ГЕРБ и Българска социалистическа партия?
- ГЕРБ влиза в акцията в доста
добра форма и с основателна рекламация да бъде първа политическа мощ.
Твърдото ядро е релативно постоянно и задоволително мобилизирано, с цел да даде една доста добра основа. Проблемите на ГЕРБ са два. В електорален проект те имат лимитирана външна страна от симпатизанти, които мъчно биха конвертирали в лични гласоподаватели. Вторият е обвързван и с първия, а той е високата степен на негативизъм към модела на ръководство на ГЕРБ и Борисов.
След Движение за права и свободи, ГЕРБ е втората най-широко отхвърляна партия като евентуален участник в идващото ръководство.
Както споделих нагоре, по тази причина тематиката „ Газпром “ и офанзивите от служебния кабинет към предходните ръководещи са в най-голяма изгода за ГЕРБ, тъй като изместват политическото напрежение от оста статукво-антистатукво по оста евроатлантизъм-путинофилство, където ГЕРБ се надява да пробие изолацията си през „ Демократична България “ или „ Продължаваме промяната “.
БСП съумя да покаже, че може да бъде част от необятна коалиция с ролята на сериозен фактор в нея. Това консолидира и може би ще стимулира техните гласоподаватели да ги поддържат на 2 октомври. Вътрешната съпротива, обществено легитимирана от президента и отрицанието сред него и госпожа Нинова, може да бъде в ролята на пасив в сегашната обстановка с известно приключване на гласове към „ Български напредък “ и „ Възраждане “.
Българска социалистическа партия е в доста деликатна обстановка и проблема „ Газпром “.
От една страна мисля, че никой не се съмнява, че те поддържат сходна самодейност, само че в обстановка на открит спор с Радев, директната поддръжка за сходни дейности би означавала единодушие с президента, което от информационна позиция е неприемливо.
ДПС като че ли повече по стичане на събитията поеха курс към нови избори с ясното схващане, че рискът, при който няма да реализират равнището от ноември 2021-а, е напълно действителен.
С позициите си по редица тематики и изключително с дейната отбрана на господин Пеевски против решенията по закона Магнитски, Движение за права и свободи може да ускори личната си политическа маргинализация.
Да не забравяме, че чакаме и позиция на Движение за права и свободи по поръчката на служебния кабинет за възобновяване на договарянията с „ Газпром “, където ще следим по какъв начин партията ще удържи салдото сред евроатлантизма и ползите на „ Газпром “.
- „ Възраждане “…
- През последните месеци „ Възраждане “ наподобява доближава избрана точка на засищане и макар по-широката външна страна, понастоящем не е забележим забележителен капацитет за напредък. Може би заради това по-радикалните изяви на „ Възраждане “ водят до сгъстяване на ядрото и загуба на симпатизанти, което несъмнено е вярната тактичност при започване на акцията.
Основен проблем на „ Възраждане “ е, че мъчно изпълва с ново наличие тезите на патриотичните обединения от последните повече от 10 години.
Антисистемната поръчка на господин Костадинов търси нови пролуки след коронавирус ограниченията, само че еврозоната е още надалеч и по тази причина евентуално ще остане в ограничавания тематичен обсег на изгубения суверенитет и персоналната му интерпретация на народен интерес. „ Възраждане “ въпреки и да има притегателна мощ със своята антисистемност, върви по утъпкания път на доста други национал-популистки обединения в Европа. Обичайно те споделят антиевропейски позиции, пазят концепцията за националната страна, трансформират в цел на нападателната си изразителност съответни обществени групи – имигранти, хора с друга полова ориентировка и така нататък Отнасят се с очевидно почитание към режима в Москва. С това желая да кажа, че най-малко аз не виждам някаква особена политическа иновация у „ Възраждане “, както ми се коства, че други вършат.
- „ ИТН “…
- „ ИТН “ са към зоната на електорален колапс, от който е съвсем невероятно да съумеят да се възстановят даже до равнището, належащо за влизане в Народното събрание. Причините са значително ясни, само че ставаме очевидци на историческо събитие в границите на интервал от година и половина, в който Има Такъв Народ е в ролята на една от най-големите и ярки падащи звезди на българския политически хоризонт.
- „ Български напредък “…
- Подкрепата за партията на Стефан Янев е към 4% и може би до самите избори няма да има задоволително изясненост дали групировката ще се поздрави с триумф, или не.
Последната обществена поява на господин Янев буди известни терзания
по отношение на неговите базисни разбирания за правилата на демократичната страна. Разбира се, че за разпределението на политическото въздействие представителството на „ Български напредък “ в Народното събрание или отсъствието на такова е доста значимо, само че не по-малко значимо е да се питаме по какъв начин сходни, сякаш новаторски, решения в региона на държавното ръководство могат да активизират избрани хора.
- Партията на Цветан Цветанов разгласи, че няма да взе участие. Каква реакция е това?
- За мен това е трезва самопреценка на действителните благоприятни условия на този политически план. „ Републиканци за България “ се движи по естествената траектория на затихващо публично въздействие с край в положение на политическа хибернация.
- До нас се води война. Как тя утежнява в допълнение картината у нас?
- В отрицателен аспект, с войната стартира да набира мощ нова приливна вълна на пропутинската агитация в страната, за която, за жалост, си дават сметка до към 1/3 от българите. Останалите одобряват всички такива тези и послания като естествена част от обществения дискурс, което не може да не ни предизвика непрестанно да задаваме въпроса до какъв брой е достоверен публичния ни спор, по какъв начин се образува и под въздействието на какви субекти.
От друга страна, виждам отзвука от войната и като оздравителна промяна.
Години наред хибридната война против европейската цивилизация и полезности разклати демократичния публичен консенсус в редица страни.
Авторитарните режими в другите им вариации съумяха да се нареждат като умерено прелъстителен контрапункт, само че единствено на доктрина, основана на демократичната народна власт и то за обширни обществени пластове. Това се отнася и за нас, българите, като нация, а също по този начин и за развиването на политическия ни живот.
В доста бърз порядък войната приключи процеса на демаскиране
на тези подправени разкази, пробвали да прикрият зад типичен концепции като консерватизъм, шовинизъм и национализъм, огромна корупция, олигархични ползи и незаконен геополитически реваншизъм. Вече всяка страна, нейното ръководство и политическо посланичество, би трябвало ясно да се нареждат по тази ос, а това е не рядко е мъчително, тъй като разкрива дълбоки и порочни зависимости на редица представители на публичните елити. Затова считам, че прекосяваме и през един възстановителен стадий от тази позиция.
Надявам се, че това обществено и политическо и разделяне, дружно с трансформациите, които предизвика, може да ни помогне да достигнем до някакъв базисен народен консенсус, който да ни даде цел оттатък постигането на съвременна и добре работеща народна власт, което стабилно ни се изплъзва към този момент съвсем 33 години.
- Г-н Живков, по какъв начин гледате на политическия пейзаж. Какви трендове виждате?
- В настоящия миг бих отбелязал наклонността президентът да навлиза в политически територии, в които не би следвало да оперира. Разбира се, това се реализира през дейностите на служебния кабинет, който към този момент намерено и с възприятие на виновност към съветската страна приказва за възобновяване на договарянията с „ Газпром “.
- Каква още е ролята на президента Румен Радев. С встъпването си служебният кабинет поде редица рокади?
- Да, и освен рокади. Да си напомним фразата на Радев за хаоса в енергетиката, която след това се постанова от представителите на кабинета. На всички е ясно, че проблеми с доставките на газ има съвсем цяла Европа, че Европейска комисия е срещу заплащането в рубли. Също по този начин е ясно, че тази рецесия ще бъде краткотрайна и че не сме чак толкоз подвластни от природния газ. Затова ми се коства, че тематиката е целеустремено преекспонирана и то с политическа цел. В този монолог и увещание, че доставки от „ Газпром “ са неизбежни, се приказва за цени на куб. м. за танкери, пристанища, слотове газопроводи, само че не се загатва нищо за война, за демократични полезности, за евентуални загуби от сходно решение на държавно равнище, а не на равнище частна компания.
Проблемът за мен е, че решението за „ Газпром “, както и непрекъснатите офанзиви и поръчки за проверка от служебния кабинет към предходните ръководещи,
вършат президента директен участник в предизборната акция ,
а това е недопустимо. Такава за мен беше и проверката на ръководството на ГЕРБ в първия кабинет „ Янев “ от май предходната година. Ревизия и политически дейности с дълготрайни последствия би следвало да се правят от постоянни държавни управления. Мотивите за сходни дейности от страна на Радев, оттатък обичайно заявената от него обществена сензитивност, остават неразбираеми.
- Управлява ни длъжностен кабинет, само че имаме и цялост от рецесии. На хората до политика и избори ли им е в момента…
- Не бих споделил, тъй като доста хора са гневни, че би трябвало да гласоподават четири пъти за година и половина, само че обществото неизбежно се настройва за следващия избор не на последно място и заради обстоятелството, че партийните ядра последователно се активизират.
- „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ няма да се явят дружно на изборите. Кой губи и кой печели от това?
- Бих споделил, че дефинитивно годен отговор не можем да формулираме. Все отново, възможностите на евентуална коалиция да бъде първа политическа мощ на изборите и до момента не престават да са доста високи.
По последните данни взаимно явяване в някаква степен разколебава общо към 1% от гласоподавателите, които поддържат една от двете политически сили.
В съответния случай „ разколебани “ не е равнозначно на „ изгубени “, защото от твърдо подкрепящи " Продължаваме промяната " или " Демократична България ", те се изместват към „ не решили “. По наши оценки,
спомагателният капацитет, който сходна коалиция би могла да реализира, е в рамките на 2-4%.
Основно образуван от феномена на гласуването за спечелилия. Именно това събитие донесе успеха на „ Продължаваме промяната “ през ноември 2021-а.
Ако приемем хипотезата за първи резултат на изборите, то директният губещ би била партия ГЕРБ, само че също по този начин и останалите партии, които поддържаха вота на съмнение. Политическа партия и Демократична България биха посочили, че обединяване е допустимо и биха получили първия мандат за сформиране на кабинет. Не на последно място възможна такава победа би била символна и би могла да добави още социална сила за довеждане докрай цялостната социална промяна.
- Определете от какви позиции потеглят другите партии. Да стартираме с ГЕРБ и Българска социалистическа партия?
- ГЕРБ влиза в акцията в доста
добра форма и с основателна рекламация да бъде първа политическа мощ.
Твърдото ядро е релативно постоянно и задоволително мобилизирано, с цел да даде една доста добра основа. Проблемите на ГЕРБ са два. В електорален проект те имат лимитирана външна страна от симпатизанти, които мъчно биха конвертирали в лични гласоподаватели. Вторият е обвързван и с първия, а той е високата степен на негативизъм към модела на ръководство на ГЕРБ и Борисов.
След Движение за права и свободи, ГЕРБ е втората най-широко отхвърляна партия като евентуален участник в идващото ръководство.
Както споделих нагоре, по тази причина тематиката „ Газпром “ и офанзивите от служебния кабинет към предходните ръководещи са в най-голяма изгода за ГЕРБ, тъй като изместват политическото напрежение от оста статукво-антистатукво по оста евроатлантизъм-путинофилство, където ГЕРБ се надява да пробие изолацията си през „ Демократична България “ или „ Продължаваме промяната “.
БСП съумя да покаже, че може да бъде част от необятна коалиция с ролята на сериозен фактор в нея. Това консолидира и може би ще стимулира техните гласоподаватели да ги поддържат на 2 октомври. Вътрешната съпротива, обществено легитимирана от президента и отрицанието сред него и госпожа Нинова, може да бъде в ролята на пасив в сегашната обстановка с известно приключване на гласове към „ Български напредък “ и „ Възраждане “.
Българска социалистическа партия е в доста деликатна обстановка и проблема „ Газпром “.
От една страна мисля, че никой не се съмнява, че те поддържат сходна самодейност, само че в обстановка на открит спор с Радев, директната поддръжка за сходни дейности би означавала единодушие с президента, което от информационна позиция е неприемливо.
ДПС като че ли повече по стичане на събитията поеха курс към нови избори с ясното схващане, че рискът, при който няма да реализират равнището от ноември 2021-а, е напълно действителен.
С позициите си по редица тематики и изключително с дейната отбрана на господин Пеевски против решенията по закона Магнитски, Движение за права и свободи може да ускори личната си политическа маргинализация.
Да не забравяме, че чакаме и позиция на Движение за права и свободи по поръчката на служебния кабинет за възобновяване на договарянията с „ Газпром “, където ще следим по какъв начин партията ще удържи салдото сред евроатлантизма и ползите на „ Газпром “.
- „ Възраждане “…
- През последните месеци „ Възраждане “ наподобява доближава избрана точка на засищане и макар по-широката външна страна, понастоящем не е забележим забележителен капацитет за напредък. Може би заради това по-радикалните изяви на „ Възраждане “ водят до сгъстяване на ядрото и загуба на симпатизанти, което несъмнено е вярната тактичност при започване на акцията.
Основен проблем на „ Възраждане “ е, че мъчно изпълва с ново наличие тезите на патриотичните обединения от последните повече от 10 години.
Антисистемната поръчка на господин Костадинов търси нови пролуки след коронавирус ограниченията, само че еврозоната е още надалеч и по тази причина евентуално ще остане в ограничавания тематичен обсег на изгубения суверенитет и персоналната му интерпретация на народен интерес. „ Възраждане “ въпреки и да има притегателна мощ със своята антисистемност, върви по утъпкания път на доста други национал-популистки обединения в Европа. Обичайно те споделят антиевропейски позиции, пазят концепцията за националната страна, трансформират в цел на нападателната си изразителност съответни обществени групи – имигранти, хора с друга полова ориентировка и така нататък Отнасят се с очевидно почитание към режима в Москва. С това желая да кажа, че най-малко аз не виждам някаква особена политическа иновация у „ Възраждане “, както ми се коства, че други вършат.
- „ ИТН “…
- „ ИТН “ са към зоната на електорален колапс, от който е съвсем невероятно да съумеят да се възстановят даже до равнището, належащо за влизане в Народното събрание. Причините са значително ясни, само че ставаме очевидци на историческо събитие в границите на интервал от година и половина, в който Има Такъв Народ е в ролята на една от най-големите и ярки падащи звезди на българския политически хоризонт.
- „ Български напредък “…
- Подкрепата за партията на Стефан Янев е към 4% и може би до самите избори няма да има задоволително изясненост дали групировката ще се поздрави с триумф, или не.
Последната обществена поява на господин Янев буди известни терзания
по отношение на неговите базисни разбирания за правилата на демократичната страна. Разбира се, че за разпределението на политическото въздействие представителството на „ Български напредък “ в Народното събрание или отсъствието на такова е доста значимо, само че не по-малко значимо е да се питаме по какъв начин сходни, сякаш новаторски, решения в региона на държавното ръководство могат да активизират избрани хора.
- Партията на Цветан Цветанов разгласи, че няма да взе участие. Каква реакция е това?
- За мен това е трезва самопреценка на действителните благоприятни условия на този политически план. „ Републиканци за България “ се движи по естествената траектория на затихващо публично въздействие с край в положение на политическа хибернация.
- До нас се води война. Как тя утежнява в допълнение картината у нас?
- В отрицателен аспект, с войната стартира да набира мощ нова приливна вълна на пропутинската агитация в страната, за която, за жалост, си дават сметка до към 1/3 от българите. Останалите одобряват всички такива тези и послания като естествена част от обществения дискурс, което не може да не ни предизвика непрестанно да задаваме въпроса до какъв брой е достоверен публичния ни спор, по какъв начин се образува и под въздействието на какви субекти.
От друга страна, виждам отзвука от войната и като оздравителна промяна.
Години наред хибридната война против европейската цивилизация и полезности разклати демократичния публичен консенсус в редица страни.
Авторитарните режими в другите им вариации съумяха да се нареждат като умерено прелъстителен контрапункт, само че единствено на доктрина, основана на демократичната народна власт и то за обширни обществени пластове. Това се отнася и за нас, българите, като нация, а също по този начин и за развиването на политическия ни живот.
В доста бърз порядък войната приключи процеса на демаскиране
на тези подправени разкази, пробвали да прикрият зад типичен концепции като консерватизъм, шовинизъм и национализъм, огромна корупция, олигархични ползи и незаконен геополитически реваншизъм. Вече всяка страна, нейното ръководство и политическо посланичество, би трябвало ясно да се нареждат по тази ос, а това е не рядко е мъчително, тъй като разкрива дълбоки и порочни зависимости на редица представители на публичните елити. Затова считам, че прекосяваме и през един възстановителен стадий от тази позиция.
Надявам се, че това обществено и политическо и разделяне, дружно с трансформациите, които предизвика, може да ни помогне да достигнем до някакъв базисен народен консенсус, който да ни даде цел оттатък постигането на съвременна и добре работеща народна власт, което стабилно ни се изплъзва към този момент съвсем 33 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ