Полиаморията става все по-популярна – ето как я оправдават учените
Полиаморията е във напредък от известно време, макар обществените и политическите стигми, които я заобикалят. Изследванията в действителност демонстрират, че сходни сантиментални връзки могат да предложат прочувствени и физически изгоди за всички участници в тях.
полиамория – съществуването на повече от една полова или прочувствена връзка по едно и също време – става все по-разпространена в доста страни през последните години. Според статистически данни, оповестени през 2021 година, 4-5% от американското население я практикува, до момента в който изследване на YouGov от 2019 година откри, че 7% от възрастните в Обединеното кралство са били в гласно оповестена немоногамна връзка в някакъв миг от живота си. Последната статистика съставлява доста нарастване спрямо сходно изследване, извършено през 2015 година, което демонстрира, че единствено 2% от възрастните в Обединеното кралство са били в такива връзки.
Това повишаване на практиката е съпроводено и с увеличение на позитивните представяния на полиаморните връзки в поп културата. Днес има редица телевизионни излъчвания и видеоигри, които включват този метод на живот в сюжетите си, а всеобщите уеб сайтове и приложения за запознанства, в това число OkCupid, Tinder и Hinge, към този момент разрешават на потребителите да показват, че се интересуват от този вид връзки в профилите си. Но не бойте се – все пак повишаване, към момента съществува забележителна стигма, както и обществен и политически напън в интерес на моногамията.
Моногамията постоянно е представяна като идеалната сантиментална обстановка и нейните полезности се утвърждават в приказките, които четем като деца, и във филмите и историите, с които се сблъскваме като възрастни. Според тази концепция щастието зависи от това дали ще намерим единствената си същинска сродна душа, която ще остане с нас през целия ни живот. И това културно очакване е съпроводено от редица държавни и държавни тласъци – финансови, обществени и правни – които облагодетелстват моногамните фамилни двойки. Всяко отклоняване от тази норма пък се възприема с съмнение или постоянно с неприязън.
Новата книга на Джъстин Кларди, професор по философия в университета Санта Клара, се пробва да оспори това мнение. Според него от ден на ден адвокати и политолози оферират промени в съществуващите фамилни закони, които да признаят разнообразието от типове връзки, които хората могат да имат. „ Полиамористите са изправени пред риска да бъдат уволнени, да им бъде отказано жилище или поданство, или да им бъдат отнети децата поради полиаморната им еднаквост и метод на живот “, споделя Кларди в изказване. „ В доста случаи обаче тези връзки са по-трайни от моногамните, тъй като тяхната еластичност им разрешава да посрещат изменящите се с времето потребности по метод, по който моногамните връзки не го вършат. “
Работата на Кларди показва и по-късно оспорва главните причини, които нормално се акцентират в поддръжка на моногамията. По-специално, той преглежда „ моралния спор “, който допуска, че хората са еволюирали към моногамност, защото бебетата изискват повече грижи от другите млади животни заради по-ранната си гестационна възраст.
„ Затова моногамията се преглежда като „ естественият “ ред на нещата “, изяснява професора. „ Въпреки това доста хомосексуални и хетеросексуални моногамни двойки или не желаят, или не могат да имат деца – само че това не ги лишава от опцията да сключат брак и да се употребяват от правата и привилегиите, които произтичат от този брак. “
„ Други може да преглеждат моногамията като морална заповед, дадена от Бога. Обаче значи ли това, че атеистите и агностиците нямат право или опция за сантименталната обич, даже в случай че се намират в щастливи, здрави и удовлетворяващи моногамни сантиментални връзки? “
Съществува и упоритата концепция, че полиаморията поражда мъчителни усеща на ревнивост, само че Кларди твърди, че това не е особено единствено за немоногамните връзки. В доста случаи уязвимостта и възприятието за притежанието на обичта на различен човек са по-присъщи на ревността, в сравнение с ни е комфортно да признаем. Полиаморията пък може да даде на хората опция да видят по какъв начин сътрудникът се държи в други връзки.
„ Когато се управляват от взаимно единодушие и схващане, полиаморните връзки могат да разрешат на хората да споделят по-пълноценно щастието на другите “, споделя Кларди.
Също по този начин съперниците на полиаморията настояват, че тези връзки вредят на децата и на фамилната единица като цяло, като споделят, че те неизбежно водят до разводи и раздробяване на фамилията. Но в действителност, споделя Кларди, тези фамилии освен съществуват, а и процъфтяват по метод, който е от изгода за децата. „ За развъждането на едно дете може и да не е нужно цяло село [както гласи една западна поговорка], само че е разумно, че при равни условия съществуването на повече от един „ татко “ или „ майка “ като аставник може да бъде още по-благоприятно за облекчаване на детските потребности, защото децата могат да бъдат обичани и отглеждани в нетрадиционни фамилии “, споделя Кларди.
„ Всъщност може да се окаже, че средностатистически съществуването на повече от двама възпитатели е по-добрият метод на развъждане на децата. “
В последна сметка книгата пази тезата, че е морално безпричинно моногамията да се постанова на обществото. Кларди упорства повече страни да поддържат разнородни форми на взаимоотношения редом с моногамните такива.
„ Полиаморните връзки се нуждаят от поддръжка и отбрана, които страната е в неповторимото състояние да обезпечи и е най-добре готова да реализира “, твърди Кларди.
„ Само тъй като даден метод на взаимоотношения може да се отклонява от одобрени обществени правила, това не значи, че те нямат забележителна стойност – морална, обществена или политическа. “
