Покажете с пример, че всеки човек е достоен за уважение.Не

Покажете с образец, че всеки човек е заслужен за почитание.

Не е загадка, че таман фамилията обезпечава на детето несъмнено равнище на интелектуално развиване и основава привички за другарство. Често децата копират моделите на държание на възрастните и в случай че мама и баща са общителни и контактни хора, децата също по-бързо и по-лесно се срещат и завързват другарски връзки.

Естествено, всяко дете е друго – на едно му е по-комфортно в компания, друго избира да си седи у дома. При всички случаи обаче навиците за връзка са значими за развиването и реализацията на детето. Именно по тази причина е значимо да обръщате внимание по какъв начин детето се държи в колектив, по какъв начин поддържа връзка с другите деца и с кого избира да дружи.

Проблеми в общуването

Агресивно поведение – когато детето бие, хапе, щипе другите деца или демонстрира физическо принуждение към тях.

Невъзможност да завързва другарски отношения – когато опитите да се сприятели или не дават резултат, или пък детето даже не прави действия да се сближи с някой от връстниците си.

Позиция на жертвата, както от страната на учителя – „ безконечният двойкаджия ”, оня, на който се кара когато и да е − по този начин и от страна на другите деца – постоянно изкупителна жертва, обект на унижения, нападки, оскърбления.

Конфликти, при които въпреки да се основават някакви връзки, доста скоро по този начин наречената дружба минава в мощен спор и в случай че сходна обстановка се повтаря всякога, това е сигнал, че нещо не е наред в връзката.

Отхвърляне, изолация – когато целият клас или по-голямата му част афишират протест и престават да поддържат връзка и въобще да виждат детето.

Разбира се, това надалеч не е целият лист. Но таман с такива недоволства най-често децата или родителите търсят помощта на психолог. Интересно, че надалеч не във всички случаи родителите идват дружно с децата на съвещания при експерт, пък и въобще подхващат някакви дейности, с цел да оказват помощ на своето дете.

Как реагират родителите

Ето главните типични разновидности на  реакция на родителите при проблеми на детето в общуването в учебно заведение:

Родителите схващат, че детето има проблеми в учебно заведение, само че не знаят по какъв начин да му оказват помощ. Обикновено такива родители сами са се сблъсквали с сходно нещо, когато са били деца. Като виждат компликациите на детето и нямат опция да му оказват помощ, те най-често се стараят да лимитират контактите с връстниците му, като по този метод го изолират още повече.

Родителите схващат, че детето има проблеми, само че упрекват близките за тях. В такива случаи са отговорни учителите, шефът, родителите на другите деца, самите деца, с които пораждат проблеми, социумът като цяло, политическата конюнктура, упадъкът на нравите. Понякога тъкмо позицията на родителите е причина за неприемането на детето или компликациите му в общуването. Детето привиква да се възприема като изключително, постоянно то има право, а за всички неточности, неудачи и проблеми вини окръжаващия го свят.

Родителите схващат, че има проблеми и са подготвени да оказват помощ на детето да се оправи с тях. Те се срещат с психолози, учители, възпитатели. Внимателно с вслушват в детето си и се стараят да обхванат в същността на казуса.

Родителите знаят за проблемите, само че не ги считат за значими. Техният лозунг е „ самичък ще се оправи ”. Като оставят детето единствено да се оправя с проблемите си и да се учи да комуникира с връстниците си, те се преструват, че няма нищо, надявайки се, че всичко от единствено себе си ще мине и детето ще надрасне тези компликации.

Признаци, че е отхвърлено

Ако вашето дете е агресор, то несъмнено ще ви кажат за това, най-малкото тези, които то е обидило. А по какъв начин да разберете, че вашето дете е отхвърлено в класа? Ето един къс лист с признаци, че това се случва:

Детето посещава учебното заведение без изключително възторг или пък въобще отхвърля да върви.

Старае се да откри причина да пропусне занятията.

Прибира се у дома в неприятно въодушевление.

Болезнено реагира на неучтивост или рецензия.

На въпроса „ по какъв начин беше в учебно заведение ” дава отговор с една дума, да вземем за пример „ обикновено ”.

Не споделя на родителите си за деня в учебно заведение, за съучениците си, а в случай че спомене нещо, то единствено в отрицателен проект.

Не води другари у дома, не се обажда по телефона на съученици.

Не посещава рождени дни и не върви на посетители на други деца.

Често боледува, зачестяват изострянията на хронични или алергични заболявания.

Мъчат го нощни кошмари.

Това е единствено дребен лист, който да ви подскаже, че нещо не е наред и е нужна вашата поддръжка.

Повечето деца в една или различен степен се сблъскват с проблеми в общуването. За детето е значим контактът с връстниците му, а родителите могат да оказват помощ, да го поддържат и да го научат да поддържа връзка.

Препоръки към родителите

Учете детето на самообладание и приемливост. Децата са разнообразни, като всички други хора, и в живота ще срещат необикновени персони, които ще се отличават мощно от останалите с осанка, темперамент или държание.

Покажете с образец, че всеки човек е заслужен за почитание. Не е значимо от коя народност е, каква религия изповядва или какви отличителни черти има. Поздравявайте чистачите и бездомните по същия метод, както и съседа на етажа.

Обяснете, че даже човек да е по-силен, това не значи, че може да наскърбява слабите, а противоположното – по-добре да им оказва помощ и да ги пази.

Научете детето да се среща – точно оттова стартира общуването. Нека си каже името, да се здрависа, да пита по какъв начин се споделя събеседникът му и да му се усмихне. А в случай че доста се тормози, дано го заприказва като му зададе въпрос и след това да се показа.

Обяснете, че хората не стават незабавно първи другари. Отначало се срещат, поддържат връзка и едвам тогава могат да си станат толкоз близки и забавни един на различен, че това да прерасне в дружба.

Научете детето да разпознава възприятията си, да ги ръководи. Ако е ядосано, може освен да се бие и да ръмжи, а да каже какво го е разсърдило и да помоли строго това повече да не се случва. Ако се усеща афектирано, тъжно или се опасява, да се опита да опише възприятията си или да ги прояви съгласно обстановката. Тази тематика ще разгледаме по-подробно в публикацията „ Емоционалната просветеност при децата ”.

Наблюдавайте по какъв начин вашето дете се държи с останалите – погледа му, походката, държанието. Не се намесвайте в неговата връзка, по-добре като се приберете у дома го попитайте: Хареса ли ти? Как си игра? Какво си желал да направиш и получи се това, което си представяше?

Обръщайте внимание на типичните функции, които избира вашето дете, до момента в който поддържа връзка с връстниците си. Някой може да е основател и водач, а различен избира по-малко дейна позиция.

Внимателно слушайте какво ви споделя детето за времето, прекарано в учебно заведение. Задавайте му насочващи въпроси. Колкото по-доверителни бъдат вашите връзки, толкоз по-лесно ще бъде за него да показа с вас прекарванията си и да изиска съвет.

Ако не се получава да решите казуса в профил, може да се включите в игрите и общуването, само че не от позицията на родител, а като еднакъв, и дружно да полудувате (да поритате футбол, да поиграете на криеница, да се състезавате с колелета или да украсите със специфични бои косите и лицата на децата). По този метод ще може да помогнете на вашето дете да се разкрие и съучениците му ще го видят в напълно друга светлина, а усещанията от приятното превозване на времето ще бъдат свързани и с вашето дете. Когато вие помогнете на детето си да прекрачи бариерата на първото другарство, ще бъде належащо да го учите по какъв начин единствено да поддържа връзките си с другите.

Автор: Олеся Ямполска