Походката е на практика тест за физическото състояние на всеки

Походката е на процедура тест за физическото положение на всеки един от нас. Подобряването на походката е жизненоважно за всеки пациент, с цел да може да води естествен и първокласен обществен живот. (За това какво съставлява походката и какви са главните проблеми в походката при пациенти с увреда на централната нервна система (инсулт, множествена склероза и др.) можете да прочетете в предходните две изявления по темата)

Правилното състояние на ходилото е от основно значение за вярното позициониране на долния крак по време на опорната фаза на ходенето. От неговото състояние на процедура зависи вярната поредност на активиране и съгласуваност на мускулатурата на долния крак при опорната фаза при ходенето.
Свързани публикации.. Какво ни демонстрира походката за здравето? 1 Човешката походка - съществени проблеми 0 Кинезитерапия след инсулт 1

След прекосяването на етапа на началния контакт (англ. Initial contact, IC), при който петата за първи път контактува с повърхността идва на ход етапа с вдишване на опората (англ. Loading response, LR). Това е моментът, в който цялото стъпало към този момент е в контакт с опорната повърхност и съществува сериозен риск при пациенти с инсулт, да вземем за пример ходилото да не реализира компактен контакт с опорната повърхност с петата, палеца и дребния пръста на ходилото и да заеме неправилна позиция (инверзия).

За улеснение на позиционирането на ходилото използваме правила, техники и процедури от концепцията PNF (англ. Proprioceptive neuromuscular facilitation) и по-специално техниката “повторение”(англ. replication) в композиция с техниката “ритмично начало” (англ. rhytmic initiation) (Фиг.1.).

Целта на тези техники е поддържане на компактен контакт на ходилото по време на опорната фаза от ходенето.

Фиг. 1 Подготовка, образование и улеснение на пациента за вярно позициониране

на ходилото по време на междинната опорна фаза при вървене.

След реализиране на положително позициониране на ходилото по време на етапа с вдишване на опората ние можем да използваме техниката “обръщане на агонистите” (англ. agonistic reversal) (Фиг. 2).

Фиг. 2.

Улесняване осъществяването на етапа на вдишване на опората

Целта е ходилото и целият крайник постепенно и следено да поемат тежестта на цялото тяло, с цел да може да премине опорния крайник към идната фаза, която е междинната опорна фаза (англ. mid stance, MC).

В идната значима част на опорната фаза от ходенето, а точно междинната опорна фаза проблемите могат да зародят по цялата кинетична верига на долния крак. Това е етапа, при която единият крайник е поел тежестта на цялото тяло, а другият прави крачка напред. В тази фаза се изисква непоклатимост надлежно в региона на таза, долната част на тялото, колянната става, тазобедрената става и глезенната става. Тук пациентите имат най-голямото предизвикателство в целия цикъл на ходенето.

В взаимозависимост от положението на пациента се ползват разнообразни извършения и интензивности. Използват се разнообразни техники и правила от PNF. Изходните позиции, от които се тренира пациентът могат да бъдат тилен лег, непряк лег, седеж и стоеж.

Като цяло главните проблеми в таза фаза идват от неправилното позициониране на таза и долния крак един по отношение на различен. Мускулната уязвимост и неналичието на съгласуваност в зоната на долната част на тялото и тазобедрените стави води до неустойчивост на пациента по време на междинната опорна фаза. Засилването на външните ротатори, абдуктори и екстензори в тазобедрената става е от жизненоважно значение за нейната непоклатимост и надлежно целия крайник по веригата до коляното и глезена. По опция се употребяват изходни позиции на пациента близки до стоеж (Фиг. 3.).

Фиг. 3. Изполване на проприоцептивни тласъци за

стабилизиране на тазобедрената става при междинна опорна фаза

В идната последна опорна фаза (англ. Terminal stance, TC) се оказва въздействие на дължината на походката и преместването на тялото напред в пространството. Това е етапа, при която петата се отделя от пода и опората се насочва към други крайник. От огромно значение в тази фаза е вярната работа на мускулите на подбедрицата и управлението на петата в пространството. Описаните нагоре техники са използвани и в тази фаза (Фиг. 4).

Фиг. 4

Използване техниката “обръщане на агонистите”

при крайната опорна фаза

В умозаключение можем да кажем, че походката е огледало на проблемите в мускулно-скелетната система на човек. Задълбочен разбор на всяка една фаза ни дава опцията да преценим кои структури са въвлечени в нарушаването на походката освен при неврологични пациенти, само че и при пациенти след ортопедични интервенции, контузии и други