Работници копаеха огромна яма в сърцето на Лондон и се натъкнаха, но на нещо нечувано! Археолозите са в ступор от находка
Погледнете под паважа и ще откриете какво ли не – римска фреска, чифт средновековни кънки за лед, а даже и слонски зъб. Къде е това ли? В една от най-старите столици в Европа, в която многопластовата археологическа торта тук-там доближава височина девет метра, а точно - Лондон.
В блестящо осветена лаборатория над Музея за лондонска археология (MOLA) консерваторът Луиза Дуарте деликатно чисти огромна фреска от I в., донесена преди няколко дни от строителен обект на „ Лайм Стрийт ", в сърцето на финансовия квартал на града. Работниците, които копаели основи за нова 38-етажна постройка с офиси, се натъкнали на руините на по-ранна римска сграда.
Специалистите от музея я датират ок. 60 година сл.Хр., което значи, че става дума за една от най-ранните римски стенописи, откривани в Лондон. Освен това е и една от най-големите и най-запазените, с дължина съвсем три метра и височина към два, пишат от " National Geographic ".
„ Поръчителят на това нещо е бил много състоятелен - сподели Дуарте, стиснала палетен нож, с който деликатно отлепяше буците мокра пръст, към момента полепнали по повърхността на фреската. - Може би богат търговец или банкер. Някой с усет, пари и жанр. Например това алено наподобява е цинобър - безценен и рядко употребен пигмент. От време на време попадаме на него, само че единствено при най-качествените творби ".
Те считат, че фреската е украсявала сграда, разрушена при започване на II в. сл.Хр., с цел да отстъпи място на грандиозна нова базилика и конгрес - най-големите, които римляните изобщо построили на север от Алпите, и по-големи от катедралата „ Св. Павел " през днешния ден. Цели квартали били сринати със земята и отломките им били употребявани за запълване и равнене на терена, върху който били издигнати градежите на идващото амбициозно потомство. Това бил първият от голям брой планове за градско обновяване през идните 1900 години.
Погледнете под паважа на възвишен остарял град като Лондон и можете да откриете какво ли не – от римска фреска от I в. до чифт средновековни кънки за лед, а даже и слонски зъб. Като една от най-старите столици в Европа Лондон е бил населяван и отначало застрояван поредно от римляни, саксонци, нормани, Тюдори, джорджианци, гуляйджии от времето на Регентството и викторианци. Всички те добавили нещо към грамадата. В резултат днешният град почива върху многоетажна археологическа торта с височина до девет метра.
Археолозите са изправени и пред предизвикването, че Лондон също така е оживена метрополия с над 8 млн. поданици, претрупана с многолюдни улици, небостъргачи и монументална архитектура. Възможностите да вдигнат бетонното було и да се заровят в богатата на артефакти земя нормално са редки и краткотрайни. Но една щастлива композиция от огромни ландшафтни планове и строителен взрив в археологическото сърце на Лондон им е предоставила невиждания късмет да надникнат под повърхността и да изследват дълбините на градското минало.
Последвалото обилие от значими археологически находки се оказало съвсем смазващо. Сред тях има милиони предмети, покриващи голям интервал от човешката история около река Темза – от началото на мезолита преди към 11 000 години до късния викториански интервал в края на XIX в. Откритията включват и костите на хиляди елементарни лондончани, умряли и заровени в гробища, които още преди епохи били застроени и забравени.
„ Тези разкопки ни предоставиха завладяващи моментни фотоси от живота на лондончани през вековете – споделя Дон Уокър, който е остеолог, т.е. експерт по човешки кости, в MOLA. – Карат те да проумееш, че всички сме просто дребни мимолетни играчи в една доста дълга история “, споделят те
Една от първите глави от тази история се появила на бял свят след 2010 година на заемащата 1,2 ха строителна площадка на „ Блумбърг Лондон “ – европейската централа на финансовата империя „ Блумбърг “, чието разкриване следва. Разположен в античния квартал Кордуайнър, където кожари практикували занаята си още от римско време, дълбокият 12 м ров се оказал един от най-значимите ранноримски обекти, откривани в миналото в Лондон.
Отстраняването на пръстта разкрило цели улични подиуми, в това число дюкяните с дървени фасади, къщите, оградите и дворовете. Обектът, датиращ от началото на 60-те години на I в., бил изумително съхранен. В хода на разкопките били открити над 14 000 предмета, измежду които монети, амулети, калаени паници, керамични лампи, 250 кожени ботуши и сандали и над 900 сандъка керамика.
„ Това е най-големият берекет от дребни находки от един-единствен обект в града – споделя археоложката Сейди Уотсън, която управлявала разкопките от името на MOLA. – Предоставя ни невиждан взор към ежедневния живот в римски Лондон. “
Съкровището включва близо 400 редки дървени таблички за писане, на някои от които към момента имало четливи писма, правни съглашения и финансови документи. (От различен обект произлизат описи с покупки, предложения за празненства и един контракт за продажба на робиня.) Необичайно положителната непокътнатост се дължи на един пропуснат поток на име Уолбрук, който течал през центъра на римския Лондиниум и се вливал в Темза. Блатистите му крайбрежия и подгизналата почва съхранили съвсем всичко, което попаднало в тях.
„ Добрата остаряла британска влага – смее се Уотсън. – Благодарение на Темза и притоците ѝ Лондон е измежду най-хубавите места за опазване на артефакти, за което човек може да си мечтае. Кожата, дървесината и металните предмети, които на всички места другаде биха изгнили, тук се появяват от земята в смайващо положително положение. “
Безспорно най-благоприятно въздействие върху лондонската археология е оказал планът „ Кросрейл “ на стойност 23 милиарда $ – новата подземна железопътна линия в посока изток-запад, която е по едно и също време и най-големият инженерен план, и най-големият археологически обект в Европа. От началото на работата през 2009 година тунелите с дължина 42 км и над 40 строителни обекта са дали хиляди артефакти и фосили, обхващащи последните 70 000 години.
Най-големите и впечатляващи разкопки бяха стартирани предходната пролет пред натоварената станция на „ Ливърпул Стрийт “. Проектът за изграждане на подземна билетна зала означаваше да се влезе в остарялото гробище „ Бедлам “ – първото общинско гробище в града. Работата включваше ексхумирането на скелетите на над 3300 лондончани – множеството умряли през XVI и XVII в., когато чумата постоянно дебнела по улиците на града.
Когато дворовете на църквите почнали бързо да се пълнят с жертвите на чумата, градските управляващи решили да основат публично гробище, което да поеме напора. Управата на Кралската болница „ Бетлъм “ – по-известна като „ Бедлам “, първата лудница в Европа – им продала един акър (4 дка) през 1569 година Тъй като не било обвързвано с никоя черква, „ Бедлам “ станало желан финален дом за радикали, неконформисти, преселници и саможивци, както и за небогати служащи. Когато гробището най-накрая затворило към 1738 година, то било приютило почти 30 000 смъртници, неведнъж надхвърляйки потенциала си.
„ Гробището „ Бедлам “ е най-разнообразното в града – споделя Джей Карвър, основен археолог на „ Кросрейл “, чийто екип посветил месеци да изследва мястото, преди да стартират разкопките. – Тук е показан целият набор на обществото – от душевноболни и нарушители до брачната половинка на един някогашен лорд-мер на Лондон. “
Двамата с Карвър стояхме на една наблюдателна платформа над разкопките. В изкопа изпод екип от 30 археолози в оранжеви гащеризони и сини каски четкаха пръстта от черепите. Смята се, че доста от ексхумираните скелети били покосени от огромната чумна зараза през 1665 година, която предизвикала гибелта на сред 75 000 и 100 000 лондончани (от общо 450 000).
Учените възнамеряват да създадат проучвания на някои от останките с вярата да научат повече за еволюцията на чумната бактерия, умъртвила толкоз доста хора. „ Една от най-големите загадки е за какво след 1665 година чумата в никакъв случай повече не се върнала в Лондон – споделя Карвър. – До този миг била относително чест клиент в града, само че не и по-късно. Защо? Какво се трансформирало? Надяваме се това да може да даде някакви отговори. “ „ Обикновено скелетите ни споделят доста повече за живота, а не за гибелта на хората “ – изяснява остеологът Дон Уокър.
Изотопните и антропологичните разбори на колекция от скелети от XIV и XV в., открити при разкопки на „ Чартърхаус Скуеър “, рисуват покъртителна картина на живота в феодален Лондон. При доста има белези на недохранване, а всеки шести е страдал от рахит. Сериозните зъбни проблеми и циреи също са постоянно срещани, както и високият % на пострадвания на гърба и мускулни контузии поради тежкия труд. Хората от по-късния интервал, след 1400 година, имат притеснително висок % пострадвания на горната част на тялото, може би съответстващи на свирепите свади, избухнали поради рухването на закона и реда след чумата.
Въпреки това Лондон наподобява продължавал да бъде привлекателен център за хората от провинцията, търсещи по-добър живот. Изотопният разбор разкрива, че съвсем половината изследвани скелети са на хора, израснали отвън града, а някои били преселници чак от Северна Шотландия. „ Явно Лондон през XIV в. към този момент е привличал хора от цяла Англия, тъкмо като в този момент “ – споделя Уокър.
Часът е осем сутринта, делничната заран е влажна и тротоарът пред станция „ Кенън Стрийт “ е цялостен с хора, отиващи на работа. Малцина – в случай че изобщо има такива – виждат желязната решетка, инсталирана в основите на някогашна банкова постройка от другата страна, а надали някой поглежда сред пречките, с цел да зърне варовиковия пай, който почива там, спретнат на несъмнено място. Това е Лондонският камък.
Никой не знае какво е било първичното му предопределение, само че съгласно легендата градът ще падне, в случай че камъкът бъде изместен или опустошен. Споменава се в нотариални актове още от 1108 година и даже тогава бил считан за антична, доста антична забележителност. Уилям Камдън, антиквар от XVI в., вярвал, че става дума за римски милиарий – нулевия камък, откъдето се измервали всички дистанции в римска Британия.
Споменава се в пиесите на Уилям Шекспир и поемите на Уилям Блейк. Векове наред се намирал посред улицата като фолклорен ориентир – до 1742 година, когато най-накрая решили, че пречи на трафика и го преместили настрана от пътя, към северната страна на улицата. Оттогава си стои там – първо край входа на църквата „ Св. Суидин “, а след това, откакто тя била разрушена през 1940 година по време на блицкрига, бил подложен в ниша в стената на новата постройка.
„ Какво тъкмо съставлява Лондонският камък, си остава мистерия – споделя Джейн Сайдъл, контрольор по античните монументи към Историческа Британия – националната организация, която се бори за опазването на забележителностите, – само че има своя роля в историята и археологията на Лондон. “ Например когато Сър Кристофър Рен възстановил църквата „ Св. Суидин “ след Големия пожар през 1666 година, той направил нещо значимо – издигнал купол към намиращия се наоколо Лондонски камък, с цел да го отбрани. Това е първият прочут случай, когато някой особено се погрижил да защищити археологически монумент на място.
Рен напълно не положил толкоз грижи за забележителните римски отломки, които разкрил по време на изкопните работи за основите на катедралата „ Св. Павел “. За наслада на бъдещите генерации някой различен го направил – локалният антиквар Джон Кониърс, който ходел по петите на служащите на Рен, водел си бележки, измолвал артефакти и правел детайлни рисунки – действия, която днешните историци смятат за едни от първите публични археологически изследвания в света.
Няколко години по-късно Кониърс документирал и разкопаването на един мамут край „ Кингс Крос “ и първи сполучливо защитил тезата, че откритата наоколо кремъчна секира е дело на човешка ръка. „ По-рано наричали сходни неща „ самодивски мълнии “ – споделя Сайдъл.
Новоизмислената просвета археология стъпила на по-здрава основа едвам когато през 40-те години на XIX в. викторианските инженери почнали да дълбаят тунели под града, с цел да изградят обширната канализация. Един фармацевт, нумизмат и фен антиквар на име Чарлс Роуч Смит обърнал тил на публичните порядки, нахлузил остарели облекла и се спуснал в тунелите, с цел да следва служащите. Подобно на Кониърс, той следил копаенето, водел си бележки, правел рисунки и спасявал колкото артефакти успеел. „ Това било началото на избавителната археология на строителни обекти, както я назоваваме през днешния ден “ – споделя Джей Карвър от „ Кросрейл “.
Роуч Смит станал най-големият народен престиж по римските древности в Британия и неговата книга „ Илюстрации на римски Лондон “ била основополагащият труд по тематиката в продължение на 50 години. По-късно персоналната му сбирка от находки се трансформирала в основа на римо-британската колекция на Лондонския музей. По любопитна волност на ориста на „ Ливърпул Стрийт “ №5, където в миналото се намирал домът на Роуч Смит, през днешния ден се издига административната постройка, където се базира археологическият екип на „ Кросрейл “. Това съвпадане не е убягнало на основния археолог: „ Роуч Смит заема особено място в мислите ни – споделя той. – Въпреки че е работил преди 150 години, неговите наблюдения и бележки бяха доста потребни като насоки за капацитета на разнообразни обекти в града. “
Не цялата лондонска археология е подземен. Внушителни сектори от истинските римски стени от II в., които в миналото опасвали града, към момента могат да се видят на разнообразни места, да вземем за пример на Тауър Хил и в градината „ Св. Алфидж “ или край самия Лондонски музей, където немската „ Луфтвафе “ разкрила част от римската стена при нощна бомбардировка през 1940 година Паркирайте в един под земята гараж наоколо и ще можете да опрете бронята си в една от първичните врати на града. Отидете да се подстрижете в бръснарницата на ъгъла на „ Грейсчърч Стрийт “ и „ Ледънхол Маркет “ и в мазето изпод ще видите подпорна арка за римска базилика от II в.
„ Но най-големият и най-видимият археологически обект в Лондон е Темза по време на отлив “ – споделя Натали Коен, която е отпред на програмата „ Открития в Темза “ на Музея за лондонска археология.
В тази ясна зимна заран куполът на катедралата „ Св. Павел “ блещука на съвсем хоризонталните лъчи малко след изгрев слънце. Намираме се на насипа на Темза тъкмо под катедралата и се спускаме по покрити с водорасли каменни стъпала до преди малко оголената част от брега. Представлява неразбория от загладени от водата павета, керемиди, скотски кости, глинени съдове, части от глинени лули, ръждясали железа и парчета дебело цветно стъкло, заоблени и матирани от неумолимото деяние на приливите.
„ Почти всичко тук е археология – споделя Коен, до момента в който се препъваме по неравния терен, и ми сочи римска керемида тук и откъс от викториански порцелан със сини шарки там. – Всеки прилив отначало обръща всичко. Никога не е същото и в никакъв случай не знаеш какво ще намериш. “
Голяма част от оголения при отлив бряг е наличен за необятната аудитория и е известен измежду феновете археолози и запалянковците с металотърсачи – хора с занимания, чиято сила и гении Коен и нейните сътрудници употребяват за регистрирането, следенето и опазването на предпазени обекти по брега. Сред тях е и „ Куинхийд “, хлътналост в речния бряг тъкмо под Моста на хилядолетието. Спомената за първи път в англосаксонски документи от края на IXв., тя била употребена от кораби до много след началото на ХХ в.
Освен това е и загадъчният гроб на две дами от саксонската ера, едната от които наподобява била екзекутирана с удар с меч или секира по главата и заровена тук сред 640 и 780 година „ По това време мястото е било много злокобно – споделя Коен. – Римляните си били отпътували преди повече от 200 години и руините на града са били обрасли, порутени и доста усамотени. “
Междувременно на „ Ливърпул Стрийт “ археолозите са си проправили път до ранноримското равнище от грамадата на лондонската история. Тук, отвън старите крепостни стени, в черната тиня, която бележи остаряло русло на р. Уолбрук, те вършат завладяващо изобретение: антично кухненско гърне, към момента покрито с капака си и натъпкано с кремирани човешки остатъци. Някой е бил заровен на брега преди близо 2000 години. Недалеч били открити още 40 човешки черепа, може би на екзекутирани нарушители или бунтовници.
„ Отдавна знаем, че хора са намирали черепи от римско време около Уолбрук – споделя Карвър, – само че постоянно сме предполагали, че водата е разрушила римски некропол и ги е отнесла по течението. “ Последните данни обаче навеждат на други мисли. „ Изглежда ще се наложи още веднъж да прегледаме откритията, които са били направени тук през последните два века, и да преосмислим какво се случва. “
Докато гледах тъмната линия пръст, която показваше къде е текла в миналото изчезналата река, а в ушите ми шумеше лондонският трафик, ненадейно в главата ми се появи началната сцена от „ Сърцето на мрака “. Разказвачът на Джоузеф Конрад, приказливият моряк Марлоу, припомня на своите слушатели, които гледат залязващото слънце над Лондон: „ Това също е било едно от тъмните места на земята. “
В блестящо осветена лаборатория над Музея за лондонска археология (MOLA) консерваторът Луиза Дуарте деликатно чисти огромна фреска от I в., донесена преди няколко дни от строителен обект на „ Лайм Стрийт ", в сърцето на финансовия квартал на града. Работниците, които копаели основи за нова 38-етажна постройка с офиси, се натъкнали на руините на по-ранна римска сграда.
Специалистите от музея я датират ок. 60 година сл.Хр., което значи, че става дума за една от най-ранните римски стенописи, откривани в Лондон. Освен това е и една от най-големите и най-запазените, с дължина съвсем три метра и височина към два, пишат от " National Geographic ".
„ Поръчителят на това нещо е бил много състоятелен - сподели Дуарте, стиснала палетен нож, с който деликатно отлепяше буците мокра пръст, към момента полепнали по повърхността на фреската. - Може би богат търговец или банкер. Някой с усет, пари и жанр. Например това алено наподобява е цинобър - безценен и рядко употребен пигмент. От време на време попадаме на него, само че единствено при най-качествените творби ".
Те считат, че фреската е украсявала сграда, разрушена при започване на II в. сл.Хр., с цел да отстъпи място на грандиозна нова базилика и конгрес - най-големите, които римляните изобщо построили на север от Алпите, и по-големи от катедралата „ Св. Павел " през днешния ден. Цели квартали били сринати със земята и отломките им били употребявани за запълване и равнене на терена, върху който били издигнати градежите на идващото амбициозно потомство. Това бил първият от голям брой планове за градско обновяване през идните 1900 години.
Погледнете под паважа на възвишен остарял град като Лондон и можете да откриете какво ли не – от римска фреска от I в. до чифт средновековни кънки за лед, а даже и слонски зъб. Като една от най-старите столици в Европа Лондон е бил населяван и отначало застрояван поредно от римляни, саксонци, нормани, Тюдори, джорджианци, гуляйджии от времето на Регентството и викторианци. Всички те добавили нещо към грамадата. В резултат днешният град почива върху многоетажна археологическа торта с височина до девет метра.
Археолозите са изправени и пред предизвикването, че Лондон също така е оживена метрополия с над 8 млн. поданици, претрупана с многолюдни улици, небостъргачи и монументална архитектура. Възможностите да вдигнат бетонното було и да се заровят в богатата на артефакти земя нормално са редки и краткотрайни. Но една щастлива композиция от огромни ландшафтни планове и строителен взрив в археологическото сърце на Лондон им е предоставила невиждания късмет да надникнат под повърхността и да изследват дълбините на градското минало.
Последвалото обилие от значими археологически находки се оказало съвсем смазващо. Сред тях има милиони предмети, покриващи голям интервал от човешката история около река Темза – от началото на мезолита преди към 11 000 години до късния викториански интервал в края на XIX в. Откритията включват и костите на хиляди елементарни лондончани, умряли и заровени в гробища, които още преди епохи били застроени и забравени.
„ Тези разкопки ни предоставиха завладяващи моментни фотоси от живота на лондончани през вековете – споделя Дон Уокър, който е остеолог, т.е. експерт по човешки кости, в MOLA. – Карат те да проумееш, че всички сме просто дребни мимолетни играчи в една доста дълга история “, споделят те
Една от първите глави от тази история се появила на бял свят след 2010 година на заемащата 1,2 ха строителна площадка на „ Блумбърг Лондон “ – европейската централа на финансовата империя „ Блумбърг “, чието разкриване следва. Разположен в античния квартал Кордуайнър, където кожари практикували занаята си още от римско време, дълбокият 12 м ров се оказал един от най-значимите ранноримски обекти, откривани в миналото в Лондон.
Отстраняването на пръстта разкрило цели улични подиуми, в това число дюкяните с дървени фасади, къщите, оградите и дворовете. Обектът, датиращ от началото на 60-те години на I в., бил изумително съхранен. В хода на разкопките били открити над 14 000 предмета, измежду които монети, амулети, калаени паници, керамични лампи, 250 кожени ботуши и сандали и над 900 сандъка керамика.
„ Това е най-големият берекет от дребни находки от един-единствен обект в града – споделя археоложката Сейди Уотсън, която управлявала разкопките от името на MOLA. – Предоставя ни невиждан взор към ежедневния живот в римски Лондон. “
Съкровището включва близо 400 редки дървени таблички за писане, на някои от които към момента имало четливи писма, правни съглашения и финансови документи. (От различен обект произлизат описи с покупки, предложения за празненства и един контракт за продажба на робиня.) Необичайно положителната непокътнатост се дължи на един пропуснат поток на име Уолбрук, който течал през центъра на римския Лондиниум и се вливал в Темза. Блатистите му крайбрежия и подгизналата почва съхранили съвсем всичко, което попаднало в тях.
„ Добрата остаряла британска влага – смее се Уотсън. – Благодарение на Темза и притоците ѝ Лондон е измежду най-хубавите места за опазване на артефакти, за което човек може да си мечтае. Кожата, дървесината и металните предмети, които на всички места другаде биха изгнили, тук се появяват от земята в смайващо положително положение. “
Безспорно най-благоприятно въздействие върху лондонската археология е оказал планът „ Кросрейл “ на стойност 23 милиарда $ – новата подземна железопътна линия в посока изток-запад, която е по едно и също време и най-големият инженерен план, и най-големият археологически обект в Европа. От началото на работата през 2009 година тунелите с дължина 42 км и над 40 строителни обекта са дали хиляди артефакти и фосили, обхващащи последните 70 000 години.
Най-големите и впечатляващи разкопки бяха стартирани предходната пролет пред натоварената станция на „ Ливърпул Стрийт “. Проектът за изграждане на подземна билетна зала означаваше да се влезе в остарялото гробище „ Бедлам “ – първото общинско гробище в града. Работата включваше ексхумирането на скелетите на над 3300 лондончани – множеството умряли през XVI и XVII в., когато чумата постоянно дебнела по улиците на града.
Когато дворовете на църквите почнали бързо да се пълнят с жертвите на чумата, градските управляващи решили да основат публично гробище, което да поеме напора. Управата на Кралската болница „ Бетлъм “ – по-известна като „ Бедлам “, първата лудница в Европа – им продала един акър (4 дка) през 1569 година Тъй като не било обвързвано с никоя черква, „ Бедлам “ станало желан финален дом за радикали, неконформисти, преселници и саможивци, както и за небогати служащи. Когато гробището най-накрая затворило към 1738 година, то било приютило почти 30 000 смъртници, неведнъж надхвърляйки потенциала си.
„ Гробището „ Бедлам “ е най-разнообразното в града – споделя Джей Карвър, основен археолог на „ Кросрейл “, чийто екип посветил месеци да изследва мястото, преди да стартират разкопките. – Тук е показан целият набор на обществото – от душевноболни и нарушители до брачната половинка на един някогашен лорд-мер на Лондон. “
Двамата с Карвър стояхме на една наблюдателна платформа над разкопките. В изкопа изпод екип от 30 археолози в оранжеви гащеризони и сини каски четкаха пръстта от черепите. Смята се, че доста от ексхумираните скелети били покосени от огромната чумна зараза през 1665 година, която предизвикала гибелта на сред 75 000 и 100 000 лондончани (от общо 450 000).
Учените възнамеряват да създадат проучвания на някои от останките с вярата да научат повече за еволюцията на чумната бактерия, умъртвила толкоз доста хора. „ Една от най-големите загадки е за какво след 1665 година чумата в никакъв случай повече не се върнала в Лондон – споделя Карвър. – До този миг била относително чест клиент в града, само че не и по-късно. Защо? Какво се трансформирало? Надяваме се това да може да даде някакви отговори. “ „ Обикновено скелетите ни споделят доста повече за живота, а не за гибелта на хората “ – изяснява остеологът Дон Уокър.
Изотопните и антропологичните разбори на колекция от скелети от XIV и XV в., открити при разкопки на „ Чартърхаус Скуеър “, рисуват покъртителна картина на живота в феодален Лондон. При доста има белези на недохранване, а всеки шести е страдал от рахит. Сериозните зъбни проблеми и циреи също са постоянно срещани, както и високият % на пострадвания на гърба и мускулни контузии поради тежкия труд. Хората от по-късния интервал, след 1400 година, имат притеснително висок % пострадвания на горната част на тялото, може би съответстващи на свирепите свади, избухнали поради рухването на закона и реда след чумата.
Въпреки това Лондон наподобява продължавал да бъде привлекателен център за хората от провинцията, търсещи по-добър живот. Изотопният разбор разкрива, че съвсем половината изследвани скелети са на хора, израснали отвън града, а някои били преселници чак от Северна Шотландия. „ Явно Лондон през XIV в. към този момент е привличал хора от цяла Англия, тъкмо като в този момент “ – споделя Уокър.
Часът е осем сутринта, делничната заран е влажна и тротоарът пред станция „ Кенън Стрийт “ е цялостен с хора, отиващи на работа. Малцина – в случай че изобщо има такива – виждат желязната решетка, инсталирана в основите на някогашна банкова постройка от другата страна, а надали някой поглежда сред пречките, с цел да зърне варовиковия пай, който почива там, спретнат на несъмнено място. Това е Лондонският камък.
Никой не знае какво е било първичното му предопределение, само че съгласно легендата градът ще падне, в случай че камъкът бъде изместен или опустошен. Споменава се в нотариални актове още от 1108 година и даже тогава бил считан за антична, доста антична забележителност. Уилям Камдън, антиквар от XVI в., вярвал, че става дума за римски милиарий – нулевия камък, откъдето се измервали всички дистанции в римска Британия.
Споменава се в пиесите на Уилям Шекспир и поемите на Уилям Блейк. Векове наред се намирал посред улицата като фолклорен ориентир – до 1742 година, когато най-накрая решили, че пречи на трафика и го преместили настрана от пътя, към северната страна на улицата. Оттогава си стои там – първо край входа на църквата „ Св. Суидин “, а след това, откакто тя била разрушена през 1940 година по време на блицкрига, бил подложен в ниша в стената на новата постройка.
„ Какво тъкмо съставлява Лондонският камък, си остава мистерия – споделя Джейн Сайдъл, контрольор по античните монументи към Историческа Британия – националната организация, която се бори за опазването на забележителностите, – само че има своя роля в историята и археологията на Лондон. “ Например когато Сър Кристофър Рен възстановил църквата „ Св. Суидин “ след Големия пожар през 1666 година, той направил нещо значимо – издигнал купол към намиращия се наоколо Лондонски камък, с цел да го отбрани. Това е първият прочут случай, когато някой особено се погрижил да защищити археологически монумент на място.
Рен напълно не положил толкоз грижи за забележителните римски отломки, които разкрил по време на изкопните работи за основите на катедралата „ Св. Павел “. За наслада на бъдещите генерации някой различен го направил – локалният антиквар Джон Кониърс, който ходел по петите на служащите на Рен, водел си бележки, измолвал артефакти и правел детайлни рисунки – действия, която днешните историци смятат за едни от първите публични археологически изследвания в света.
Няколко години по-късно Кониърс документирал и разкопаването на един мамут край „ Кингс Крос “ и първи сполучливо защитил тезата, че откритата наоколо кремъчна секира е дело на човешка ръка. „ По-рано наричали сходни неща „ самодивски мълнии “ – споделя Сайдъл.
Новоизмислената просвета археология стъпила на по-здрава основа едвам когато през 40-те години на XIX в. викторианските инженери почнали да дълбаят тунели под града, с цел да изградят обширната канализация. Един фармацевт, нумизмат и фен антиквар на име Чарлс Роуч Смит обърнал тил на публичните порядки, нахлузил остарели облекла и се спуснал в тунелите, с цел да следва служащите. Подобно на Кониърс, той следил копаенето, водел си бележки, правел рисунки и спасявал колкото артефакти успеел. „ Това било началото на избавителната археология на строителни обекти, както я назоваваме през днешния ден “ – споделя Джей Карвър от „ Кросрейл “.
Роуч Смит станал най-големият народен престиж по римските древности в Британия и неговата книга „ Илюстрации на римски Лондон “ била основополагащият труд по тематиката в продължение на 50 години. По-късно персоналната му сбирка от находки се трансформирала в основа на римо-британската колекция на Лондонския музей. По любопитна волност на ориста на „ Ливърпул Стрийт “ №5, където в миналото се намирал домът на Роуч Смит, през днешния ден се издига административната постройка, където се базира археологическият екип на „ Кросрейл “. Това съвпадане не е убягнало на основния археолог: „ Роуч Смит заема особено място в мислите ни – споделя той. – Въпреки че е работил преди 150 години, неговите наблюдения и бележки бяха доста потребни като насоки за капацитета на разнообразни обекти в града. “
Не цялата лондонска археология е подземен. Внушителни сектори от истинските римски стени от II в., които в миналото опасвали града, към момента могат да се видят на разнообразни места, да вземем за пример на Тауър Хил и в градината „ Св. Алфидж “ или край самия Лондонски музей, където немската „ Луфтвафе “ разкрила част от римската стена при нощна бомбардировка през 1940 година Паркирайте в един под земята гараж наоколо и ще можете да опрете бронята си в една от първичните врати на града. Отидете да се подстрижете в бръснарницата на ъгъла на „ Грейсчърч Стрийт “ и „ Ледънхол Маркет “ и в мазето изпод ще видите подпорна арка за римска базилика от II в.
„ Но най-големият и най-видимият археологически обект в Лондон е Темза по време на отлив “ – споделя Натали Коен, която е отпред на програмата „ Открития в Темза “ на Музея за лондонска археология.
В тази ясна зимна заран куполът на катедралата „ Св. Павел “ блещука на съвсем хоризонталните лъчи малко след изгрев слънце. Намираме се на насипа на Темза тъкмо под катедралата и се спускаме по покрити с водорасли каменни стъпала до преди малко оголената част от брега. Представлява неразбория от загладени от водата павета, керемиди, скотски кости, глинени съдове, части от глинени лули, ръждясали железа и парчета дебело цветно стъкло, заоблени и матирани от неумолимото деяние на приливите.
„ Почти всичко тук е археология – споделя Коен, до момента в който се препъваме по неравния терен, и ми сочи римска керемида тук и откъс от викториански порцелан със сини шарки там. – Всеки прилив отначало обръща всичко. Никога не е същото и в никакъв случай не знаеш какво ще намериш. “
Голяма част от оголения при отлив бряг е наличен за необятната аудитория и е известен измежду феновете археолози и запалянковците с металотърсачи – хора с занимания, чиято сила и гении Коен и нейните сътрудници употребяват за регистрирането, следенето и опазването на предпазени обекти по брега. Сред тях е и „ Куинхийд “, хлътналост в речния бряг тъкмо под Моста на хилядолетието. Спомената за първи път в англосаксонски документи от края на IXв., тя била употребена от кораби до много след началото на ХХ в.
Освен това е и загадъчният гроб на две дами от саксонската ера, едната от които наподобява била екзекутирана с удар с меч или секира по главата и заровена тук сред 640 и 780 година „ По това време мястото е било много злокобно – споделя Коен. – Римляните си били отпътували преди повече от 200 години и руините на града са били обрасли, порутени и доста усамотени. “
Междувременно на „ Ливърпул Стрийт “ археолозите са си проправили път до ранноримското равнище от грамадата на лондонската история. Тук, отвън старите крепостни стени, в черната тиня, която бележи остаряло русло на р. Уолбрук, те вършат завладяващо изобретение: антично кухненско гърне, към момента покрито с капака си и натъпкано с кремирани човешки остатъци. Някой е бил заровен на брега преди близо 2000 години. Недалеч били открити още 40 човешки черепа, може би на екзекутирани нарушители или бунтовници.
„ Отдавна знаем, че хора са намирали черепи от римско време около Уолбрук – споделя Карвър, – само че постоянно сме предполагали, че водата е разрушила римски некропол и ги е отнесла по течението. “ Последните данни обаче навеждат на други мисли. „ Изглежда ще се наложи още веднъж да прегледаме откритията, които са били направени тук през последните два века, и да преосмислим какво се случва. “
Докато гледах тъмната линия пръст, която показваше къде е текла в миналото изчезналата река, а в ушите ми шумеше лондонският трафик, ненадейно в главата ми се появи началната сцена от „ Сърцето на мрака “. Разказвачът на Джоузеф Конрад, приказливият моряк Марлоу, припомня на своите слушатели, които гледат залязващото слънце над Лондон: „ Това също е било едно от тъмните места на земята. “
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ