Погледнат отстрани, гръбначният стълб притежава няколко характерни кривини, които спомагат

Погледнат в профил, гръбначният дирек има няколко присъщи кривини, които спомагат за вярното систематизиране на тежестта на тялото върху гръбнака. Шийната и поясната част на гръбнака имат кривина с издатина във вътрешността, позната още под здравното название „ лордоза”. За разлика от тях, кривината на торакалната и сакрална част на гръбнака е с издатина на открито, което разрешава навеждането на тялото. Медицинският термин на това, по принцип обикновено, деформиране на гръбначния дирек е „ кифоза”. Терминът „ кифоза” се употребява също и в случаите, когато е налице акцентуираност на това положение, при налична подлежаща причина.

В някои случаи кифозата се открива в комбиниране с друго особено деформиране на гръбначния дирек, известно като сколиоза. Последното съставлява деформиране на гръбнака по посока встрани, погледнат във насрещен проект. Причини могат да бъдат вродени аномалии на прешлените, нарушаване в растежа в юношеска възраст, анормално деформиране в резултат на мускулен конвулсия, провокиран от претърпяна контузия на гръбнака.

Нормално съществуващите кривини на гръбначния дирек разрешават поддържането на баланс на главата по отношение на таза на тялото. В случаите, когато една или повече кривини са по-малко изразени или по-акцентуирани, това води до изместване на съществуващия баланс. Последиците са поява на болежка в гърба, възприятие за вдървеност, нарушаване на стойката или походката.

Кога естественото деформиране на торакалния гръбнак се приема за патологично?

Прието е, че естествената или физиологично съществуваща кифоза е с ъгъл от 20 до 40 градуса за сектора Т2 до Т12. Този ъгъл е прочут като ъгъл на Коб. Извън тези стойности, изкривяването се приема за патологично.

Какви са клиничните признаци на кифозата?

Най-честият признак при налична акцентуирана кифоза на торакалния гръбнак това е нарушената стойка с особено „ прегърбване” на гръбнака и съпровождаща болежка в гърба, мускулна отмалялост и вдървеност в същия. По-често признаците се резервират непрекъснати във времето и не търпяр забележима градация.

В редки случаи, кифозата търпи градация във времето, което е обвързвано с появяването на риск от компресия на гръбначния мозък и развиване на миелопатия с присъща клинична изява – уязвимост в долни крака, нарушена сетивност в същите, поява на тазоворезервоарни разстройства със загуба на надзор при уриниране и дефекация.

В доста тежки случаи изразената кифоза може да докара до ограничение на пространството на гръдния панер и появяването на дихателни и сърдечни проблеми – поява на гръдна болежка, раздробяване на дъха и вероятно развиване на дихателна и/или сърдечна непълнота.

Кои са формите на кифоза и познати ли са аргументите за тяхната поява?

Най-честата форма на кифоза това е така наречен постурална кифоза , обвързвана с нарушената стойка на тялото. По-характерна е появяването и при девойките, всравнение с момчетата, като първо се вижда в юношеска възраст. Причината е заемането на неправилна поза на тялото и уязвимост на така наречен параспинална мускулатура, поддържаща гръбнака изправен. Рентгенографски, прешлените наподобяват с естествена форма. Състоянието нормално не прогресира или демонстрира слаба градация във времето. Рискът от поява на неврологични или кардиопулмонални проблеми е най-малък, защото постоянно изкривяването е в ниска степен.

Кифозата при заболяването на Шоерман също става забележима в юношеска възраст. Заболяването е известно още като асептична некроза, довеждаща до структурни нарушавания в гръбначните прешлени и придобиването на клиновидна форма на последните. При този вид кифоза, честотата за налична съпровождаща сколиоза на гръбначния дирек е най-висока. Диагнозата се слага рентгенографски на база налично деформиране о т най-малко 5 градуса във фронталния проект на три поредни прешленни тела.

Конгениталната кифоза е най-рядко срещаната форма. Дължи се на нарушаване във образуването на прешленните тела по време на вътреутробното развиване. Това може да докара до обединение на няколко прешлена и образуване на кифоза. Състоянието търпи нормално градация във времето и постоянно постанова хирургична интервенция в ранна детска възраст.

В зрелост няколко са вероятните аргументи за развиването на кифоза. Най-честата измежду тях това е остеопорозата , при която е налице понижаване на костната компактност на прешлените и образуването на голям брой фрактури. Други аргументи са дегенеративният артрит, анкилозиращия спондилит, инфекциозните болести на гръбнака и туморите на гръбначния дирек , както и ятрогенно обусловената кифоза , вследствие най-често на прекарана ламинектомия. Всяка от тези аргументи може да докара до „ изтъняване” на предната част на прешленните тела и образуването на кифоза.

Свързани публикации.. Болест на Бехтерев - причина за болежка в гърба 0 На какво може да се дължи прегърбването и болката в гърба при младежите? 0 Кифоза – изправете се! 0

Как се слага диагнозата и какво е лекуването?

Състоянието изисква обширен неврологичен и соматичен обзор, за отменяне на съпровождаща друга симптоматика. Кифозата се открива благодарение на рентгенография – фас и профил. В някои случаи се постанова и осъществяване на по-детайлно невроизобразяване, изключително в случаите, когато се подозира съответна патология.

Лечението е основно симптоматично – физикална терапия за подсилване на гръбната мускулатура и нестероидни противовъзпалителни средства за преодоляване на болковата симптоматика.

Хирургично лекуване се постанова рядко – в объркани случаи и такива, при които е налице градация на положението. 5320