Какво точно има под повърхността на Луната?
Подобно на Земята, Луната има кора, тога и ядро.
Центърът й обаче е от желязо и никел, което я прави втората най-плътна луна в нашата слънчева система след Йо - една от 79-те луни, обикалящи към Юпитер.
Твърдата вътрешност на Луната е с диаметър 480 км. Външната част на ядрото, което се състои от разтопено желязо, усилва диаметъра й до 660 км, научаваме от НАСА.
В съпоставяне с множеството други небесни тела, сърцевината е дребна.
По данни на учените литосферата на Луната обгръща по-голямата част от вътрешността й и е с дебелина към 1000 км. Мантията е необятна към 1350 км, до момента в който кората е единствено 50 км, написа Slashgear.
Странно е, че страната на Луната, обърната към Земята, има по-тънка кора от тази, обърната встрани. Учените от НАСА не са сигурни за какво.
В предишното на Луната е имала дейна вулканична активност. Образувалите се потоци лава са помогнали за построяването на големи равнини, които през днешния ден елементарно виждаме с телескоп. След това магмата се е охладила и втвърдила, образувайки разнообразни вътрешни пластове. Тези разнообразни пластове от разнообразни материали класифицират Луната като "диференциран свят ".
С течение на времето най-тежките детайли са се спуснали към центъра на Луната, до момента в който по-леките са останали на или покрай повърхността.
Центърът й обаче е от желязо и никел, което я прави втората най-плътна луна в нашата слънчева система след Йо - една от 79-те луни, обикалящи към Юпитер.
Твърдата вътрешност на Луната е с диаметър 480 км. Външната част на ядрото, което се състои от разтопено желязо, усилва диаметъра й до 660 км, научаваме от НАСА.
В съпоставяне с множеството други небесни тела, сърцевината е дребна.
По данни на учените литосферата на Луната обгръща по-голямата част от вътрешността й и е с дебелина към 1000 км. Мантията е необятна към 1350 км, до момента в който кората е единствено 50 км, написа Slashgear.
Странно е, че страната на Луната, обърната към Земята, има по-тънка кора от тази, обърната встрани. Учените от НАСА не са сигурни за какво.
В предишното на Луната е имала дейна вулканична активност. Образувалите се потоци лава са помогнали за построяването на големи равнини, които през днешния ден елементарно виждаме с телескоп. След това магмата се е охладила и втвърдила, образувайки разнообразни вътрешни пластове. Тези разнообразни пластове от разнообразни материали класифицират Луната като "диференциран свят ".
С течение на времето най-тежките детайли са се спуснали към центъра на Луната, до момента в който по-леките са останали на или покрай повърхността.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ