Под солените води на Северния Атлантически океан геолози са открили

Под солените води на Северния Атлантически океан геолози са разкрили великански водоносен небосвод от прясна вода, прикрит от погледа тъкмо до брега на Съединени американски щати.

Въпреки че големият размер на този масив е неочакван, той не е изцяло непредвиден за учените. Сигнали за съществуването на прясна вода там, за първи път се появяват през 70-те години на предишния век, само че до момента никой не подозираше, че този голям контейнер, затворен в порестата канара, може да минава съвсем по цялата дължина на североизточния бряг на Съединени американски щати.

„ Знаехме, че там са изолирани пресни води, само че не знаехме размера или геометрията им “, споделя морският геолог Хлоу Густафсон от Колумбийския университет.

През 2015 година някои от сътрудниците на Густафсон организираха пилотно изследване край крайбрежията на Ню Джърси и Масачузетския остров Марта.

Използвайки електромагнитен правоприемник, ситуиран на изследователския транспортен съд „ Маркъс Г. Лангсет “, екипът се опитал да изследва находищата на подземни води в морето, заровени в седименти под континенталните шелфове.

Проучвания на петролни компании още през 70-те години от време на време са откривали сладка вода при сондиране на изкопаемите горива, тъй че учените са знаели, че там има нещо; само че данните за ресурса и размера на запасите са релативно малко.

За да поправи това, изследователският екип проучва две места на североизточния бряг на Съединени американски щати в продължение на 10 дни, търсейки признаци на електрическа проводимост във водите под кораба.

Солената вода е по-ефективен проводник на електромагнитни (ЕМ) талази, в сравнение с прясната вода, тъй че ЕМ приемниците, ситуирани на крайбрежието, са разрешили на откривателите да създадат карта на тайнствения водоносен небосвод.

Резултатите, оповестени в изследването, описващо първия повсеместен опит за картиране на този великански контейнер, разкриват „ непрекъсната подводна водоносна система, обхващаща минимум 350 км от брега на Атлантическия океан в Съединени американски щати и съдържаща към 2 800 кубически километра ниско солени подземните води „.

Поради естеството на техниката за картографиране на ЕМ, резултатите дават ненапълно опция за тълкования, само че екипът прави умозаключение, че сладководният небосвод на водоносния слой евентуално минава от Делауер (в южния край) до Ню Джърси, Ню Йорк, Кънектикът, Роуд Айлънд и чак до Масачузетс.

Колкото и необикновено да звучи, резервоарът за подземни води може даже да се простира и по-далеч от това, допускат откривателите.
„ Ако разгледаме евентуалните североизточни и югозападни разширения отвън нашите профили, може да има няколко пъти повече подземни води, намиращи се в североизточната част на континенталния шелф на Атлантическия океан, представляващи запас от пресни води, който се конкурира с най-големите брегови водоносни хоризонти “, изясняват създателите.

Те настояват, че това се е случило, когато големи количества прясна топяща се вода от последната Ледена ера е хваната в скалисти седименти.

За да се употребява водата за пиянство – в случай че се наложи някой ден – първо, би трябвало да се обезсоли, защото част от нея е леко солена, изключително частите, близки до периферията на морската вода.

Засега никой не предлага, че би трябвало да се направи това, само че съществуването на гигантския водоносен небосвод допуска, че сходни подземни водни системи могат да бъдат скрити и в други по-горещи и по-сухи елементи на света, като Калифорния, Австралия или Близкия изток.

„ Това може да се окаже значим запас в други елементи на света “, споделя Густафсон.

Резултатите са докладвани в изданието Scientific Reports.