Тези неща като тревожност, несигурност, ранимост, липса на самочувствие, неувереност

„ Тези неща като тревога, неустановеност, ранимост, липса на самочувствие, нерешителност потеглят доста по-рано от преди юношеството, там просто те могат да разцъфтят. Тук най-много става въпрос за порастването, само че не на децата, които са юноши, а за порастването на техните родители, тъй като доста от дълго време в логиката на психиката е известно, че всички асоциални или антисоциални прояви на юношите са свързани с търсенето към родителя – той да бъде отсреща, да сложи граница, да отговори с схващане. “ 

Това сподели психологът Велислава Донкина в предаването „ 120 минути “. 

„ Когато децата крадат като по-малки от чантите на своите майки, никой не счита това за кражба и майките схващат, че детето търси нещо – може би да бъде спряно, само че търси също да бъде разбрано и подкрепено. Когато юношите стартират да вършат сходни неща, това е същото запитване и търсене към някой, който да вкара граница и да ти помогне да схванеш какво може и какво не, че всички неща имат последици и че в случай че искаш да се случи нещо несъмнено, би трябвало да спазваш избрани правила, да те научи по какъв начин да функционираш в едно общество, по какъв начин да се социализираш без да загубиш себе си “, допълни Донкина.

България 4 мин. 40% от 15-годишните у нас са пили алкохол или са пушили Любопитно 6 мин. Пари, работа, фамилни отговорности: Какви са аргументите за напрежението и по какъв начин да го преборим? Тази сутрин 6 мин. В капан на мислите: Как да се преборим с паник офанзивите? България 4 мин. 40% от 15-годишните у нас са пили алкохол или са пушили Любопитно 6 мин. Пари, работа, фамилни отговорности: Какви са аргументите за напрежението и по какъв начин да го преборим? Тази сутрин 6 мин. В капан на мислите: Как да се преборим с паник офанзивите?

По думите ѝ юношеството е доста необикновен миг в живота на индивида, който е обвързван с голям брой провокации и по време на който сме доста нежни. 

„ Обикновено хората злоупотребяват с разнообразни субстанции, когато усещат в себе си празнина, пропаст и некадърност да се оправиш с това, което усещаш. Когато така наречен афективен надзор на твоите усещат и прекарвания не може да бъде сбъднат, тъй като ти се анестезираш, спираш да чувстваш, да мислиш и нищо няма значение “, изясни психологът.

 

По думите на Велислава Донкина обаче това, че правиш нещо наредно, не значи, че в себе си нямаш капацитет да направиш нещо по-добро. 

„ Поколението, което пораства и за което споделяме, че доста рано използва субстанции и има обезпокоително държание в действителност е държанието на едни доста будни, младежи, които доста по-рано могат да се ориентират и в света на технологиите, и в света на възрастните. Това потомство има доста повече способността да се ориентира какво за него е значимо “, добави тя. 

Донкина подчерта ролята на родителите в развъждането и възпитанието на децата, само че означи, че и днешните родители са изправени пред компликации.

„ Живеем във време, в което родителите на сегашните юноши в действителност не съумяха да пораснат. Техните личните родители претърпяха един доста сложен преход, в който бяха доста комплицирани и отсъстващи, пренастройвайки се от един обществен строй в различен и пробвайки се да оцелеят. Сегашните родители на това потомство останаха сами на себе си. Не може да те научи на нещо някой, който самият той не го може. Едно дете няма по какъв начин да научи друго дете по какъв начин да бъде възрастен “, уточни психологът.