Фискални апетити
Под персоналния медиен и парламентарен напън на своя държавен глава Франция стана първата страна, въвела „ цифров налог “, т.е. налог върху приходите от продажби на неосезаемите цифрови (цифрови) услуги, продавани от задгранични на локални лица. Е, има една специфичност, с брилянтен пирует френският законодател
хем наложи налога, хем не го наложи:
да, одобри закон, с който задължава софтуерните колоси (онези, които имат над 750 млн. евро световни продажби на цифрови услуги или продажби на такива услуги във Франция над 25 млн. евро) да заплащат 3% от брутните си приходи, получени в страната. Обаче отсрочи влизането в действие на този закон до началото на идната година. В противоположен случай още преди да влязат в парижката хазна първите суми от новия налог, френските артикули, внасяни в Съединени американски щати, щяха да бъдат обложени с наказателни мита. Защото е покрай мозъка, че най-тежко наранени от френския дигитален налог ще бъдат американските софтуерни колоси. А всички знаем, че първата икономическа и политическа мощ в света по никакъв начин не понася непозната страна да джоби нейни корпорации и жители. И надали Вашингтон ще си промени възгледите по този въпрос в интерес на прародината на американската народна власт. Та „ цифровият налог “ в никакъв случай няма да влезе в действие - под опасност от ответни наказания, като пристигна време да се приложи, с някакъв тип па де ша началната дата ще скочи към неопределеното бъдеще. И макар че е мъртвороден,
„ цифровият налог “ е подъл казус
Това е първата в света данъчна форма, въплътила концепциите на надалеч по-мащабния план (анти-) BEPS, редуциране от британски за “ерозия на (данъчната) основа и изместване на облагата ”. Този план, чието отечество и мозъчен център е Париж, се води от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и цели да преразпредели правата на страните да таксуват с налог облагите на компаниите – без значение от народност и място на активност.
Идеологията BEPS е съкрушително елементарна. И жестоко подправена. Фирмите, гласи тя, “правят облагата си ” в разнообразни страни. Една огромна част от тази облага “се прави ” в развитите индустриални страни, където цените са по-високи. А налози компаниите заплащат в страните, където са регистрирани или имат официално място на активност. Все повече компании се записват и изнасят активността си в страни, където налозите са ниски. Но главната част от продажбите, постъпленията им, а затова и от облагите им, идват от богатия Запад. Най-ясно това се вижда при цифровите услуги (каквото и да значи това), за които въобще не било ясно къде се създават, видно е обаче от кого се заплащат. Следователно днешният международен данъчен ред ограбва богатите страни. И по тази причина облагата на компаниите (тук към този момент не става дума единствено за “дигиталните ”) не би трябвало да таксуват страните, където компаниите са регистрирани и имат място на активност, а тези страни, откъдето идват постъпленията им. И всяка страна би трябвало да полза такава част от облагата на непознатите компании, каквато се “прави ” в тази страна. Целта на огромния план е да се наложи
нов стопански ред в света
посредством сключване на световни съглашения – нещо като Общите съглашения за търговията и митата (GATT), които да “станат наложителни ” за всички страни и да фиксират правата коя страна каква част от корпоративния приход има право да полза. Ясна е концепцията по какъв начин съглашения, които ще бъдат подписани (евентуално) от 36 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, ще “станат наложителни ” за всички останали: който не слуша и не съблюдава споразуменията, ще получи отговарящ бой с “икономически наказания ” – каквото и да значи това. Ако бъде признат някой ден подобен международен ред, който лишава националния фискален суверенитет, България ще е измежду тежко губещите, естествено наред с цялата стопанска външна страна на света. И е добре българските политици да си отварят овреме ушите и очите, и да спрат да пригласят на приспивни напеви за “фискален съюз ”, “борба с данъчната ерозия ” и прочие Иначе отново ще гоним изтърван трен, както стана с фамозния пакет " Мобилност ”. Все отново ми се коства, че
международен фискален пакт няма да има
Прекалено явни са бруталните планове и тоталната неплатежоспособност на идеологията BEPS. На няколко реда не мога да обясня за какво офертата за нов фискален ред дрънчи на кухо като празна кофа. Самият Адам Смит е изписал стотици страници за “Богатството на народите ”, там още през 1776 година дава отговор таман на този въпрос. Който желае да се ориентира в материята, би трябвало да се оправи с този труд и още към 5-6 хиляди страници на икономистите, развили тази тематика след Адам Смит. С няколко думи единствено ще отбележа, че в случай че са прави бепсолозите, ще излезе, че съвсем цялата облага от международната промишленост за облекло се дължи на дашния западняк, а приносът на евтиния китайски, индийски и африкански труд, който шие облеклата и обувките, е пренебрежим. И тъй като бананите не костват съвсем нищо в страните, където те в действителност порастват, цялата облага от тях поражда и би трябвало да се полза единствено в страните, където се ядат. Аналогично и облагата от всички първични материали и горива на света. Достатъчен е бърз обзор на отчетите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз на тематика BEPS, с цел да се разбере, че липсва и не се предлага
нито един логичен и работещ модел
за установяване и систематизиране на облагата за облагане по новия ред. Френският “дигитален налог ” е едно доказателство за това. Забележете, че той не е подоходен налог. Замисълът е да се полза не облагата хипотетично “направена ” (ползват се блъф термините “генерирана ” или “възникнала ”) във Франция, а сумата на постъпленията. Това е един индиректен налог, сходен на акцизите и налога върху продажбите (sales tax) в Съединени американски щати. Едва ли в миналото страните по света ще позволен фискалният им суверенитет да бъде фрапантно стеснен и лишен. “Великите сили ” не са към този момент, което бяха.
хем наложи налога, хем не го наложи:
да, одобри закон, с който задължава софтуерните колоси (онези, които имат над 750 млн. евро световни продажби на цифрови услуги или продажби на такива услуги във Франция над 25 млн. евро) да заплащат 3% от брутните си приходи, получени в страната. Обаче отсрочи влизането в действие на този закон до началото на идната година. В противоположен случай още преди да влязат в парижката хазна първите суми от новия налог, френските артикули, внасяни в Съединени американски щати, щяха да бъдат обложени с наказателни мита. Защото е покрай мозъка, че най-тежко наранени от френския дигитален налог ще бъдат американските софтуерни колоси. А всички знаем, че първата икономическа и политическа мощ в света по никакъв начин не понася непозната страна да джоби нейни корпорации и жители. И надали Вашингтон ще си промени възгледите по този въпрос в интерес на прародината на американската народна власт. Та „ цифровият налог “ в никакъв случай няма да влезе в действие - под опасност от ответни наказания, като пристигна време да се приложи, с някакъв тип па де ша началната дата ще скочи към неопределеното бъдеще. И макар че е мъртвороден,
„ цифровият налог “ е подъл казус
Това е първата в света данъчна форма, въплътила концепциите на надалеч по-мащабния план (анти-) BEPS, редуциране от британски за “ерозия на (данъчната) основа и изместване на облагата ”. Този план, чието отечество и мозъчен център е Париж, се води от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и цели да преразпредели правата на страните да таксуват с налог облагите на компаниите – без значение от народност и място на активност.
Идеологията BEPS е съкрушително елементарна. И жестоко подправена. Фирмите, гласи тя, “правят облагата си ” в разнообразни страни. Една огромна част от тази облага “се прави ” в развитите индустриални страни, където цените са по-високи. А налози компаниите заплащат в страните, където са регистрирани или имат официално място на активност. Все повече компании се записват и изнасят активността си в страни, където налозите са ниски. Но главната част от продажбите, постъпленията им, а затова и от облагите им, идват от богатия Запад. Най-ясно това се вижда при цифровите услуги (каквото и да значи това), за които въобще не било ясно къде се създават, видно е обаче от кого се заплащат. Следователно днешният международен данъчен ред ограбва богатите страни. И по тази причина облагата на компаниите (тук към този момент не става дума единствено за “дигиталните ”) не би трябвало да таксуват страните, където компаниите са регистрирани и имат място на активност, а тези страни, откъдето идват постъпленията им. И всяка страна би трябвало да полза такава част от облагата на непознатите компании, каквато се “прави ” в тази страна. Целта на огромния план е да се наложи
нов стопански ред в света
посредством сключване на световни съглашения – нещо като Общите съглашения за търговията и митата (GATT), които да “станат наложителни ” за всички страни и да фиксират правата коя страна каква част от корпоративния приход има право да полза. Ясна е концепцията по какъв начин съглашения, които ще бъдат подписани (евентуално) от 36 страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, ще “станат наложителни ” за всички останали: който не слуша и не съблюдава споразуменията, ще получи отговарящ бой с “икономически наказания ” – каквото и да значи това. Ако бъде признат някой ден подобен международен ред, който лишава националния фискален суверенитет, България ще е измежду тежко губещите, естествено наред с цялата стопанска външна страна на света. И е добре българските политици да си отварят овреме ушите и очите, и да спрат да пригласят на приспивни напеви за “фискален съюз ”, “борба с данъчната ерозия ” и прочие Иначе отново ще гоним изтърван трен, както стана с фамозния пакет " Мобилност ”. Все отново ми се коства, че
международен фискален пакт няма да има
Прекалено явни са бруталните планове и тоталната неплатежоспособност на идеологията BEPS. На няколко реда не мога да обясня за какво офертата за нов фискален ред дрънчи на кухо като празна кофа. Самият Адам Смит е изписал стотици страници за “Богатството на народите ”, там още през 1776 година дава отговор таман на този въпрос. Който желае да се ориентира в материята, би трябвало да се оправи с този труд и още към 5-6 хиляди страници на икономистите, развили тази тематика след Адам Смит. С няколко думи единствено ще отбележа, че в случай че са прави бепсолозите, ще излезе, че съвсем цялата облага от международната промишленост за облекло се дължи на дашния западняк, а приносът на евтиния китайски, индийски и африкански труд, който шие облеклата и обувките, е пренебрежим. И тъй като бананите не костват съвсем нищо в страните, където те в действителност порастват, цялата облага от тях поражда и би трябвало да се полза единствено в страните, където се ядат. Аналогично и облагата от всички първични материали и горива на света. Достатъчен е бърз обзор на отчетите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз на тематика BEPS, с цел да се разбере, че липсва и не се предлага
нито един логичен и работещ модел
за установяване и систематизиране на облагата за облагане по новия ред. Френският “дигитален налог ” е едно доказателство за това. Забележете, че той не е подоходен налог. Замисълът е да се полза не облагата хипотетично “направена ” (ползват се блъф термините “генерирана ” или “възникнала ”) във Франция, а сумата на постъпленията. Това е един индиректен налог, сходен на акцизите и налога върху продажбите (sales tax) в Съединени американски щати. Едва ли в миналото страните по света ще позволен фискалният им суверенитет да бъде фрапантно стеснен и лишен. “Великите сили ” не са към този момент, което бяха.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ