Кратка история на графитите
Под „ графити “ постоянно се схваща нелегално драскване, изобразяване или издълбаване на някаква графика в общественото пространство. Но графити има още в средновековните църкви. Много от хората, които ги оставят, вършат същински креативен скокове на въображението и показват някои много нереални показа по способи, които постоянно са естетически стойностни. Но някои от графитите са, да вземем за пример, и плод на поверие в очите на римокатолическите богослови.
Същото би могло да се каже и за доста по-ранните графити. Макар и да е доста малко евентуално хората от каменната епоха да са имали визия, която добре отразява нашата относително скорошна концепция за обществено и персонално пространство, можем ли въпреки всичко да считаме, че те са правили незаконни графити? Ако 30 000-годишните картини на мамути надълбоко в пещерите Грот де Арси във Франция са, както някой казват, част от религиозните практики на общността, можем ли да кажем същото за рисунката на детска ръка по-близо до входа на пещерата? Тя без позволение ли е там? Детето остави ли сходни (но от дълго време изгубени) картини и върху скалните формирания из долината, където общността прекарва огромна част от времето си? Ако е по този начин, дали детето влага творчество, за да измисли по какъв начин да избегне неодобрение (ще има ли порациание въобще), откакто оставя своя отпечатък по стените? Ако го прави, разграничава ли се тогава от актуалния махленски художник, който измисля по какъв начин да избегне видеонаблюдението и полицията?
Викингите, които подробно издълбават руни в стените на неолитните гробници в Мейсхау на остров Оркни, явно са по-малко загрижени да не и заловен. Някои от техните рунически графити не са просто креативен, те демонстрират и уменията в метода на изобразяването им (показват техника). Една част от тях споделя: „ Тези руни са издълбани от най-квалифицираните рунисти в Западния океан “.
Много от руните са и малко по-невъзпитани. Независимо от това, даже неприличният им комизъм включва избран тип творчество, което срещаме и в други образци за секрети драсканици през вековете. Един сходен образец можем да открием сред писоарите в една социална тоалетна. Там, на мястото на един от писоарите, който липсва, сред счупените плочки и дупки за тръби някой е написал „ Дюшан беше тук “. Което се отнася до известният напредничав художник Марсел Дюшан, който около 100 години по-рано взима писоар и основава своя съвременен, скулптурен шедьовър, „ Фонтанът “. Други графити от миналото излагат отново споделеното ни човешко творчество по сравними способи, само че с много повече вложена политика.
Статуята на Луи XV от Едм Бушардон, открита през 1763 година, е обичана цел за графити през 18 век. Парижките управляващи се постанова да слагат парапети и защита към нея, тъй като хората не спират да пишат по пиедестала. Но графитите не престават и тези, които ги вършат, ясно имат предвид смисъла на статуята, смисъла, което Луи XV има за хората, и по какъв начин да употребяват мястото, с цел да предадат политическите си визии.
Когато Луи XVI е коронясан през 1775 година, първата скулптура, която е под прицела на графитаджиите, е скулптурата на доста обичания крал Анри IV на Пон Ньоф. Думата „ Resurrexit “ е написана на пиедестала с намек към частта от историята за Великден, когато сборът споделя, че Христос е възкресен. Това е прелестен насърчителен графит, който ясно отбелязва, че положителният остарял Хенри е прероден под формата на Луи XVI.
Но няколко седмици по-късно същата дума се появи на статуята на Бушардон, изрично предполагайки, че Луи XVI за жалост ще се окаже възкресението на много лошия Луи XV. Този тип драскане допуска просветеност в латинския език, както и схващане на политиката, историята, религията, смисъла на монументалната статуя и схващане за това по какъв начин ще реагират хората, които виждат графита. Но прекомерно смело ли е да мислим, че всички графити би трябвало да се преглеждат като изобретателни?
В документалния филм на BBC Four „ Кратка история на графитите “ се твърди, че най-усъвършенстваните от естетическа позиция и най-провокиращите размишления модерни графити са не просто творчество, a би трябвало да се смятат за изкуство. Работата на хора като френската графити легенда Blek le Rat или на по-известния Banksy сигурно се продава добре на пазара на изкуството. Всъщност двама от останалите френски „ улични художници “, които са интервюирани за кино лентата, Lek и Sowat, скоро след фотосите са назначени от Академията на Франция да прекарат една година като чиновници на вила „ Медичи “ в Рим – чест, която преди този момент е предоставена на като Жан Огюст Доминик Енгър (френски неокласически художник, 1780–1867) и Дебюси (френски композитор, 1862–1918). Такива художници на графити през днешния ден са необятно приети поради своето творчество.
