Руски депутат: Натискът на САЩ върху България пречи на руско-българските проекти
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати преди 4 години провокира възторжени реакции в Москва. В пленарната зала на Държавната Дума, долната камара на съветския парламент, тогава отекнаха бурни овации.
Надеждите за пробив в руско-американските връзки обаче по този начин и не се оправдаха. При Тръмп Съединените щати постановиха наказания на съветските енергийни планове в Европа, напуснаха Договора за ракетите със междинен и дребен обхват и сложиха под въпрос бъдещето на Договора за стратегическите настъпателни оръжия.
Днес - 4 години по-късно - съветският политически хайлайф е надъхан надалеч по-реалистично. Аплодисменти не се чуват. Защото се чака продължение на американската политика на въздържане на Русия, без значение от това по какъв начин ще се споделя идващият собственик на Белия дом - Доналд Тръмп или Джо Байдън.
Към такова мнение се придържа и депутатът от ръководещата партия " Единна Русия " и член на комитета по интернационалните връзки на Държавната Дума Сергей Железняк.
Сергей Владимирович, избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати преди четири години беше посрещнато с овации в Държавната Дума. В медийното пространство се наложи мнението, че Тръмп е преференциален на Русия. Така ли се оказа в реалност и по какъв начин се трансформираха руско-американските връзки през последните четири години?
" Имаше разнообразни отзиви в Държавната Дума преди четири години. Моето беше, че без значение от името и партията, която съставлява американският президент е мощно подвластен от финансово-промишлените сили, които стоят зад всеки претендент, както и от американската администрация, която не се подчинява на президента. През четирите години ръководство на Тръмп имахме опция неведнъж да се убедим в това.
През последните четири години видяхме, че продължи политиката на наказания на Съединените щати освен във връзка с Русия, само че и на доста други страни и райони по света. Американците се пробват да употребяват остатъците от въздействието си, само че пагубно го губят, тъй като през това време светът се промени още повече. Виждаме, че има разнообразни силови центрове. В актуалния свят продуктивният разговор е вероятен единствено при взаимно почитание сред страните. Подобна политика от страна на Съединените щати обаче е огромна необичайност.
Освен това сме обезпокоени, че през тези четири години Съединените щати напуснаха редица контракти за редуциране и ограничение на оръжията. Русия постоянно е била за интернационален надзор над оръжията. Това, че Съединените щати се пробват да си развържат ръцете не прави актуалния свят по-сигурен, в това число Европа. Излизането на Съединените щати от Договора за ограничение на ракетите със междинен и по-малък обхват би трябвало да тревожи освен нас, само че и европейските страни. Защото е напълно явно, че Съединените щати ще се пробват да разполагат тези ракети в Европа ".
От една страна претендентът на демократите Джо Байдън даде обещание да преподпише изтичащия през февруари руско-американски Договор за ограничение и редуциране на стратегическите настъпателни оръжия. От друга - редица съветски анализатори предвиждат по-твърд курс на Вашингтон по отношение на Москва, в случай че очертаващата се победа на Байдън бъде доказана. Какви са вашите упования?
" Първо би трябвало да кажем, че към момента не е явен изходът от президентската изборна акция в Съединените щати. Тя в никакъв случай не е била толкоз скандална и позорна за американския политически хайлайф. Виждаме, че като цяло американската изборна система е доста архаична и не може да бъде образец за народна власт. Изглежда нелогично, когато американците се пробват да натрапват своя либерален модел на другите страни, без да могат да решат личните си проблеми.
Що се отнася до бъдещето, уверен съм, че политиката на новия американски президент във връзка с Русия няма да се промени, без значение от това дали той ще се споделя Тръмп, или Байдън. Политиката на Съединените щати по отношение на Китай също няма да се промени, както и по отношение на Европа. Тръмп намерено заявяваше, че Европа би трябвало да го слуша. Същото правеха и други американски президенти преди него, само че може би не толкоз очевидно.
Историята на актуалните руско-български връзки също демонстрира огромното въздействие на Вашингтон върху решенията на българското държавно управление. Това попречи на реализирането на редица доста перспективни за България планове, в това число в областта на енергетиката.
Според мен новият американски президент, без значение от това по какъв начин се споделя, ще продължи политиката, която му постановат финансово-промишлените кръгове и военно-политическото лоби в Съединените щати. Би било доста наивно да чакаме някакви съществени промени ".
Руската външна политика се основава на дефинираната още през 90-те години на ХХв. от починалия някогашен министър на външните работи Евтений Примаков концепция за многополюсния свят. Тя обаче опонира на устрема на Съединените щати да запазят статута си на международен стопански си и военно-политически водач посредством въздържане на Китай и Русия. Как ще се развива това опълчване в дълготрайна вероятност?
" Бих желал да отбележа, че американската политика на въздържане се ползва освен по отношение на Русия и Китай, само че и по отношение на Европейския съюз, страните от Близкия изток, Индия, страните от Латинска Америка и така нататък В тази смисъл опитът на Съединените щати да преобладават освен стопански, само че и военно-политически е жертван на неуспех. Многополюсният свят не е концепция, а действителност, която към този момент съществува. Влиянието на новите силови центрове продължава да пораства. Съединените щати и Европа не могат да пренебрегват това, което става в Индия, Русия и други региони на света. Затова колкото по-скоро във Вашингтон схванат, че напъните им за опазване на това безразсъдно доминиране са напразни, толкоз по-скоро ще станат вероятен разговорът, учреден на справедливостта и на взаимното ценене на ползите на страните. Това е единственият път към цивилизованото намиране на решения ".
Споменахте България в подтекста на неосъществените съветски енергийни планове. Как оценявате руско-българските връзки с днешна дата?
" Мисля, че капацитетът на руско-българските връзки остава значително неосъществен точно поради огромния напън върху българското държавно управление от страна на Вашингтон и Брюксел. Ние бихме желали връзките сред нашите страни да се развиват освен на основата на вековните ни общи обичаи, само че и на взаимноизгодното и перспективно съдействие в разнообразни сфери. Това ще даде на първо място опция на България да играе по-значима роля в Европа.
Чрез вас адресирам най-хубави пожелания на целия български народ ".
Надеждите за пробив в руско-американските връзки обаче по този начин и не се оправдаха. При Тръмп Съединените щати постановиха наказания на съветските енергийни планове в Европа, напуснаха Договора за ракетите със междинен и дребен обхват и сложиха под въпрос бъдещето на Договора за стратегическите настъпателни оръжия.
Днес - 4 години по-късно - съветският политически хайлайф е надъхан надалеч по-реалистично. Аплодисменти не се чуват. Защото се чака продължение на американската политика на въздържане на Русия, без значение от това по какъв начин ще се споделя идващият собственик на Белия дом - Доналд Тръмп или Джо Байдън.
Към такова мнение се придържа и депутатът от ръководещата партия " Единна Русия " и член на комитета по интернационалните връзки на Държавната Дума Сергей Железняк.
Сергей Владимирович, избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати преди четири години беше посрещнато с овации в Държавната Дума. В медийното пространство се наложи мнението, че Тръмп е преференциален на Русия. Така ли се оказа в реалност и по какъв начин се трансформираха руско-американските връзки през последните четири години?
" Имаше разнообразни отзиви в Държавната Дума преди четири години. Моето беше, че без значение от името и партията, която съставлява американският президент е мощно подвластен от финансово-промишлените сили, които стоят зад всеки претендент, както и от американската администрация, която не се подчинява на президента. През четирите години ръководство на Тръмп имахме опция неведнъж да се убедим в това.
През последните четири години видяхме, че продължи политиката на наказания на Съединените щати освен във връзка с Русия, само че и на доста други страни и райони по света. Американците се пробват да употребяват остатъците от въздействието си, само че пагубно го губят, тъй като през това време светът се промени още повече. Виждаме, че има разнообразни силови центрове. В актуалния свят продуктивният разговор е вероятен единствено при взаимно почитание сред страните. Подобна политика от страна на Съединените щати обаче е огромна необичайност.
Освен това сме обезпокоени, че през тези четири години Съединените щати напуснаха редица контракти за редуциране и ограничение на оръжията. Русия постоянно е била за интернационален надзор над оръжията. Това, че Съединените щати се пробват да си развържат ръцете не прави актуалния свят по-сигурен, в това число Европа. Излизането на Съединените щати от Договора за ограничение на ракетите със междинен и по-малък обхват би трябвало да тревожи освен нас, само че и европейските страни. Защото е напълно явно, че Съединените щати ще се пробват да разполагат тези ракети в Европа ".
От една страна претендентът на демократите Джо Байдън даде обещание да преподпише изтичащия през февруари руско-американски Договор за ограничение и редуциране на стратегическите настъпателни оръжия. От друга - редица съветски анализатори предвиждат по-твърд курс на Вашингтон по отношение на Москва, в случай че очертаващата се победа на Байдън бъде доказана. Какви са вашите упования?
" Първо би трябвало да кажем, че към момента не е явен изходът от президентската изборна акция в Съединените щати. Тя в никакъв случай не е била толкоз скандална и позорна за американския политически хайлайф. Виждаме, че като цяло американската изборна система е доста архаична и не може да бъде образец за народна власт. Изглежда нелогично, когато американците се пробват да натрапват своя либерален модел на другите страни, без да могат да решат личните си проблеми.
Що се отнася до бъдещето, уверен съм, че политиката на новия американски президент във връзка с Русия няма да се промени, без значение от това дали той ще се споделя Тръмп, или Байдън. Политиката на Съединените щати по отношение на Китай също няма да се промени, както и по отношение на Европа. Тръмп намерено заявяваше, че Европа би трябвало да го слуша. Същото правеха и други американски президенти преди него, само че може би не толкоз очевидно.
Историята на актуалните руско-български връзки също демонстрира огромното въздействие на Вашингтон върху решенията на българското държавно управление. Това попречи на реализирането на редица доста перспективни за България планове, в това число в областта на енергетиката.
Според мен новият американски президент, без значение от това по какъв начин се споделя, ще продължи политиката, която му постановат финансово-промишлените кръгове и военно-политическото лоби в Съединените щати. Би било доста наивно да чакаме някакви съществени промени ".
Руската външна политика се основава на дефинираната още през 90-те години на ХХв. от починалия някогашен министър на външните работи Евтений Примаков концепция за многополюсния свят. Тя обаче опонира на устрема на Съединените щати да запазят статута си на международен стопански си и военно-политически водач посредством въздържане на Китай и Русия. Как ще се развива това опълчване в дълготрайна вероятност?
" Бих желал да отбележа, че американската политика на въздържане се ползва освен по отношение на Русия и Китай, само че и по отношение на Европейския съюз, страните от Близкия изток, Индия, страните от Латинска Америка и така нататък В тази смисъл опитът на Съединените щати да преобладават освен стопански, само че и военно-политически е жертван на неуспех. Многополюсният свят не е концепция, а действителност, която към този момент съществува. Влиянието на новите силови центрове продължава да пораства. Съединените щати и Европа не могат да пренебрегват това, което става в Индия, Русия и други региони на света. Затова колкото по-скоро във Вашингтон схванат, че напъните им за опазване на това безразсъдно доминиране са напразни, толкоз по-скоро ще станат вероятен разговорът, учреден на справедливостта и на взаимното ценене на ползите на страните. Това е единственият път към цивилизованото намиране на решения ".
Споменахте България в подтекста на неосъществените съветски енергийни планове. Как оценявате руско-българските връзки с днешна дата?
" Мисля, че капацитетът на руско-българските връзки остава значително неосъществен точно поради огромния напън върху българското държавно управление от страна на Вашингтон и Брюксел. Ние бихме желали връзките сред нашите страни да се развиват освен на основата на вековните ни общи обичаи, само че и на взаимноизгодното и перспективно съдействие в разнообразни сфери. Това ще даде на първо място опция на България да играе по-значима роля в Европа.
Чрез вас адресирам най-хубави пожелания на целия български народ ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ