Просвещението
По време на Студената война Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики били под голям напън да завоюват галактическата конкуренция. Луната обаче била извоювана от Съветският съюз, защото те изпратили собствен галактически транспортен съд на естественият сателит на Земята и първият сателит в космоса.
Космическият транспортен съд Луна 2 станал първият безпилотен уред,
който кацнал на Луната на 13 септември 1959 година
Освен това руската галактическа сонда Луна-16 се завърнала на Земята с лунна почва, съдържаща доказателства за извънземен живот, което разрешило на учените да отговорят на многото въпроси за произхода и еволюцията на Слънчевата система.
На 24 септември 1970 година за първи път безпилотен галактически транспортен съд доставил проба от лунната „ почва “ на Земята. Космическият транспортен съд на Съветския съюз Луна-16 се завърнал от лунното море на плодородието със 101 грама лунен реголит в херметически затворен резервоар.
През февруари 1972 година, единствено на 120 километра от мястото за кацане на Луна 16,
Луна 20 употребила бормашина с 25 см куха част, с цел да събере друга проба от реголит, която също била херметически затворена.
В Съюз на съветските социалистически републики херметически затворените контейнери, получени по време на полетите на Луна, били неотложно доставени в лабораторията за проучване и фотографирани за тяхното наличие.
Но даже откакто стотици изображения
били оповестени в атлас през 1979 година, биологичната природа на някои от частиците останали незабелязани.
Справка: “Луна-16 ” е основана от проектантската група на Неправителствени организации на име S.A. Лавочкин под управлението на Георги Николаевич Бабакин. На 17 ноември 1970 година руските учени изготвили отчет за предварителните резултати от проучването на физическите свойства на лунната почва (Документите, свързани с лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики, били оповестени през 2020 г.).
При по-нататъшните изследвания на изображенията били осъществени от биолозите на Руската академия на науките, Станислав Жмур (Институт по литосфера на крайните морета), и Людмила Герасименко (Института по биология).
Учените отбелязали, че някои от частиците на фотосите са на практика идентични с вкаменелостите на известните типове на Земята. По-специално, те отбелязали някои сферични частици от реголит, където материалът, върнат от Luna 20, бил доста сходен на вкаменелостите на кокоидните бактерии като Siderococcus или Sulfolobus по мащаб, форма и деформиране на сферите, което се случва по време на фосилизирането.
Органични вкаменелости на лунната повърхнина
Реголитът на Луна 16 съдържал вкаменелост, чиято поразителна морфология не останала незабелязана от редакторите на атласа от 1979 година Поради нейната концентрична кръгла форма със мощни спици, те предположили, че това е дребен метеоритен кратер. Жмур и Герасименко обаче видяли безпогрешно подобие сред изкопаемите и модерни спирални нишковидни микроорганизми, като Phormidium frigidum, открити в растящите строматолити в залива на Шарк, Австралия.
Резултатите от техния нов разбор на тези частици били оповестени на конференциите по астробиология в Денвър през 1994 и 1999 година
На същата конференция в Денвър Жмур и Герасименко оповестили откриването на биологичните микрофосили в няколко въглеродни астероиди,
които били открити надалеч оттатък Луната.
“Мислехме, че вкаменелостите в метеоритите са най-интересната находка. ” Въпреки че никой не оспорвал биологичната природа на тези микрофосили.
През март 2000 година на конференцията по лунни и планетарни науки, извършена в Хюстън, било оповестено, че имало признаци на замърсяване във всички въглеродни и марсиански астероиди, които са били изследвани. Тъй като микроорганизмите на земята и върху човешките ръце можели елементарно да колонизират метеоритите, преди да бъдат изследвани, и защото вкаменяването може да настъпи единствено за няколко дни, вкаменените микроорганизми в метеоритите през днешния ден са необятно подозирани като останки от скорошното земно замърсяване.
Микрофосилите от Луната са разнообразни. Всяка проба от Луната била капсулирана и отворена единствено в лаборатория, където незабавно почнали да я изследват.
Тези вкаменелости са надеждно доказателство за съществуването на античен живот в космоса, само че по някаква причина всеобщата просвета отказвала да го признае.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
