Защо живеем по-малко от 120 години?
По време на Каменната епоха хората са живеели приблизително по 25 години, в междинните епохи междинната възраст към този момент е станала към 35 години. В края на ХХ век междинната дълготрайност на човешкия живот е 70 години.
Но съгласно експертите по геронтология представителите на хомо сапиенс като биологичен тип би трябвало да живеят 110—120 години. Така ги е програмирала природата. Но за какво не можем да стигнем този лимит?
Четири нововъведения в медицината са съумели да удължат междинната възраст на хората с 40 години. Става дума за спазването на хигиена (XVII век), появяването на антисептиците ( XIX век), имунизирането ( XIX век), антибиотиците ( XX век).
Новата научна гражданска война, която е обвързвана с пептидите – биорегулатори, състоящи се от няколко аминокиселини, ще ни подари още няколко десетки години живот. При това живот, цялостен с наслада и здраве.
Какво съставляват пептидите или по-ценните от тях, известни като къси или нанопептиди? През шестдесетте години на предишния век американският академик Леонард Хейфлък стигнал до извода, че клетките на тялото ни могат да се разделят стеснен брой пъти.
Когато стигнат до края на делението си, те умират. Механизмът на действието им наподобява на този на секундомера, който регистрира времето върху бомбата, преди тя да се взриви.
Оказва се, че клетъчният секундомер може да бъде занимателен и даже спрян. В ролята на сапьори се демонстрират органични субстанции, високомолекулярните съедининия, известни като пептиди.
Те минават от клетка в клетка и ги доставят с обновен подмладен информативен код. Същевременно карат клетките да работят по този начин, все едно организмът е млад.
Средно пептидните биорегулатори могат да удължат с 30—40 % живота на клетките на органа, от който са били отдалени. Резултатът е възобновяване на обикновено действие на износени или заболели органи и тъкани.
