Ранчото в Конявска планина, където конете са религия
По пътя, лъкатушещ от автомагистрала " Струма " към Кюстендил, около Конявска планина се е сгушило едно ранчо, където човек като че ли попада в различен свят. Къщичка като от приказките от идеално сковани дървени трупи, добре подредена веранда с цветя и дървени маси, ковано желязо и очевидно отношение към конете ще накара всеки инцидентно преминаващ пасажер да отбие и да види какво става тук.
Ранчо „ Бандера “ е безусловно крайпътно местенце и от години се концентрира в производството на няколко посоки селскостопански артикули – млечни, месни специалитети като салами от конско месо, високо качествен пастет, мед, билки, домашна ракия и какво ли още не. Но от няколко години развиват и ресторантьорски бизнес със своята лична продукция. И това несъмнено си проличава.
Мястото е кокетно и без искания, но всъщност предлага превъзходен интериор в две зали за студените месеци. Януари е и сядаме до камината, с цел да хапнем топла чорба след мразовита разходка в мъгливия зимен ден и нанагорнище до леснодостъпния връх Виден. Докато чакаме поръчката, се любуваме на превъзходния полилей от ковано желязо и отношението във всеки подробност в интериора, който издава доста точност.
Пристигат отлично поднесени порции с домашна храна - пилешка чорба и фасул. Обстановката е микс от американски уестърн и българска обичайната кръчма, само че без покривките и глинените съдове. Всъщност тази композиция има своя натюрел, който акцентира хубостта и уюта на дървото. Масите са идейно декорирани с резбовани лапички, а по стените са подредени снимки с коне – което ни подсеща, че мястото е ранчо и в по-топлите сезони тук умерено може да яздите кон (с предварителна заявка), до момента в който се разхождате в Конявска планина и дишате чистия въздух, ухаещ на мащерка даже в студените сезони.
Планината е в действителност дребна и непозната, по тази причина пък е изцяло налична със своите едва 1400 метра надморска височина, само че тук има няколко предпазена типа флора и фауна, което прави мястото ендемично ценно и е превърнато в самобитен резерват, където се отглеждат пчели, агнета и коне.
От менюто на ранчо „ Бандера “ предлагаме конския шпеков колбас – високо протеинова хапка за ценители, а също и порцията ребърца със сотирани картофи. Супичките са чудесни и са приготвени с продуктите от ранчото.
Във втория салон пък може да си доставите същинско родео наслаждение и да седнете на бара на същинско седло, до момента в който отпивате високоградусова напитка или се наслаждавате на вкусната храна.
Мястото е доста посещавано през уикенда и е нужна резервация, тъй като идват доста чужденци от прилежаща Сърбия и Северна Македония. Ранчото предлага и разновидности за настаняване, в случай че желаете да поостанете за по-дълго. Защото тук с изключение на вкусна храна и забавни хора, има доста какво да се види – близкият Кюстендил е културно средище, Осоговска планина пък предлага ски писти, пътеки, манастир, също така остатъци от крепостта Хисарлъка. Ако сте в региона и имате време, посетете и гората Ючбунар с най-високите секвои у нас, която ще ви впечатли с мащабите на единствените засадени секвои у нас.
Чухме и разкази за именита ракия от лавандула, която не опитахме и в този момент доста съжаляваме. Затова замисляме да се върнем още веднъж и да изправим този пропуск.
Ранчо „ Бандера “ е безусловно крайпътно местенце и от години се концентрира в производството на няколко посоки селскостопански артикули – млечни, месни специалитети като салами от конско месо, високо качествен пастет, мед, билки, домашна ракия и какво ли още не. Но от няколко години развиват и ресторантьорски бизнес със своята лична продукция. И това несъмнено си проличава.
Мястото е кокетно и без искания, но всъщност предлага превъзходен интериор в две зали за студените месеци. Януари е и сядаме до камината, с цел да хапнем топла чорба след мразовита разходка в мъгливия зимен ден и нанагорнище до леснодостъпния връх Виден. Докато чакаме поръчката, се любуваме на превъзходния полилей от ковано желязо и отношението във всеки подробност в интериора, който издава доста точност.
Пристигат отлично поднесени порции с домашна храна - пилешка чорба и фасул. Обстановката е микс от американски уестърн и българска обичайната кръчма, само че без покривките и глинените съдове. Всъщност тази композиция има своя натюрел, който акцентира хубостта и уюта на дървото. Масите са идейно декорирани с резбовани лапички, а по стените са подредени снимки с коне – което ни подсеща, че мястото е ранчо и в по-топлите сезони тук умерено може да яздите кон (с предварителна заявка), до момента в който се разхождате в Конявска планина и дишате чистия въздух, ухаещ на мащерка даже в студените сезони.
Планината е в действителност дребна и непозната, по тази причина пък е изцяло налична със своите едва 1400 метра надморска височина, само че тук има няколко предпазена типа флора и фауна, което прави мястото ендемично ценно и е превърнато в самобитен резерват, където се отглеждат пчели, агнета и коне.
От менюто на ранчо „ Бандера “ предлагаме конския шпеков колбас – високо протеинова хапка за ценители, а също и порцията ребърца със сотирани картофи. Супичките са чудесни и са приготвени с продуктите от ранчото.
Във втория салон пък може да си доставите същинско родео наслаждение и да седнете на бара на същинско седло, до момента в който отпивате високоградусова напитка или се наслаждавате на вкусната храна.
Мястото е доста посещавано през уикенда и е нужна резервация, тъй като идват доста чужденци от прилежаща Сърбия и Северна Македония. Ранчото предлага и разновидности за настаняване, в случай че желаете да поостанете за по-дълго. Защото тук с изключение на вкусна храна и забавни хора, има доста какво да се види – близкият Кюстендил е културно средище, Осоговска планина пък предлага ски писти, пътеки, манастир, също така остатъци от крепостта Хисарлъка. Ако сте в региона и имате време, посетете и гората Ючбунар с най-високите секвои у нас, която ще ви впечатли с мащабите на единствените засадени секвои у нас.
Чухме и разкази за именита ракия от лавандула, която не опитахме и в този момент доста съжаляваме. Затова замисляме да се върнем още веднъж и да изправим този пропуск.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ