Френско издание: Защо европейските избори не интересуват почти никого
По-малко от три месеца преди изборите , предизборната акция протича в атмосфера на на практика всеобщо равнодушие. Събранията на деятели са огромна необичайност. Що се касае до плановете, нито един от тях до в този момент не е съумял да притегли вниманието към себе си. След 15 седмици готовност, по всичко наподобява, че и „ жълтите жилетки “ дефинитивно се отхвърлиха от тази тематика. Под огъня на рецензиите, болшинството от тези, които биха желали да съставляват придвижването на идните избори, развяха бялото знаме. На уеб страницата за огромни диспути, на Европа са отдадени единствено няколкостотин от 60 000 тематики. Освен това, на стартираната от самите „ жълти жилетки “ платформа „ Реални диспути “, на рубриката „ Европа, външни работи и презморски територии “ се падат по-малко от 6000 от повече от 100 хиляди тематики. Това написа френският всекидневник Le Figaro в материал, показан без редакторска интервенция.
По време на европейските избори обичайно се следи най-ниската изборна интензивност на целия континент. Във Франция тя беше 42,43% през май 2014 година, 41,63% през юни 2009 година и 42,76% през юни 2004 година.Най-активни на изборите са хората над 65 години, както и жителите с високи приходи и жителите на огромните градове, т.е. същите категории, които демонстрират най-голяма интензивност на всички вотове. Трябва да се означи, че французите, като цяло, демонстрират към Европа не обич или песимизъм, а равнодушие. Кой е отговорен за това? Отговорът е, че отговорната страна е Европа. Европа, от която никой не се интересува, тъй като тя е някъде надалеч. Социологическите изследвания всяка година демонстрират, че доверието в институцията е назад съразмерно на чувството за нейната раздалеченост.
През 2019 година 54% от французите имат вяра на своя кмет, само че единствено 19% имат вяра в огромните интернационалните институции, като „ Г-20 “. Рейтинга на Европейски Съюз и Екологичен потенциал, на собствен ред, са надлежно 28% и 24%. Някои считат, че за това е отговорна самата Европа, която не може да образува никаква еднаквост. Как да убедиш 500 милиона европейци, че те съставляват един единствен народ, обвързван с „ общественост на ориста “?
Както и да е, тези аргументи също тласкат други в сенките. На референдума за Маастрихтския контракт през 1992 година явката беше 69,7%, а за плана на европейската конституция през 2005-а беше 69,37%. Освен това, резултатите и в двата случая приказват за това, че във Франция има огромен брой както последователи, по този начин и съперници на Съюза. Това значи, че жителите се интересуват от Европа, когато въпросът е дефиниран ясно и когато те решат, че гласът им има значение.
В същото време в работата си европейските институции вършат всичко, с цел да основат усещане в хората, че тяхното гласоподаване е неефикасно. Европейските институции не се припокриват с нищо познато на френските жители. Политическият живот в страната е построен върху курса и битката на болшинството и на опозицията, до момента в който действието на Европейски Съюз се основава на представителството на всяка страна и на културата на компромис. Нашите представители в Страсбург се оказват в парламент без политическо болшинство, което ги обрича да образуват алианси за приемане на документи в границите на комплициран развой на взаимно взимане на решения със Съвета на Европейски Съюз. Един френски жител съвсем не може да разбере по какъв начин гласът му ще се отрази на работата на Европейския парламент, още повече, че гласуването минава през партийни описи, следени от политически асоциации, а европейските депутати нямат предпочитание да споделят на своите съграждани какво пазят в Страсбург.
Всичко това е наложено от позициите на националните политически партии, най-много Социалистическата партия и " Републиканците ", които постоянно са поддържали известна неизясненост по европейските въпроси, с цел да не извадят вътрешния ерес на обществено място. Осъзнавайки, че те няма да завоюват нищо на европейските избори, само че могат да изгубят доста, те сътвориха неразбираеми лозунги: отбрана на Европа, функционираща Европа, друга Европа, нова Европа и други На фона на актуалните световни промени в системата на политическото разделяне, има и разделяне сред европейските партии. Днес става все по-трудно да се поддържа дисциплинираност в сдружения като Европейската национална партия (ЕНП), която включва придвижвания от немския ХДС до „ Фидес “ на Виктор Орбан.
И най-после, медиите също носят отговорност за неналичието на внимание към европейските въпроси. Достатъчно е да погледнете какъв брой интензивно някои от тях разпалваха полемиката към абортите след назначението на Франсоа-Ксавие Белами за водач на изборния лист на „ Републиканците “, с цел да схванат, че същината на въпроса съвсем не ги интересува. Струва си да си напомним едно по-малко видимо, само че въпреки всичко значимо събитие: телевизионните диспути сред двамата любимци през 2014 година в битката за поста на началник на Европейската комисия Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Големите френски канали просто отхвърлиха да ги излъчат от боязън, че няма да съберат публика. В Германия дебатите бяха проведени на немски език на втория канал. Французите не получиха право на подобен либерален миг, макар че множеството от претендентите говореха френски. Медиите взеха решение, че това не е забавно за жителите, даже без да им дадат опция да проявят интерес.
Можем да кажем занапред, че на изборите на 26 май 2019 година ще има доста ниска изборна интензивност. Остават ни още три месеца, с цел да стартираме същински спор с французите, който не заобикаля разликите във всеки политически лагер и слабостта на европейските институции. Отказвайки да създадем това, даваме изборите на милостта на две малцинства, които, все пак, показват най-разбираемите политически позиции: приказваме за евроскептиците и блажените еврофили.
Превод: Агенция Фокус
По време на европейските избори обичайно се следи най-ниската изборна интензивност на целия континент. Във Франция тя беше 42,43% през май 2014 година, 41,63% през юни 2009 година и 42,76% през юни 2004 година.Най-активни на изборите са хората над 65 години, както и жителите с високи приходи и жителите на огромните градове, т.е. същите категории, които демонстрират най-голяма интензивност на всички вотове. Трябва да се означи, че французите, като цяло, демонстрират към Европа не обич или песимизъм, а равнодушие. Кой е отговорен за това? Отговорът е, че отговорната страна е Европа. Европа, от която никой не се интересува, тъй като тя е някъде надалеч. Социологическите изследвания всяка година демонстрират, че доверието в институцията е назад съразмерно на чувството за нейната раздалеченост.
През 2019 година 54% от французите имат вяра на своя кмет, само че единствено 19% имат вяра в огромните интернационалните институции, като „ Г-20 “. Рейтинга на Европейски Съюз и Екологичен потенциал, на собствен ред, са надлежно 28% и 24%. Някои считат, че за това е отговорна самата Европа, която не може да образува никаква еднаквост. Как да убедиш 500 милиона европейци, че те съставляват един единствен народ, обвързван с „ общественост на ориста “?
Както и да е, тези аргументи също тласкат други в сенките. На референдума за Маастрихтския контракт през 1992 година явката беше 69,7%, а за плана на европейската конституция през 2005-а беше 69,37%. Освен това, резултатите и в двата случая приказват за това, че във Франция има огромен брой както последователи, по този начин и съперници на Съюза. Това значи, че жителите се интересуват от Европа, когато въпросът е дефиниран ясно и когато те решат, че гласът им има значение.
В същото време в работата си европейските институции вършат всичко, с цел да основат усещане в хората, че тяхното гласоподаване е неефикасно. Европейските институции не се припокриват с нищо познато на френските жители. Политическият живот в страната е построен върху курса и битката на болшинството и на опозицията, до момента в който действието на Европейски Съюз се основава на представителството на всяка страна и на културата на компромис. Нашите представители в Страсбург се оказват в парламент без политическо болшинство, което ги обрича да образуват алианси за приемане на документи в границите на комплициран развой на взаимно взимане на решения със Съвета на Европейски Съюз. Един френски жител съвсем не може да разбере по какъв начин гласът му ще се отрази на работата на Европейския парламент, още повече, че гласуването минава през партийни описи, следени от политически асоциации, а европейските депутати нямат предпочитание да споделят на своите съграждани какво пазят в Страсбург.
Всичко това е наложено от позициите на националните политически партии, най-много Социалистическата партия и " Републиканците ", които постоянно са поддържали известна неизясненост по европейските въпроси, с цел да не извадят вътрешния ерес на обществено място. Осъзнавайки, че те няма да завоюват нищо на европейските избори, само че могат да изгубят доста, те сътвориха неразбираеми лозунги: отбрана на Европа, функционираща Европа, друга Европа, нова Европа и други На фона на актуалните световни промени в системата на политическото разделяне, има и разделяне сред европейските партии. Днес става все по-трудно да се поддържа дисциплинираност в сдружения като Европейската национална партия (ЕНП), която включва придвижвания от немския ХДС до „ Фидес “ на Виктор Орбан.
И най-после, медиите също носят отговорност за неналичието на внимание към европейските въпроси. Достатъчно е да погледнете какъв брой интензивно някои от тях разпалваха полемиката към абортите след назначението на Франсоа-Ксавие Белами за водач на изборния лист на „ Републиканците “, с цел да схванат, че същината на въпроса съвсем не ги интересува. Струва си да си напомним едно по-малко видимо, само че въпреки всичко значимо събитие: телевизионните диспути сред двамата любимци през 2014 година в битката за поста на началник на Европейската комисия Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Големите френски канали просто отхвърлиха да ги излъчат от боязън, че няма да съберат публика. В Германия дебатите бяха проведени на немски език на втория канал. Французите не получиха право на подобен либерален миг, макар че множеството от претендентите говореха френски. Медиите взеха решение, че това не е забавно за жителите, даже без да им дадат опция да проявят интерес.
Можем да кажем занапред, че на изборите на 26 май 2019 година ще има доста ниска изборна интензивност. Остават ни още три месеца, с цел да стартираме същински спор с французите, който не заобикаля разликите във всеки политически лагер и слабостта на европейските институции. Отказвайки да създадем това, даваме изборите на милостта на две малцинства, които, все пак, показват най-разбираемите политически позиции: приказваме за евроскептиците и блажените еврофили.
Превод: Агенция Фокус
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ