Категоричен противник съм на територията на Черно море, на ареала

Категоричен съперник съм на територията на Черно море, на ареала му, да се гледа единствено като на милитаризираща се зона. Черно море е изключителна облага - географска, естествена за България, съобщи президентът Илияна Йотова в изявлението си и пред участниците в конференцията „ Към споделена районна сигурност за мир, непоклатимост и съдействие на Балканите и Черно море “, проведена от фондация „ Фридрих Еберт “ и Института за стопанска система и интернационалните връзки. Събитието се организира по отношение на българското председателство на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). На 10 юни 2026 година президентът Йотова ще бъде хазаин на Срещата на върха на ПСЮИЕ, когато ще бъдат маркирани 30 години от основаването на самодейността.

По думите на президента би трябвало доста деликатно да гледаме по какъв начин ще се развиват нещата от тук нататък, с цел да не сложим един път вечно завършек на туризма, на промишлеността, която се заражда по крайбрежията на Черно море, която обезпечава обществен занаят и приходи на популацията.

Събираме се в един в действителност повратен миг, в който архитектурата на интернационалната сигурност минава през тествания и провокации, които не сме виждали с десетилетия, посочи още Йотова. Геополитическият разлом минава тъкмо през територията на България, на страните от Балканите и на страните от югоизточна Европа, уточни тя. Очевидно е, че през днешния ден сигурността не може да се подсигурява единствено от една страна. И нито една страна не може да подсигурява сама личната си сигурност. Тази сигурност изисква воля, праволинейност и несъмнено тясно съдействие в границите на нашите стратегически съюзи. Говоря за Европейския съюз и за НАТО, уточни президентът.

Партньорските формати не значат липса на позиция по какъв начин ние виждаме сигурността на района, къде е пресечната точка с ползите на останалите, прекомерно постоянно обаче се изкушаваме да се задоволим с общите позиции, с рамковите позиции, без България да постави нито един характерен колорит, сподели още Илияна Йотова. Според нея и това би трябвало да се промени. Променената геополитическа действителност акцентира стратегическото значение на Балканите за сигурността, стабилността и просперитета на цяла Европа. Правилните стъпки минават през един бездънен разбор на ставащото в Балканските страни, посочи президентът. Крайно време е да прогледнем и да забележим какво става в Сърбия, какво става в Косово, Босна и Херцеговина, Република северна Македония - светът към нас се трансформира по-бързо в сравнение с променяме личните си политики, продължи тя.

Йотова разяснява, че войната в Украйна е върнала сигурността в центъра на европейския дневен ред, силата се е трансформирала в стратегическо оръжие, а освен за ползване за бита. В тази среда конкурентна дарба към този момент не е единствено техническа дума, тя е въпрос на суверенитет, приходи, работни места, обществена непоклатимост и политическо достолепие за жителите, посочи Йотова.

Тя означи, че тематиката за Черно море дълги години не е била във фокуса на европейските институции, в този момент, обаче вниманието на света е ориентирано към нашия район и е належащо да погледнем на Черно море към този момент с други очи. То се утвърждава като една от най-важните точки на световната карта на сигурността. Войната в Украйна демонстрира, че този район не може повече да бъде обсъждан единствено като външна страна на европейската сигурност, счита Йотова.

За България, като страна член на НАТО и като черноморска страна укрепването на морската сигурност е явен стратегически приоритет, акцентира президентът. Съвместно с Румъния и в тясно съдействие в последно време с Европейската работа за външна политика, с Европейската комисия, развиваме концепцията за основаване на Център за морска сигурност в Черно море, уточни Йотова. Целта е основаване на гражданска мрежова конструкция с аналитични функционалности, основана на съществуващия интелектуален, експертен и институционален потенциал на двете страни. В своята активност Центърът ще се концентрира върху повишението на ситуационната информираност, отбраната на морската инфраструктура, противодействието на хибридните закани и реагирането при бедствия и екологични рецесии, изясни президентът. По думите ѝ нуждата от основаването на този Център си личи в последните дни с случая с дроновете в румънско пристанище.

Йотова посочи, че за укрепването на Източния фланг на Алианса е нужен и законосъобразен отговор на променената обстановка и дружно с Турция и Румъния продължаваме взаимните действия по обезпечаване на свободни и безвредни морски пространства в Черно море в границите на противоминната военноморска група.

Инициативите SAFE и REARM EUROPE би трябвало да бъдат надградени със общи поръчки, счита също Йотова. Много се приказва в последно време за инструмента SAFE, само че девет плана, с които България взе участие в този инструмент, най-малко към този момент не са приемливи, защото на процедура те изключиха присъединяване на българските компании и компании от отбранителната ни индустрия. Имаме заричане по страна на Европейската комисия, която се удостоверява в последно време, че ще има втори кръг, така наречен SAFE+, в който ще има и нови планове, от които се надяваме и по-сериозното присъединяване на нашите компании и компании, уточни Йотова.

В новата конюнктура се появяват и нови детайли, на които България е длъжна да обърне внимание, посочи още президентът. Модернизацията на армията не следва да бъде раздран развой, а редовно залагане на реалистични цели с съответни периоди за осъществяване. Но с цел да бъде реализирано това, неизбежно разгадавам на новото държавно управление да се оправи първо с икономическите провокации, пред които е изправено, което включва определението на ясни цели, кои планове ще би трябвало в кратковременен, средносрочен или дълготраен проект да осъществяваме, изясни президентът.

Нивото на нашите компании и компании от военно-промишления комплекс демонстрира недвусмислено, че България може да се трансформира в софтуерен център в тази нова политика на Европейски Съюз, счита президентът.

Йотова обърна внимание и на тематиката за свързаността. Укрепването на районното съдействие значи основаване на все по-добри условия за поощряване на търговията, диверсификация на енергийни потоци, туристически интелигентен и контакти сред хората. Същото важи и за военната подвижност и всичко това, по думите ѝ, е немислимо без обезпечаването на съгласуваност, каквато районът заслужава.

Йотова акцентира стратегическото значение на ускореното създаване на Коридор №8.

Не бива да забравяме укрепването на свързаността като транспортна, по този начин и енергийна посока Север-Юг, която, счита президентът, следва да се движи с ускорени темпове, с интензивно потребление на тристранния формат България-Гърция-Румъния,.

Важно, съгласно нея, е и построяването на тунела под Шипка, който ще свърже Северна и Южна България през Стара планина.

По думите на Йотова, до момента в който обичайните направления при Суецкия канал и Ормузкия проток стават все по-рискови и скъпи, фокусът на интернационалната логистика се измества към сухопътните други възможности, където България взема стратегическа позиция. В този подтекст тя сложи акцент върху реализирането на плана за строителството на Дунав-3 в региона Русе-Гюргево, където отговорността е споделена с Румъния. Не мога да си обясня за какво нашите румънски сътрудници не престават да имат запаси към построяването на този мост, добави Йотова. Като означи, че Европейската изпълнителна организация за климата, инфраструктурата и околната среда към този момент е одобрила 6,9 милиона евро за предпроектно изследване на оборудването. В декларацията, която ще одобри форумът за югоизточно партньорство след няколко дни, тематиката ще бъде сложена доста изрично и на нашите румънски сътрудници, акцентира Йотова. Тя обърна внимание и на развиването на отвесния газов кулоар, който е измежду стратегическите цели на България.

Истинската сигурност не се построява само посредством военни качества и отбранителни тактики, а посредством доверие, съгласуваност и подготвеност да търсим общи решения на общите провокации, акцентира президентът.

Йотова счита за сериозен въпрос и демографската рецесия.