Истинска история: Омъжих се за грешния мъж... разбрах го чак на 82
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. А от време на време е в действителност много късно, само че какво по-хубаво от това да знаем истината и да бъдем почтени със себе си? Днес ви представяме една любопитна история за жена, която е разкрила, че се е омъжила за неправилния мъж, a e на 82.
"Аз съм на 82 година, а той е на 84 година и съм толкоз тъжна, тъй като към този момент е прекомерно късно да трансформира нещо... Не мога да го трансформира, не мога да трансформира себе си, не мога да върна времето обратно и не мога да срещна различен.
Имах доста време да помисля върху живота си дотук. Не мога да скрия, че по време на брака ни сме имали и доста хубави моменти, изключително когато децата ни и внуците ни са били до нас. Но доста рядко съм се чувствала същински щастлива с този мъж.
Винаги съм била оправна, научена съм да бъда самостоятелна жена, до момента в който той в никакъв случай не е полагал изпитание за нищо в нашия дом. Спокоен е, пристрастеността посред ни в никакъв случай не е била мощна, даже не желае да ме целуне или прегърне на обществено място. Не е допускал да демонстрираме по-близки връзки на открито. Във всички тези години аз съм била единственият основател за всяко наше решение, бях мотор на връзките ни. Но се изморих...
Толкова доста ми се желае най-малко един път да ми беше споделил: "Остави, обич моя, аз ще се оправя с това " или да беше поел самодейността за разрешаването най-малко на един наш проблем. Уви - това не се е случвало в никакъв случай и няма да се случи до края на дните ни...
Предполагам, че съм направила най-голямата неточност в живота си. Омъжих се за неправилния мъж. ", В.
Вие по какъв начин мислите? Късно ли е да потърсиш щастието си на 82?
"Аз съм на 82 година, а той е на 84 година и съм толкоз тъжна, тъй като към този момент е прекомерно късно да трансформира нещо... Не мога да го трансформира, не мога да трансформира себе си, не мога да върна времето обратно и не мога да срещна различен.
Имах доста време да помисля върху живота си дотук. Не мога да скрия, че по време на брака ни сме имали и доста хубави моменти, изключително когато децата ни и внуците ни са били до нас. Но доста рядко съм се чувствала същински щастлива с този мъж.
Винаги съм била оправна, научена съм да бъда самостоятелна жена, до момента в който той в никакъв случай не е полагал изпитание за нищо в нашия дом. Спокоен е, пристрастеността посред ни в никакъв случай не е била мощна, даже не желае да ме целуне или прегърне на обществено място. Не е допускал да демонстрираме по-близки връзки на открито. Във всички тези години аз съм била единственият основател за всяко наше решение, бях мотор на връзките ни. Но се изморих...
Толкова доста ми се желае най-малко един път да ми беше споделил: "Остави, обич моя, аз ще се оправя с това " или да беше поел самодейността за разрешаването най-малко на един наш проблем. Уви - това не се е случвало в никакъв случай и няма да се случи до края на дните ни...
Предполагам, че съм направила най-голямата неточност в живота си. Омъжих се за неправилния мъж. ", В.
Вие по какъв начин мислите? Късно ли е да потърсиш щастието си на 82?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ