Пловдив. Капитан Райчо Николов извършва на 14 години първият си

Пловдив. Капитан Райчо Николов прави на 14 години първият си героизъм, с който трансформира хода на историята. Това описа в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България ” на Радио „ Фокус ”-Пловдив доцент доктор Петър Ненков. Райчо Николов е роден през 1840 година в село Райковци, Търновско. Семейството му живее в последна бедност. На 9 години остава цялостен сирак и стартира да работи като чирак в Търново. След това взема решение да си потърси шанса в Русе. Няма никакви пари и изминава целия път пешком. Когато идва в града, е толкоз прегладнял, изтощен и опърпан, че мнозина го взимат за бедняк. Приютява го локалният търговец Васил Кожухарина. Момчето населява долния етаж на дома, където има обособена механа. Там Райчо несъзнателно дочува диалог сред турски офицери, които разискват подготвяно нахлуване през Дунава против съветските войски, ситуирани в Гюргево. Момчето запомня деликатно всички детайлности и стратегически проекти на врага. Когато споделя с Кожухарина какво е дочуло от турските офицери, той го предизвиква в храброто му желание да заяви наученото на руснаците. За задачата Райчо взема решение да преплува Дунав и да предизвести съветското командване за проекта на турците. 14-годишният юноша не умее да плува добре. Затова под мишниците си завързва кратунки, които да му оказват помощ да не потъне в реката, преди да се хвърли във водите й. На няколко пъти едвам не се удавя, поради мрака и тинята. Турски гранични патрули стрелят по него, само че все пак съумява да доближи сполучливо отсрещния бряг, премръзнал и мощно отпаднал. Там е посрещнат от съветски разузнавачи, на които предава скъпите сведения.
За смелостта му император Николай І го награждава с дворянско звание и с шанса да учи във Втори кадетски корпус в Петербург, а княз Горчаков го награждава с орден „ За старание “. Подвигът му по този начин впечатлява съветските генерали, че императорът изпраща и парична премия на смелото момче.
По-късно дребният воин се дипломира във военното учебно заведение с цялостно отличие и става офицер в съветската войска. След довеждане докрай на военното си образование през 1859 година той служи в Кексхолмския гренадирски полк на Трета гвардейска пехотна дивизия и получава първото си офицерско звание – прапоршчик. Заедно с полка си служи във Варшава. След сражението с полските въстаници при село Рженотек през 1865 година получава медал „ Света Ана “- ІV степен, а година по-късно доближава званието поручик. През 1866 година Райчо Николов е назначен за отряден офицер в Завиходанската бригада на пограничната стража в Кишинев. Близостта му до родината го окриля и в писмо до собствен непосредствен другар той споделя: „ Утешава ме ситуацията, че съм към този момент измежду мои братя сънародници. Тук ще ме обхванат очакванията по бащинията и ще виждам да не падам духом.Душата ми изгаря за Балкана “. През 1871 година е назначен за отряден офицер в Кубейската бригада, а през 1872 година е създаден в чин капитан.
Служебният му триумф се съпътства и от наслада в персонален проект. Той свързва живота си с Екатерина Дечева. Ражда му се и първата щерка – Александра. През 1873 година Райчо Николов се уволнява от действителната военна работа и се отдава напълно на българското освободително дело. В своите писма свидетелства, че се среща с Христо Ботев през юни 1875 година
Цветана ТОНЧЕВА