ГЕРБ се опря на БСП в защитата на статуквото
Площадната народна власт още веднъж се върна в България, няма подозрение в това. Гражданите всекидневно излизат с хиляди по улиците – с апели за оставка на премиера Бойко Борисов и на основния прокурор Иван Гешев, с претенции да бъда реформирани институциите и прочистени от въздействието на съмнителни политици и сенчести предприемачи. Българите получиха късмет да се засилват политически и го уловиха с две ръце.
И по този начин вкараха главните политически сили в огромен проблем. Големите партии вършат политика единствено в границите на тъмни стаички и кабинети, къде стават скришните покупко-продажби. Публичността не е добра концепция за тях, гражданите не трябва да се месят, до момента в който партийците дефинират ориста на страната. След потайните диалози е изцяло допустима театралната замяна на словесни удари пред камерите – такава е същността на парламентарната политика, която оставя оскъдни благоприятни условия на елементарните българи да вземат участие, когато се вземат решения, засягащи целия им живот. Тази скица обаче се разстрои , когато протестиращите на улицата желаеха да си възвърнат отнетата им от политиците власт.
За ГЕРБ такова развиване е истински призрачен сън
Отново – след довелите до оставката на първото държавно управление на Борисов митинги от 2013 година – обстановката в страната се изплъзва от техния надзор, тъй като на жителите им омръзна от безобразия. Затова в суматохата си ръководещите сипят недоказани нелепици – от обвиняванията, че забегналият в Дубай хазартен необут Васил Божков обсипва протестиращите с пари, до параноидните мечти, че държавното управление било жертва на бунт. Те просто не знаят по какъв начин да обезвреждат ненадейно повишеното политическо въздействие на улицата – с физическа мощ към този момент стана ясно, че не може да се работи.
Българска социалистическа партия, въпреки и съществена опозиционна мощ, също не е измежду печелившите от хорското неодобрение. Левицата изпусна шанса да провежда сама митинги против Борисов и по този начин самодейността мина в други по-дейни деятели и политици. И когато демонстрациите започнаха, социалистите се оказаха неподготвени, несигурни какво да вършат и – което е най-важното – нежелани измежду разбунтувалите се жители . Това пролича в очевидната принуда, с която управлението на Българска социалистическа партия се появи на първия митинг, въпреки че той беше в отбрана на подкрепяния от нея президент Румен Радев. Затова алените толкоз натъртват, че ще пренесат обичайния си събор на Бузлуджа пред Министерския съвет – за тях няма място на улицата и по тази причина алегорично се пробват да си извоюват такова за малко със своя партиен протест.
Тук, колкото и парадоксално да звучи,
ползите на враждуващите ГЕРБ и Българска социалистическа партия се пресякоха
в провеждането на вота на съмнение против държавното управление. И двете партии се усещат по-удобно, когато битката посред им се развива на познатия терен на Народното събрание. Там изненади, каквито улицата им сервира, не ги чакат. А и вътре в Народното събрание нямат съперници за публичното внимание. Всеки може да изиграе своята роля – едните на виновни ръководещи, които се пробват да защитят стабилността на страната в интервал на рецесия, а другите – на безкомпромисна съпротива, решена да сложи на колене едно корумпирано ръководство. Така и направиха, а резултатът, както постоянно, беше предупреден.
От тази дребна сценка несъмнено завоюва повече ГЕРБ.
Първо, хората на Борисов получиха опция да върнат политическото деяние назад на нормалното му място – в Народното събрание, при партиите, както желаеха. Второ, безапелационната им победа при гласуването – пета поредна за този парламент – им разреши да покажат, че държат обстановката постоянна и под надзор. Каквото и да става на улицата, институциите остават наши – такова е посланието, което герберите умерено могат да насочат след вота на съмнение.
Не по този начин стоят нещата с Българска социалистическа партия. Вярно, левицата дръпна към себе си светлината на прожекторите по време на дебата, само че за прекомерно малко. Обвиненията в корупция, които насочи към ръководещите, са познати и няма да окажат резултат върху публиката. Който има вяра, че държавното управление е корумпирано, ще продължи да мисли по този начин, без да му би трябвало Българска социалистическа партия да го убеждава. По-лошото е, че единствената поддръжка, която социалистите получиха при гласуването, пристигна от Движение за права и свободи – партията, от която протестиращите недоволстват също толкоз мощно, колкото от ГЕРБ. А в това време соцлидерът Корнелия Нинова обясняваше, че Движението е част от ръководството, а затова – и от проблемите на страната. И какво излезе – социалистите сочат Движение за права и свободи като подмолен сътрудник на ГЕРБ, а в това време партията на Ахмед Доган гласоподава паралелно с тях против кабинета.
Пълен парадокс и огромен персонален неуспех за Нинова.
А след неуспеха на вота лидерът на Българска социалистическа партия разгласи, че „ този парламент е делегитимиран ”. Ако в действителност има вяра в това, тогава следва да го напусне. През 2019 година соцдепутатите стопираха работа в продължение на месеци по нейно искане, единствено с цел да стачкуват против промени в изборното законодателство, прокарвани от ръководещите. А в този момент улицата бушува, само че опозицията остава вътре – сякаш в името на машинното гласоподаване, което най-вероятно по този начин и няма да го забележим. Така в действителност Нинова затвърждава легитимността на Народното събрание и разрешава на ГЕРБ да се опре на партията й, с цел да крепи статуквото. И обслужва общия интерес на ръководещите и опозицията – да запазят политиката като игра за двама, на която жителите да бъдат единствено безгласни фенове.
И по този начин вкараха главните политически сили в огромен проблем. Големите партии вършат политика единствено в границите на тъмни стаички и кабинети, къде стават скришните покупко-продажби. Публичността не е добра концепция за тях, гражданите не трябва да се месят, до момента в който партийците дефинират ориста на страната. След потайните диалози е изцяло допустима театралната замяна на словесни удари пред камерите – такава е същността на парламентарната политика, която оставя оскъдни благоприятни условия на елементарните българи да вземат участие, когато се вземат решения, засягащи целия им живот. Тази скица обаче се разстрои , когато протестиращите на улицата желаеха да си възвърнат отнетата им от политиците власт.
За ГЕРБ такова развиване е истински призрачен сън
Отново – след довелите до оставката на първото държавно управление на Борисов митинги от 2013 година – обстановката в страната се изплъзва от техния надзор, тъй като на жителите им омръзна от безобразия. Затова в суматохата си ръководещите сипят недоказани нелепици – от обвиняванията, че забегналият в Дубай хазартен необут Васил Божков обсипва протестиращите с пари, до параноидните мечти, че държавното управление било жертва на бунт. Те просто не знаят по какъв начин да обезвреждат ненадейно повишеното политическо въздействие на улицата – с физическа мощ към този момент стана ясно, че не може да се работи.
Българска социалистическа партия, въпреки и съществена опозиционна мощ, също не е измежду печелившите от хорското неодобрение. Левицата изпусна шанса да провежда сама митинги против Борисов и по този начин самодейността мина в други по-дейни деятели и политици. И когато демонстрациите започнаха, социалистите се оказаха неподготвени, несигурни какво да вършат и – което е най-важното – нежелани измежду разбунтувалите се жители . Това пролича в очевидната принуда, с която управлението на Българска социалистическа партия се появи на първия митинг, въпреки че той беше в отбрана на подкрепяния от нея президент Румен Радев. Затова алените толкоз натъртват, че ще пренесат обичайния си събор на Бузлуджа пред Министерския съвет – за тях няма място на улицата и по тази причина алегорично се пробват да си извоюват такова за малко със своя партиен протест.
Тук, колкото и парадоксално да звучи,
ползите на враждуващите ГЕРБ и Българска социалистическа партия се пресякоха
в провеждането на вота на съмнение против държавното управление. И двете партии се усещат по-удобно, когато битката посред им се развива на познатия терен на Народното събрание. Там изненади, каквито улицата им сервира, не ги чакат. А и вътре в Народното събрание нямат съперници за публичното внимание. Всеки може да изиграе своята роля – едните на виновни ръководещи, които се пробват да защитят стабилността на страната в интервал на рецесия, а другите – на безкомпромисна съпротива, решена да сложи на колене едно корумпирано ръководство. Така и направиха, а резултатът, както постоянно, беше предупреден.
От тази дребна сценка несъмнено завоюва повече ГЕРБ.
Първо, хората на Борисов получиха опция да върнат политическото деяние назад на нормалното му място – в Народното събрание, при партиите, както желаеха. Второ, безапелационната им победа при гласуването – пета поредна за този парламент – им разреши да покажат, че държат обстановката постоянна и под надзор. Каквото и да става на улицата, институциите остават наши – такова е посланието, което герберите умерено могат да насочат след вота на съмнение.
Не по този начин стоят нещата с Българска социалистическа партия. Вярно, левицата дръпна към себе си светлината на прожекторите по време на дебата, само че за прекомерно малко. Обвиненията в корупция, които насочи към ръководещите, са познати и няма да окажат резултат върху публиката. Който има вяра, че държавното управление е корумпирано, ще продължи да мисли по този начин, без да му би трябвало Българска социалистическа партия да го убеждава. По-лошото е, че единствената поддръжка, която социалистите получиха при гласуването, пристигна от Движение за права и свободи – партията, от която протестиращите недоволстват също толкоз мощно, колкото от ГЕРБ. А в това време соцлидерът Корнелия Нинова обясняваше, че Движението е част от ръководството, а затова – и от проблемите на страната. И какво излезе – социалистите сочат Движение за права и свободи като подмолен сътрудник на ГЕРБ, а в това време партията на Ахмед Доган гласоподава паралелно с тях против кабинета.
Пълен парадокс и огромен персонален неуспех за Нинова.
А след неуспеха на вота лидерът на Българска социалистическа партия разгласи, че „ този парламент е делегитимиран ”. Ако в действителност има вяра в това, тогава следва да го напусне. През 2019 година соцдепутатите стопираха работа в продължение на месеци по нейно искане, единствено с цел да стачкуват против промени в изборното законодателство, прокарвани от ръководещите. А в този момент улицата бушува, само че опозицията остава вътре – сякаш в името на машинното гласоподаване, което най-вероятно по този начин и няма да го забележим. Така в действителност Нинова затвърждава легитимността на Народното събрание и разрешава на ГЕРБ да се опре на партията й, с цел да крепи статуквото. И обслужва общия интерес на ръководещите и опозицията – да запазят политиката като игра за двама, на която жителите да бъдат единствено безгласни фенове.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ