Непознатите спътници на Юпитер
Петата по раздалеченост от Слънцето планета – Юпитер, има общо 67 спътника, като единствено 16 от тях са с диаметър повече от 10 км. Те са условно разграничени на три групи.
В първата група спътници попадат най-близките до планетата. Четирите най-големи са Галилеевите спътници, наречени на името на откривателя си – Галилео Галилей. Това са Ганимед, Йo, Еврoпа и Калистo. В групата попада и дребната Амалтея. Те са най-добре познатите ни спътници на Юпитер, които при безоблачно време могат да се видят от Земята с елементарен бинокъл.
Ганимед е най-големият сателит на Юпитер. Освен това, той е и най-голямата луна в Слънчевата система. В своя диаметър този сателит е по-голям от Меркурий. По повърхността му има комплекс от тектoнически линейни формирания и голям брой ударни кратери. Предполага се, че са се формирали вследствие на действието на тектонически сили, които са нагънали повърхността му. Друга доктрина е, че са се оформили, когато течна вода се е просмукала в дребните пукнатини и е замръзнала.
Йo е първото тяло в Слънчевата система, след Земята, на което сателит откри настоящи вулкани. Повърхността на този сателит на Юпитер е осеяна с черни езера от лава. Силуетите на вулканичните детонации се открояват на фона на галактическото пространство като мъгляво зарево.
За третия сателит на Юпитер от първа група, Европа, се допуска, че има съществуване на елементарни форми на живот. Това се обуславя от обстоятелството, че повърхността на този сателит е покрита с дебели ледени пластове, под които температурата е по-висока и водата е в течно положение.
Калистo – четвъртият ни прочут сателит, прилича земната Луна, покрита с замърсен лед. Повърхността му е покрита със стотици ударни кратери, а вследствие на рухване на астероид към Калисто се е получила система от пръстени.
Амалтея - петият сателит, който обикаля към планетата, е с диаметър едвам 170 км. Поради дребния си размер, той обикаля най-близо до Юпитер.
Във втората група спътници на Юпитер попадат пет дребни спътника, ситуирани на доста разстояние от планетата. За тях се знае само, че обикалят към нея за 250 денонощия.
Третата група спътници е на най-отдалечените от планетата. Интересни са с това, че обикалят към нея в противоположна посока на останалите и то за интервали, малко повече от една земна година.
