Историята на албански баща, спасил сина си от „Ислямска държава“
Пет години откакто брачната половинка му отвлича 6-годишното им дете, с цел да живее с групировката „ Ислямска страна “ в Сирия, Африм Бериша съумява да избави сина си Алвин, чието последно леговище е било бежански лагер. За историята като на кино споделя Евронюз.
Алвин бил едвам на 6 години, когато майка му се обръща към исляма, взема го и изоставя татко му в Албания, с цел да се причисли към ИД в Сирия. Когато Бериша, татко му, схваща какво се е случило, той взема решение да замине за Сирия, с цел да опита да открие сина си.
Бериша споделя за Евронюз, че " е можел да мисли единствено за Алвин. Не се интересувал от нищо друго. " Той прибавя, че е знаел за рисковете, само че „ какво друго му оставало да направи! “.
Само две седмици откакто брачната половинка му отвлича Алвин, Бериша идва в Сирия. По време на едноседмичния си престой той е хванат от ИД. Бериша обаче вади шанс. Той съумява да избяга от плен, като дава рушвет от 500 евро на албански войник от ИД. След премеждието Бериша напуща Сирия, само че се връща всяка година, с цел да търси Алвин, макар риска за сигурността си, само че безуспешно. Минават години, до момента в който Бериша най-сетне получава писмо от сина си, в което моли татко си да го води вкъщи. В писмото Алвин загатва местоположението си.
Майката на Алвин била убита в борба в далечния изток на страната, покрай Дейр ел-Зор. Момчето е било ранено и изоставено единствено. То прекарва близо шест месеца в бежанския лагер Ал-Хол.
Хиляди други европейски деца от ИД също се намират в лагера. Адвокатът Дариен Левани съобщи, че Бериша е поел отговорността, която държавните управления не желаят да поемат, като прибира Алвин вкъщи.
Той също по този начин счита, че тази сърцераздирателна история „ баща-син “ ще помогне да се осведомят повече хора за събитията, в които живеят децата в тези лагери.
Левани сподели: „ Най-важното нещо, което направи той, беше да уведоми обществеността какво се случва “.
Според юриста тази история оказва помощ на хората да решат какво да създадат с „ европейските деца “, живеещи в тези лагери. " Можем да кажем, че желаеме те да се върнат. Можем да кажем: не, благодаря, не желаеме те да се върнат. Но с цел да вземем това решение, би трябвало да бъдем осведомени. "
Червеният кръст, който поставя старания да помогне на деца като Алвин, споделя, че истории като тези могат да оказват помощ за започване на диалози с държавните управления за репатриране.
Томазо де ла Лонга от Червения кръст споделя, че някои държавни управления са " почнали полемика по отношение на репатрирането на деца. Толкова е комплицирано, че не може да се каже, че на следващия ден няма се случи нещо. Вероятно ще отнеме доста повече време, като подтекстът Близък изток е доста изменчив. "
Алвин бил едвам на 6 години, когато майка му се обръща към исляма, взема го и изоставя татко му в Албания, с цел да се причисли към ИД в Сирия. Когато Бериша, татко му, схваща какво се е случило, той взема решение да замине за Сирия, с цел да опита да открие сина си.
Бериша споделя за Евронюз, че " е можел да мисли единствено за Алвин. Не се интересувал от нищо друго. " Той прибавя, че е знаел за рисковете, само че „ какво друго му оставало да направи! “.
Само две седмици откакто брачната половинка му отвлича Алвин, Бериша идва в Сирия. По време на едноседмичния си престой той е хванат от ИД. Бериша обаче вади шанс. Той съумява да избяга от плен, като дава рушвет от 500 евро на албански войник от ИД. След премеждието Бериша напуща Сирия, само че се връща всяка година, с цел да търси Алвин, макар риска за сигурността си, само че безуспешно. Минават години, до момента в който Бериша най-сетне получава писмо от сина си, в което моли татко си да го води вкъщи. В писмото Алвин загатва местоположението си.
Майката на Алвин била убита в борба в далечния изток на страната, покрай Дейр ел-Зор. Момчето е било ранено и изоставено единствено. То прекарва близо шест месеца в бежанския лагер Ал-Хол.
Хиляди други европейски деца от ИД също се намират в лагера. Адвокатът Дариен Левани съобщи, че Бериша е поел отговорността, която държавните управления не желаят да поемат, като прибира Алвин вкъщи.
Той също по този начин счита, че тази сърцераздирателна история „ баща-син “ ще помогне да се осведомят повече хора за събитията, в които живеят децата в тези лагери.
Левани сподели: „ Най-важното нещо, което направи той, беше да уведоми обществеността какво се случва “.
Според юриста тази история оказва помощ на хората да решат какво да създадат с „ европейските деца “, живеещи в тези лагери. " Можем да кажем, че желаеме те да се върнат. Можем да кажем: не, благодаря, не желаеме те да се върнат. Но с цел да вземем това решение, би трябвало да бъдем осведомени. "
Червеният кръст, който поставя старания да помогне на деца като Алвин, споделя, че истории като тези могат да оказват помощ за започване на диалози с държавните управления за репатриране.
Томазо де ла Лонга от Червения кръст споделя, че някои държавни управления са " почнали полемика по отношение на репатрирането на деца. Толкова е комплицирано, че не може да се каже, че на следващия ден няма се случи нещо. Вероятно ще отнеме доста повече време, като подтекстът Близък изток е доста изменчив. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ