Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

Недалеч от албанския бряг, измежду водите на Йонийско море, се намира един възвишен остров. Именно на неговия бряг господ Посейдон прелъстява красивата русалка Коркура, щерка на речния господ Азоп и нимфата Менопа. Влюбеният заповедник на водите кръщава острова в чест на своята обичана – Коркура или Керкира. По време на ръководството на византийците, те му дават името – Коруфо, което безусловно значи „ град на върховете “, а по-късно италианците го кръщават по този начин, както е прочут и през днешния ден – Корфу.

През вековете не един и два народа го владеят. Бил е в ръцете на римляни, византийци, венецианци, руснаци, османци, французи, англичани, италианци и гърци. Така неговите 641 км2 стават дом на комбинация от архитектурни стилове и културни обичаи. Наред с тях съжителства и богато естествено царство, състоящо се от над 30 типа влечуги, към 40 разнообразни типа бозайници и повече от 75 разнообразни пеперуди. Това райско кътче, нашарено с гори и селца и криещо вълшебен плажове, непрекъснато прелъстява гости, които се заселват, опиянени от неговото чудо:

„ Цялото Средиземноморие – скулптурите, палмите, златистите мъниста, брадатите герои, виното, луната, крилатите горгони, загорелите мъже, философите – всичко това се е родило с пикантния усет на черна маслина сред зъбите. Вкус по-стар от този на месото, по-стар и от този на виното. Древен като студената вода. “

През 1935 година едно семейство идва на остров Корфу и го трансформира в собствен дом. Техният живот става сцена на едни от най-интересните британски пътеписи и фамилни истории, познати освен във Англия, само че и в целия свят. Образът, който построяват за англичаните, гърците, междувоенния интервал, флората и фауната на острова, трансформират част от членовете на фамилията в световноизвестни създатели. Лорънс Даръл става прославен стихотворец, драматург, публицист и създател на пътеписи, а по-малкият му брат – Джералд Даръл, го надминава по популярност и става един от най-известните естествоизпитатели, природозащитници и писатели.

През 1910 година Лорънс Даръл и Луиза Дикси си споделят взаимно „ да “ в Индия. Двамата са от британски и ирландски генезис, само че са родени и израстват на територията на Британския Радж, на полуостров Индустан. От любовта им се раждат четири деца: Лорънс (р. 1912), Лесли (р. 1918), Маргарет, на галено „ Марго “ (р. 1919) и Джералд (р. 1925). Семейството непрекъснато се мести, защото Лорънс Старши работи като инженер над разнообразни строителни обекти в Индия. През по-голямата част от времето грижата за децата е поверена на брачната половинка му и на локална гувернантка – ая. Години по-късно, Джералд си напомня по какъв начин любовта му към животните е разпалена за първи път по време на визитата му на зоопарк в Индия.

Когато навършва 11 години, най-големият брат – Лорънс, е изпратен назад в Англия, с цел да продължи началното си обучение. Той е записан първо в учебно заведение „ Св. Олаф “, а по-късно в учебно заведение „ Св. Едмънд “. Макар и високо ерудиран, той не покрива главните условия на тогавашното британско обучение и индикативен за това е фактът, че по този начин и не е признат в университет. Лорънс може и да не е ослепителен възпитаник, само че писателският му гений се демонстрира още в тийнейджърските години. На 15 година той стартира да написа стихове, а когато е едвам 19-годишен издава първата си стихосбирка „ Странни фрагменти “ (1931 г.). За страдание, татко му по този начин и не вижда първия му триумф, защото през 1928 година умира ненадейно от инфаркт.

В началото на 30-те години цялото семейство се реалокира от Индия в Англия и по-конкретно – в Борнмут, където Луиза купува къща и я назовава „ Дикси Лодж “. Климатът не се отразява добре на фамилията, което с привикнало с жежкото индийско слънце. Децата не се оправят изключително добре в учебно заведение и не са изключително щастливи в новия си дом. Финансовото положение на семейство Даръл също не е цветущо. Лорънс търси разтуха в любовта и я намира в лицето на Нанси, студентка по изобразително изкуство, за която се дами през 1935 година Тя ще се окаже първата от общо четири съпруги. В търсене на по-добро бъдеще и подканен от свои другари, Лорънс съумява да убеди цялото си семейство да се реалокира на о. Корфу. Останалото безусловно е история.

Корфу допира всеки един от фамилията по друг метод. За Джералд това е най-хубавата част от детството му. Години по-късно той разказва това време в популярната си „ Трилогия за Корфу “, състояща се от романите „ Моето семейство и дружи животни “ (1956), „ Птици, животни и родственици “ (1969) и „ Градината на боговете “ (1978). Брат му Лорънс също е повлиян от магията на острова и я претворява в своя пътепис „ Пещерата на Просперо “ (1945). На страниците на тези книги оживяват действителните мемоари на братята. Лорънс написа по-поетично и проучва в елементи културните характерности на гърците като по този метод трансформира написаното в моментна фотография на островното общество. Негова цялостна стилова диаметралност е брат му Джералд.

Книгите му печелят читателите със своята откровеност и реализъм. Те освен са по-научни и в някои пасажи са като учебник по зоология, само че и са по-грубовати като жанр. Липсва дълбочина и разбор на персонажите, само че участва доста от всекидневния живот. Това, по което си наподобяват са общите мемоари и действителните персони, които оживяват на страниците на книгите. Там е водачът на такси – Спирос Халикиопулос, докторът и естествоизпитател – Теодор Стефанидис, както и членовете на фамилиите им, отпред с ексцентричната им майка – Луиза. Единственият човек, който някак не се вписва изключително е Нанси, която в спомените на Джералд изцяло липсва, а в пътеписа на Лорънс участва като „ Н. “ и се появява понякога.

Това, което поставя завършек на идиличния островен живот на семейство Даръл е експлоадирането на Втората международна война (1939-1945). Всички напущат острова, единствено Марго остава на Корфу, защото не желае да си тръгне. Едва когато среща бъдещия си брачен партньор – Джак Брийз, който е летателен инженер и който съумява да я убеди в заплахата, която я грози в случай че остане на острова, Марго в последна сметка напуща Корфу. Докато Луиза, Лесли и Джералд още в самото начало се връщат в Англия, Лорънс и Нанси имат различен път. Те отпътуват за Франция, където гостуват на писателя Хенри Милър.

Първата среща сред Лорънс и Хенри става посредством книгите и по-точно – посредством „ Тропикът на рака “ (1934). Младият Даръл инцидентно попада на образец на романа, прочита го и както самият признава, книгата го раздрусва „ от глава до пети “. Лорънс взема решение да написа писмо до Милър, в което да изкаже цялото си възхищения от гения му и с по този начин стартира едно другарство, което ще трае до края на живота им. Години по-късно тяхната обширна преписка е оповестена в два тома. Милър оказва въздействие и върху креативния път на Лорънс, чийто трети разказ – „ Черната книга “ (1938) има по-скандално полово наличие и е оповестена във Англия чак през 70-те години.

По време на Втората международна война, Лорънс търси креативно бягство в красивите си мемоари от времето на остров Корфу и точно тогава написа своя мемоар-пътепис „ Пещерата на Просперо “. В същото време той работи за английското разузнаване и е пресаташе в Кайро и Александрия. Войната носи разлъка в персонален проект, защото той се развежда с Нанси, при която остава единственото им дете – Пенелъпи. По време на войната неговият брат Джералд не е признат на работа заради недоброто му здраве. Вместо това той остава да работи в Англия като чиновник в аквариум, след това в магазин за домашни любимци и даже като служащ във плантация.

След войната животът на двамата братя се развива по радикално друг метод. Лорънс среща втората си брачна половинка – еврейката Ева Коен, която ражда щерка му – Сафо-Джейн, кръстена на известната древногръцка поетеса. Тримата се местят непрекъснато и по друго време живеят на о. Родос, в Кордоба, Белград и на о. Кипър като Лорънс работи както за британското държавно управление, по този начин и като преподавател. В същото време Джералд работи в зоопарк Уипснейд и взе участие в първите си експедиции. Той е мъчно признат в средите на откривателите, защото няма официално обучение.

50-те години на XX в. носят огромния триумф и известност, на който и двамата братя се радват и до през днешния ден. По това време Лорънс към този момент има няколко книги зад тила си – главно мемоари и пътеписи. 1957 година обаче е знакова за него, защото тогава излиза романът му „ Жустин “, първият от т.нар „ Александрийска тетралогия “. Главната героиня – Жустин, е въодушевена от облика на брачната половинка му Ева. Романите в тетралогията са издигнати по необикновен метод – първите три описват една и съща история от три разнообразни гледни точки, до момента в който четвъртата към този момент придвижва действието напред във времето.

Действието на романите се развива преди и по време на Втората международна война в Александрия и точно градът сплотява събитията. През 1961 година и 1962 година на два пъти Лорънс е измежду създателите, които са в листата на финалистите за Нобелова премия за литература за своята „ Александрийска тетралогия “. Той по този начин и не получава премията. През 1962 година тя отива в ръцете на Джон Стайнбек.

Джералд, от своя страна, следва собствен личен креативен път. През 1951 година той се дами за първата си брачна половинка – Джаки. За разлика от Лорънс, той не мечтае да стане публицист. При него творчеството става източник на приход. Джералд събира животни, които държи в пансиона на сестра си Марго, има нова брачна половинка и няма съвсем никакъв доход. Подтикван от Джаки, той взема решение да напише първата си книга „ Претовареният ковчег “ (1953), в която разказва експедицията си в Западна Африка. Романът е комбиниране от неговото неподправено възприятие за комизъм и извънредно точните му обяснения за животните.

И двете черти са присъщи и за останалите му книги. През 1956 година излиза и първия разказ от трилогията за Корфу – „ Моето семейство и други животни “, който за малко време се трансформира в бестселър във Англия. Именно с помощта на него, Джералд съумява да финансира последваща си експедиция в Камерун.

Оттук нататък, до края на живота му, книгите стават за него източник на финансова непоклатимост, която му оказва помощ да реализира по-големите си фантазии, свързани с опазването на природата и на обособените типове. Той вижда зоологическите градини като божествен кътчета, които биха съумели да запазят към този момент изчезващи типове и да оказват помощ на хората да ги видят и опознаят.

През 1959 година той основава своята Зоологически градина Джърси, която през днешния ден е известна като „ Природен парк Даръл “, ситуирана на о. Джърси (протока Ла Манш). За нейното битие е учреден и концерн, чийто знак е птицата Додо. Благодарение на доста си контакти и своята международна популярност през живота си Джералд съумява да основе няколко тръста за запазване на природата, в това число „ Международния концерн за запазване на дивата природа “ в Съединени американски щати и „ Световния земен тръс “, сбъднат в съдействие със сър Дейвид Атънбъро.

Макар и да не престават да пишат, двамата братя Даръл не съумяват да повторят славата на своите поредици „ Трилогията за Корфу “ и „ Александрийската тетралогия “. Те са близки другари през целия си живот. Както стилът им на писане, по този начин и характерите им са разнообразни. Джералд е по-благ, до момента в който близки и познати на Лорънс го разказват като недодялан и раздразним. Дъщерята на Лорънс – Сафо-Джейн се самоубива, само че преди този момент оставя своя дневник и персоналната преписка с татко си. Именно от написаното там излиза наяве, че той е бил пияч и принудител, който си е разрешавал да малтретира душевен и физически съпругите и щерка си.

Джералд също има проблеми с алкохола, които се оказват и една от водещите аргументи за края на първия му брак. За разлика от брат си, Джералд намира щастието в своя втори брак с доста по-младата от него – Лий Уилсън, с която остава до гибелта си. В нея той вижда освен брачна половинка, само че и сътрудник в приключенията, защото двамата споделят една и съща пристрастеност и любознание към природата и животните.

Пръв от двамата напуща този свят Лорънс – на 7 ноември 1990 година, който също като татко си получава удар. Джералд издъхва пет години по-късно – на 30 януари 1995 година от сепсис, след трансплантация на черен дроб. Сравнявайки творчеството на двамата Джералд споделя, че простата разлика посред им е, че Лорънс обича да написа, а той – не. Те съумяват да споделят с публиката своето минало и мемоари, своите знания за животните, своите визии за обществото и взаимоотношенията сред хората или както написа Лорънс:

„ Но може ли въобще тези небрежно изписани страници да пресъздадат друго с изключение на дребна парченце от всичко това? “