До 10 години джипитата свършват
Педиатрите понижават, тъй като орязаха парите им, споделя лекар Иван Маджаров Работодатели пращат чиновниците си за фиктивни болнични, в случай че работата намалее
В последните дни страната се тресе от кавги, свързани със опазването на здравето. За подправените болнични, упреците към медиците и здравните политики " Стандарт " беседва с ръководителя на Българския лекарски съюз лекар Иван Маджаров.
Нужна ни е 20-годишна тактика за развиване на опазването на здравето ни, подкрепена от всички партииЗаради свадите пациенти всеобщо отхвърлят стентове и заплашват живота сиГрешка бе лишаването на педиатрите от потребителска такса
- Доктор Маджаров, в последно време нашумя абсурдът с по този начин наречените подправени болнични. Според Вас в действителност ли това е толкоз значителен проблем и по какъв начин би трябвало да се реши въпросът със заплащането на болничните?
- Аз не мисля, че в тази ситуация казусът е с подправени болнични, а по-скоро със средствата, които се изплащат за тези болнични. Но не би трябвало да забравяме, че и като безспорна стойност възнагражденията в страната са много по-големи в последните години. Минималната работна заплата в страната също се подвига. От това следва, че компенсациите за болнични ще се усилват. В информацията, която излиза обществено, нямаше изказвания за брой дни, а за съответни суми, изплатени от Национален осигурителен институт. Иначе, сигурно има и недобри практики, само че за тях не са отговорни единствено лекарите. В някои от случаите са отговорни самите работодатели - не е загадка, че от време на време цели колективи са изпращани да търсят болнични от персоналните си лекари, когато компанията няма нужното натоварване. А ограниченията са ясни - този, който заплаща, в тази ситуация Национален осигурителен институт, би трябвало да ревизира за осъществяването на режима, постановен на пациента. Ако в болничния лист написа " домашно лекуване ", а пациентът освен не е спазил режима, само че и се намира отвън страната, не може да чака, че ще получи здравно обезщетение. Но е доста мъчно да установим ретроспективно положението на пациента преди месец, два или три, и да твърдим, че лекарят е издал болничен непозволено, тъй като пациентът не е бил болен. Затова напъните по-скоро би трябвало да се насочат към това дали пациентът съблюдава режима.
- Такава инспекция, осъществявана от Национален осигурителен институт, не е ли сложна съгласно Вас?
- Защо да е мъчно за регулиране? В старите европейски страни това се прави. Защо Национална агенция за приходите може да върви на инспекции за налози, а Национален осигурителен институт да не може да ревизира по домовете. Национален осигурителен институт е този, който пази парите на обезпечените. Защо, в случай че има същински болен пациент, на него да не му бъде обезщетен болничния - тъй като, видите ли, имало такива, които злоупотребявали? Вижте, случва се един доктор да сгреши от време на време в диагнозата, може и да бъде подведен, въпреки че това е малко евентуално. Един сътрудник постоянно би реагирал, когато става въпрос за симулация. Но извънредно доста си проличава, в случай че някой нарушава разпоредбите редовно. Може да се откри да вземем за пример огромен брой издадени болнични листове на едни и същи пациенти, които не съблюдават режим. Това би трябвало да са ограничения, ориентирани към всички страни - и към пациенти, и към лекари, и към Национален осигурителен институт. Има случаи, в които самите пациенти идват и споделят: " Искам болничен, в случай че не ми дадеш, ще си сменя лекаря ". За благополучие огромна част от сътрудниците удържат на този напън, само че в последна сметка е мъчно. Защо да не бъде проверяван някой да вземем за пример с анкета? Има данни в НЗОК - за какво да не се интервюира индивидът бил ли е в болница или не, какви операции са му правени и така нататък
- А по какъв начин гледате на концепцията да се контракти изплащането единствено на 15 дни болнични?
- Аз не мога да схвана, в случай че човек ще има право да употребява 15 дни болнични, защо въобще им е лекарят. За какво е здравната експертиза? Има страни, където това е право, извоювано от синдикатите, и в които човек може да се обади на работодателя си и да каже: " Болен съм, употребявам правото си на болнични ". А в случай че индивидът има потребност да бъде в болница един месец? Категорично не поддържам тази концепция. Впрочем тя би могла да проработи, в случай че става дума за хора, които са здрави, и от време на време няколко пъти в годината страдат от вирусни болести. Но, в случай че приказваме за един дълъг болничен, ясно е, че пациентът има по-сериозно заболяване. Човек в положително здраве би могъл да боледува два-три пъти в годината по няколко дни. Но другояче като цяло концепцията няма да проработи.
- Преди няколко дни едно дете умря, до момента в който се чудеха в коя болница да го заведат. Накрая се стигна и до искане на управителен оставки...
- Във всеки подобен случай би трябвало да се изчака експертизата, тъй като това е същото като при самолетна злополука. Именно експертизата оказва помощ да се създадат изводите и да се предотвратят идващите нещастни случаи. Но за жалост на нашите апели да не се избързва, в първите дни в обществените мрежи се получава нервност, това се придвижва и в медиите. За мен потребният ход е този - както при всяко друго злощастие, обвързвано с друга специалност, чакаме експертите да се произнесат дали е имало неточност на съответен човек. Така няма да има мотив за експанзия към цялото съсловие. А това не е единствено към лекарите - доста добре знаете, че се случва да има и експанзия по отношение на учителите по някакъв съответен мотив. А когато се стига до такава социална нервност, ние разрушавам доверието не в избран доктор, а в науката медицина. И освен това пациентът ще се тормози да потърси помощ, тъй като счита, че по този начин ще бъде измамен и ще си навреди. По тази метод огромна част от достиженията на актуалната просвета на процедура остават неизползвани.
Ще Ви дам един елементарен образец - предходната шумотевица към по този начин наречените стентове, поставяни без потребност. В момента има голяма вълна от отводи на пациенти да им бъдат поставяни стентове, въпреки че са доведени в болничното заведение с кола за спешна помощ и в положение на инфаркт. Те заплашват непосредствено живота си и това е резултат от нервността, която се случи тогава. И вместо да бъде разяснено на обществото преимуществото на стентовете, надали не излезе, че цялата тази операция е единствено с цел да може някой да получи пари. Истината е тъкмо противоположната - въвеждането на стентовете е това, което понижи освен у нас, а и в целия свят смъртността от инфаркт. Важна е съответната информация, а не да разрушавам доверието в цяло съсловие.
- По мотив гибелта на дребното дете още веднъж се заприказва за неналичието на педиатри и за нежеланието на мнозина да специализират в тази сфера.
- Специално за педиатрията - това е резултат на дългогодишна политика. Ще станат към този момент 20 години. Когато стартира промяната в здравноосигурителната система, бе заложено, че всеки пациент ще заплаща потребителска такса. Тези средства бяха планувани като част от бюджетна на работещите лекари, с изключение на това, което ще им заплаща НЗОК. Отделно се направиха клинични пътеки. По точка първа - последователно започнаха да освобождават пациентите от таксата - за педиатрите това се случи незабавно, страната не пое таксите на децата. Вместо страната да каже " За нас са значими експертите, които лекуват деца ", тя сподели " Те няма да получават такси ". На второ място беше несъмнено едно ниско възнаграждение в отделенията по педиатрия и неонатология и в продължение на 15-16 години на всички стана ясно, че с цел да бъдеш педиатър, би трябвало да си мечтател. Отиваш на място, където получаваш малко пари, а си свръхнатоварен, тъй като няма педиатрия, където да няма 24 часа дежурен в отделението. Да поддържаш такова поделение се желаят най-малко 6-7 лекари. А да преглеждаш деца през целия ден, до момента в който сътрудника ти преглежда възрастни в прилежащия кабинет и печели повече при по-малко натоварване...В един миг си казваш: " Защо да го върша ". Въпреки тези проблеми виждам сътрудници, които специализират педиатрия, само че ще има да се наваксва за интервала, в който имаше отлив. Имаше отлив и от пулмологиятта, и от анестезиологията, само че в последно време по наши данни фрагментите във втората компетентност се усилват. В последна сметка този дефицит на лекарски специалности ще се усети в периферията на страната - до 5 или най-много 10 години в по-малките обитаеми места ще се окажем с по един общопрактикуващ доктор за община. За по-големите градове това може и да не се усети.
- Прави усещане, че в последно време политиките в опазването на здравето се вършат на парче.
- Точно по тази причина би трябвало да се направи една най-малко 20-годишна тактика за развиване на опазването на здравето ни. При това, може и да звучи идеалистично, само че тя би трябвало да се припознае от всички политически сили, с цел да нямаме разногласията - в случай че един е в съпротива, да подлага на критика признатото от различен.
В последните дни страната се тресе от кавги, свързани със опазването на здравето. За подправените болнични, упреците към медиците и здравните политики " Стандарт " беседва с ръководителя на Българския лекарски съюз лекар Иван Маджаров.
Нужна ни е 20-годишна тактика за развиване на опазването на здравето ни, подкрепена от всички партииЗаради свадите пациенти всеобщо отхвърлят стентове и заплашват живота сиГрешка бе лишаването на педиатрите от потребителска такса
- Доктор Маджаров, в последно време нашумя абсурдът с по този начин наречените подправени болнични. Според Вас в действителност ли това е толкоз значителен проблем и по какъв начин би трябвало да се реши въпросът със заплащането на болничните?
- Аз не мисля, че в тази ситуация казусът е с подправени болнични, а по-скоро със средствата, които се изплащат за тези болнични. Но не би трябвало да забравяме, че и като безспорна стойност възнагражденията в страната са много по-големи в последните години. Минималната работна заплата в страната също се подвига. От това следва, че компенсациите за болнични ще се усилват. В информацията, която излиза обществено, нямаше изказвания за брой дни, а за съответни суми, изплатени от Национален осигурителен институт. Иначе, сигурно има и недобри практики, само че за тях не са отговорни единствено лекарите. В някои от случаите са отговорни самите работодатели - не е загадка, че от време на време цели колективи са изпращани да търсят болнични от персоналните си лекари, когато компанията няма нужното натоварване. А ограниченията са ясни - този, който заплаща, в тази ситуация Национален осигурителен институт, би трябвало да ревизира за осъществяването на режима, постановен на пациента. Ако в болничния лист написа " домашно лекуване ", а пациентът освен не е спазил режима, само че и се намира отвън страната, не може да чака, че ще получи здравно обезщетение. Но е доста мъчно да установим ретроспективно положението на пациента преди месец, два или три, и да твърдим, че лекарят е издал болничен непозволено, тъй като пациентът не е бил болен. Затова напъните по-скоро би трябвало да се насочат към това дали пациентът съблюдава режима.
- Такава инспекция, осъществявана от Национален осигурителен институт, не е ли сложна съгласно Вас?
- Защо да е мъчно за регулиране? В старите европейски страни това се прави. Защо Национална агенция за приходите може да върви на инспекции за налози, а Национален осигурителен институт да не може да ревизира по домовете. Национален осигурителен институт е този, който пази парите на обезпечените. Защо, в случай че има същински болен пациент, на него да не му бъде обезщетен болничния - тъй като, видите ли, имало такива, които злоупотребявали? Вижте, случва се един доктор да сгреши от време на време в диагнозата, може и да бъде подведен, въпреки че това е малко евентуално. Един сътрудник постоянно би реагирал, когато става въпрос за симулация. Но извънредно доста си проличава, в случай че някой нарушава разпоредбите редовно. Може да се откри да вземем за пример огромен брой издадени болнични листове на едни и същи пациенти, които не съблюдават режим. Това би трябвало да са ограничения, ориентирани към всички страни - и към пациенти, и към лекари, и към Национален осигурителен институт. Има случаи, в които самите пациенти идват и споделят: " Искам болничен, в случай че не ми дадеш, ще си сменя лекаря ". За благополучие огромна част от сътрудниците удържат на този напън, само че в последна сметка е мъчно. Защо да не бъде проверяван някой да вземем за пример с анкета? Има данни в НЗОК - за какво да не се интервюира индивидът бил ли е в болница или не, какви операции са му правени и така нататък
- А по какъв начин гледате на концепцията да се контракти изплащането единствено на 15 дни болнични?
- Аз не мога да схвана, в случай че човек ще има право да употребява 15 дни болнични, защо въобще им е лекарят. За какво е здравната експертиза? Има страни, където това е право, извоювано от синдикатите, и в които човек може да се обади на работодателя си и да каже: " Болен съм, употребявам правото си на болнични ". А в случай че индивидът има потребност да бъде в болница един месец? Категорично не поддържам тази концепция. Впрочем тя би могла да проработи, в случай че става дума за хора, които са здрави, и от време на време няколко пъти в годината страдат от вирусни болести. Но, в случай че приказваме за един дълъг болничен, ясно е, че пациентът има по-сериозно заболяване. Човек в положително здраве би могъл да боледува два-три пъти в годината по няколко дни. Но другояче като цяло концепцията няма да проработи.
- Преди няколко дни едно дете умря, до момента в който се чудеха в коя болница да го заведат. Накрая се стигна и до искане на управителен оставки...
- Във всеки подобен случай би трябвало да се изчака експертизата, тъй като това е същото като при самолетна злополука. Именно експертизата оказва помощ да се създадат изводите и да се предотвратят идващите нещастни случаи. Но за жалост на нашите апели да не се избързва, в първите дни в обществените мрежи се получава нервност, това се придвижва и в медиите. За мен потребният ход е този - както при всяко друго злощастие, обвързвано с друга специалност, чакаме експертите да се произнесат дали е имало неточност на съответен човек. Така няма да има мотив за експанзия към цялото съсловие. А това не е единствено към лекарите - доста добре знаете, че се случва да има и експанзия по отношение на учителите по някакъв съответен мотив. А когато се стига до такава социална нервност, ние разрушавам доверието не в избран доктор, а в науката медицина. И освен това пациентът ще се тормози да потърси помощ, тъй като счита, че по този начин ще бъде измамен и ще си навреди. По тази метод огромна част от достиженията на актуалната просвета на процедура остават неизползвани.
Ще Ви дам един елементарен образец - предходната шумотевица към по този начин наречените стентове, поставяни без потребност. В момента има голяма вълна от отводи на пациенти да им бъдат поставяни стентове, въпреки че са доведени в болничното заведение с кола за спешна помощ и в положение на инфаркт. Те заплашват непосредствено живота си и това е резултат от нервността, която се случи тогава. И вместо да бъде разяснено на обществото преимуществото на стентовете, надали не излезе, че цялата тази операция е единствено с цел да може някой да получи пари. Истината е тъкмо противоположната - въвеждането на стентовете е това, което понижи освен у нас, а и в целия свят смъртността от инфаркт. Важна е съответната информация, а не да разрушавам доверието в цяло съсловие.
- По мотив гибелта на дребното дете още веднъж се заприказва за неналичието на педиатри и за нежеланието на мнозина да специализират в тази сфера.
- Специално за педиатрията - това е резултат на дългогодишна политика. Ще станат към този момент 20 години. Когато стартира промяната в здравноосигурителната система, бе заложено, че всеки пациент ще заплаща потребителска такса. Тези средства бяха планувани като част от бюджетна на работещите лекари, с изключение на това, което ще им заплаща НЗОК. Отделно се направиха клинични пътеки. По точка първа - последователно започнаха да освобождават пациентите от таксата - за педиатрите това се случи незабавно, страната не пое таксите на децата. Вместо страната да каже " За нас са значими експертите, които лекуват деца ", тя сподели " Те няма да получават такси ". На второ място беше несъмнено едно ниско възнаграждение в отделенията по педиатрия и неонатология и в продължение на 15-16 години на всички стана ясно, че с цел да бъдеш педиатър, би трябвало да си мечтател. Отиваш на място, където получаваш малко пари, а си свръхнатоварен, тъй като няма педиатрия, където да няма 24 часа дежурен в отделението. Да поддържаш такова поделение се желаят най-малко 6-7 лекари. А да преглеждаш деца през целия ден, до момента в който сътрудника ти преглежда възрастни в прилежащия кабинет и печели повече при по-малко натоварване...В един миг си казваш: " Защо да го върша ". Въпреки тези проблеми виждам сътрудници, които специализират педиатрия, само че ще има да се наваксва за интервала, в който имаше отлив. Имаше отлив и от пулмологиятта, и от анестезиологията, само че в последно време по наши данни фрагментите във втората компетентност се усилват. В последна сметка този дефицит на лекарски специалности ще се усети в периферията на страната - до 5 или най-много 10 години в по-малките обитаеми места ще се окажем с по един общопрактикуващ доктор за община. За по-големите градове това може и да не се усети.
- Прави усещане, че в последно време политиките в опазването на здравето се вършат на парче.
- Точно по тази причина би трябвало да се направи една най-малко 20-годишна тактика за развиване на опазването на здравето ни. При това, може и да звучи идеалистично, само че тя би трябвало да се припознае от всички политически сили, с цел да нямаме разногласията - в случай че един е в съпротива, да подлага на критика признатото от различен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ