Просвещението
Първото издание на този неразрешен лист с книги (Index Librorum Prohibitorum) е оповестено в Рим през 1559 година Папата персонално следил основаването му, само че по-късно Индексът е бил предаден на инквизицията. Първото известно литературно произведение, унищожено от духовенството, е поемата “Талия ” на ересиарх Арий, опожарена по решение на Никейския събор през 325 година През 405 година папа Инокентий I сформира първия лист с еретическите трудове, които би трябвало да бъдат унищожени.
Постепенно под въздействието на Ватикана в Испания, Франция и другите европейски страни, хората, които отпечатват неразрешените книги, са отлъчвани от църквата, а по-късно са били затваряни и изгаряни. през 1660-1756 г 869 създатели, печатари, издатели и търговци на книги са били затворени в Бастилията. Цензурата се била популяризирала в целия католически свят.
С публикуването на първия неразрешен лист с книги
през 1559 година, цензурата на всички книги, оповестени в католическите страни, е съсредоточена в ръцете на папската инквизиция. Павел IV като цяло не разрешава отпечатването на всевъзможни книги в папските притежания без предварителна цензура от инквизицията. Той задължил продавачите на книги да осведомят инквизицията за всички нови артикули, които получават и забранил да се търгуват без особено позволение от „ светия “ съд. Инквизиторите подлагат на периодически инспекции освен книжарниците, само че и частните библиотеки. Иззетите от тях книги били тържествено изгорени в публичен ауто-да-фе.
През 1571 година папа Пий V, който заемал поста Велик инквизитор при Павел IV и Пий IV, основава специфична конгрегация на Индекса, която се трансформира в същински отдел за цензура на Католическата черква. Конгрегацията имала и правосъдни функционалности, като можела да постанова църковни санкции на създателите, както и отлъчването. В края на 16 век кардинал Роберто Белармино, един от палачите на Джордано Бруно и преследвач на Галилей, взел участие в съставянето на Индекса. Вярно, това не попречило на обстоятелството, че след гибелта му някои от богословските му трактати били приети за размирен и били добавени към Индекса. От 17 век конгрегацията на Индекса е под цялостния надзор на йезуитите.
През 1908 година папа Пий X лишава Конгрегацията на Индекса от правосъдни функционалности, а на 5 март 1917 година папа Бенедикт VI с указ („ Alloquentes “) още веднъж сплотява Конгрегацията на Индекса с конгрегацията на „ свещения “ съд (инквизиция), където работила под прикритието на отдел за цензура. През 1966 година под въздействието на Втория ватикански космополитен събор Ватикана стопира да разгласява листата със неразрешените книги (Индекса).
Интересното е,
че още през 19 век църквата приема два типа забрани: „ като цяло “ (например всички книги против религията и т.н.) и „ в частност “, т.е. обособени творби на избрани създатели или всички творби (opera omnia) на един или различен публицист. През 20-ти век Ватиканската инквизиция стартира да „ отлъчва ” творбите на католическите създатели, които са най-вече възражения против нея, и най-известните от тях, които са необятно публикувани измежду вярващите. Индексът не включва творбите на Дарвин, както и на доста други естествоизпитатели, чиито писания опровергават догмите на Църквата, защото възбраната им се приема за даденост.
В допълнение към упоменатите в самото начало създатели, порнографията, също била неразрешена.
Отделните творби на Ф. Бейкън, Пиер Бейл, Йеремия Бентам, Хайнрих Хайне, Хелвеций, Е. Гибон, Виктор Юго, Имануел Кант, Етиен Кабе, М. Ж. Кондорсе, Виктор Консидант, Ламенет, Ла Метри, Джон Лок, Мармонтел, А Микиевич Д. С. Мил, Ж. Б. Мирабо, М. Монтен, Ж. Монтескьо, Паскал, Прудон, Л. Ранке, Рейнал, Робине, Стендал, Флобер и доста други изключителни мислители, писатели, учени.
Още след Втората международна война Индексът стартира да включва творбите на световноизвестни писатели като Моравия и Сартр, богослова Тейяр дьо Шарден и доста други. В допълнение към художествената и философската литература, под възбраната попадат и книги, директно засягащи въпроси на вярата.
Всички текстове на Светото писание,
оповестени от некатолици, също били неразрешени от църквата. Книги от всеки създател, който пази ереста и схизмата или се стремят по някакъв метод да унищожат самите основи на вярата, естествено също попадат под възбраната на Ватикана.
Освен тях, книги, които са особено ориентирани против църквата или християнските практики също били подлагани на гонения.
Книги от всички некатолици, занимаващи се с въпроси на религията, в случай че не е посочено категорично, че не съдържат нищо обратно на католическата религия. Книги и брошури, които приказват за нови видения, феномени, пророчества, чудеса или разпространяват нови светии, в случай че са оповестени без съблюдаване на каноничните правила също били изгаряни.
Книги, които оспорват или осмиват всяка католическа доктрина, наказани от папството, събаряне на престижа на божествения фетиш, блян да се унищожи църковната дисциплинираност, умишленото обиждане на църковната подчиненост или духовенството и църквата също били изгаряни.
Книги, които учат или предлагат всевъзможни суеверия, магьосничество, гадания, гадания, магия, приканване на духове и други сходни.
Книги, които прогласяват законни дуели, самоубийства, разводи и потвърждават, че масонството и сходни организации освен не са нездравословни, само че и са потребни за църквата и гражданското общество също са подлагани на гонене и даже гибел.
Каноничният кодекс не разрешава потреблението на „ отлъчените ” книги от всички вярващи и църковни чиновници, като се изключи кардиналите, епископите и други висши църковни чиновници, без специфичното позволение от съответните църковни управляващи. Тези, които са получили позволение да ги употребяват, са били задължени да не ги трансферират на трети лица. Всички тези архаични ограничавания били, за благополучие, отстранени през 1966 година
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
