Румен Драганов: По-високите цени не отказват хората от пътувания
Първо би трябвало да се сътвори туристическият артикул, а след това да се прави реклама за него 28 години е междинната възраст на чужденците в зимните ни курорти Имаме взрив на културния туризъм в градовете Казанлък и Мальовица са новите дестинации за СПА и ски Пампорово, Банско и Боровец са цялостни за Нова година, споделя Румен Драганов, шеф на Института за разбори и прогнози на осведомителната среда в туризма е особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- В сряда дойдоха първите чартъри с английски туристи в зимните курорти. Каква е цялостната картина на туризма сега, господин Драганов?
-->
- Имаме доста висока претовареност в зимните курорти. 97-8% от местата в Пампорово са към този момент продадени за Коледа и Нова година. Почти същите са процентите за Банско и Боровец. Общо в страната към 86% са продадените места по данни на booking.com. Това приказва за интензивни пътувания. Нашият Институт предвижда още при започване на месеца, че в десетдневката към празниците /23 декември- 2 януари/ ще имаме 560 000 пътувания на българи, от които 60-70 000 са в чужбина, а останалите в България. Чужденците, които ще влязат в България, ще са 70-75 000.
- Откъде са туристите, които идват?
- От всички прилежащи страни - Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния. Както и от страните от Европейски Съюз, които ще бъдат най-големият %. Една огромна част от визитите са свързани с това, че доста българи, да вземем за пример наши студенти, се сродиха с европейски фамилии. Тези роднински връзки водят до доста визити при родственици и другари.
- Освен трите най-големи зимни курорта - Пампорово, Банско и Боровец, има ли развиване и на други през последните години?
- Мальовица е петият нововъзникнал зимен курорт у нас. там бяха напълно реновирани хотел ЦПШ " Мальовица ", лифтовите уреди, има нощно осветяване, преносима пътека за скиорите - цялата инфраструктура е усъвършенствана. Мальовица стана европейски зимен ски курорт, който е издирван най-вече от фамилии с деца. Четвъртият зимен курорт е Витоша. През уикендите има по няколко хиляди души на ден.
- Как се развиват СПА дестинациите?
- Като брой пътувания СПА курортите са наедно със зимните ски курорти. Те са посещавани целогодишно, в това число и през месеците отвън летния и зимния сезон - октомври, ноември и март, април. Зимата през уикендите има доста висока претовареност на курортите, които оферират балнео, СПА и уелнес. Там също имаме нововъзникнал курорт - Казанлък. Велинград, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Хисаря, Вършец, а по Черноморието - Поморие и " Константин и Елена ", вършат взрив в СПА туризма.
- Какъв е профилът на туристите от чужбина, които идват в зимните ни курорти?
- Докато през лятото междинната възраст на туристите е към 52 година, през зимата идват най-вече младежи и междинната възраст е към 28 година Това, което се търси през зимата с изключение на ските, са нощни заведения, места за срещи и събития. Младите хора търсят повече звук, до момента в който през лятото туристите желаят повече тишина. През лятото идват хора от всички възрасти, само че тези от чужбина, които идват с чартърите, са по-възрастни. Докато в този момент чартърите са цялостни с младежи. България стои доста добре на картата на зимния туризъм. Ние сме на пето място в Европа след Швейцария, Франция, Австрия, Германия и сме наедно с Андора.
- След като Виена сподели " не " на Румъния за Шенген, румънците оповестиха протест на артикули и услуги от Австрия, в това число и на зимните курорти. Има ли такава наклонност и у нас?
- В България няма такова нещо. Имаме към 6000 българи, които практикуват ски в Австрия и не се чака понижение на броя им.
- Кои са дестинациите, определени от българите за зимните празници?
- От тези 60-70 000 българи, които ще пътуват зад граница, към 6000 са избрали екзотични дестинации - Централна Африка /Кения, Занзибар/, Северна Африка, Карибите, Южна Америка, междинния и далечния Изток. Най-много ще посрещнат Нова година в Египет и Дубай. Друга огромна част отиват при близки и другари в Европа и отвън нея - това са самостоятелни, а не проведени пътувания.
- Тази година повече българи ли ще пътуват спрямо пандемията - 2020 и 2021 година?
- 500 000 пътувания имахме и през 2020, и през 2021 година Пандемията не ограничи Коледа и Нова година, фамилиите се събраха, корпорациите се събраха, празненствата се случиха, хората бяха дружно.
- По отношение на туристите, които идват у нас - възобновени ли са равнищата от 2019 година?
- Все още не. Сега за първи път имаме възобновяване на чартърите. През 2020 и 2021 година имахме забележителен спад на чужденците заради спиране на чартърните вериги - имахме червен светофар. Българите пътуваха по-интензивно, само че през уикендите. За зимния сезон цялостното възобновяване на размерите от 2019 година ще е 2024/2025 година
- Високата инфлация и повишаването на цените - и при самолетните билети, и при туристическите услуги - въздейства ли върху пътуванията?
- Изненадващото е, че повишаването не въздейства на пътуванията. Места за самолети няма. Ако желаете за запазите място, би трябвало да го резервирате два-три месеца преди датата на пътуването. Това важи и за по-добрата цена. В момента, в който местата излязат на пазара, те мигновено се букват, без значение дали ще пътувате или не - има такава мода. Ние прогнозирахме, че повишаването ще е сред 11 и 17% - ще следва равнищата на инфлацията. Миналата седмица излязоха цените за въжен превоз картите и тяхното повишаване е 16,5%.
Има еластичност във връзка с цените и тя се вижда по това, че имаме висока претовареност, което значи положителни цени при положително качество.
- Как се развива през зимата културно-историческият туризъм?
- Културно-историческият туризъм в градска среда през зимата заема една трета от общия дружно със ски и СПА. Имаше взрив през октомври и ноември, ще го забележим и през останалите месеци. Очакваме 1,2 милиона задгранични гости да влязат в страната за интервала от 22 декември до 22 март - през зимните месеци. От тях към 200 000 ще дойдат на ски, още толкоз - на СПА, 200 000 са за културен туризъм в градска историческа среда. Около 6-7000 идват за винен туризъм през зимата. Останалите са при близки и родственици, на селски туризъм, бизнес и така нататък
- Какво още би трябвало да се направи за реклама на туризма ни и тя да е ефикасна?
- Всички туристи идват у нас въз основата на реклама. В огромната си част тя се прави от туроператорите и хотелиерите. Във всеки контракт хотелиерът се задължава да даде на туроператора 3% от общия оборот за реклама. Това е международен принцип. Българският туризъм заделя няколко десетки милиона евро за реклама. Министерството на туризма прави имиджовата реклама, която не е обвързвана с обособения туристически артикул. За нея споделяме, че би трябвало да се усъвършенства. Но това би трябвало да стане извънредно премерено. Защото даже един лев да бъде изхарчен за външна реклама по метода, по който се харчи в този момент, отново ще дойдат същият брой туристи. Т.е. на Пампорово ще дойдат тъкмо толкоз туристи, колкото си идват по линия на туроператора, а не на общата имиджова реклама.
- Знаете за акцията на " Стандарт " " Чудесата на България " и за самодейността, която бе подета за " Бранд България ". Как гледате на този метод на реклама на страната ни?
- Факт е, че го нямаме този общ бранд и не сме го институционализирали. Това значи да създадем институция, в която да има доверие, че парите, които ще й бъдат поверени, ще бъдат изхарчени по предопределение. Във всяка страна има Национална туристическа организация, която е обществено-държавна конструкция. Такава конструкция имаше в България преди 35 година - Българска асоциация за туризъм и отдих /БАТО/. Председателят се избираше по предложение от 39 предприятия, само че се назначаваше от Министерски съвет. Браншът, който заделя по 3% от оборота си за реклама, е участник в рекламата на страната. Затова в борда на организацията вземат участие представители и на бизнеса, и на страната. Това, което сме предложили като закон за Националната туристическа организация, е основаване на камари на хотелиери и ресторантьори, на туроператори и турагенции, на ексукрозодите, на планинските водачи, на ски учителите. Заедно с представителите на организациите за ръководство на туристическите региони, които са девет и вземат участие в борда на Националната туристическа организация, да афишират конкурс и да дефинират претендентите за изпълнителен шеф, а министър-председателят да го назначава. На базата на устава на тази организация се създава бюджет и се основава бранд. След това се харчат пари за този бранд. Например Националният ръб по туризъм в Израел назначава известни пиар компании в Германия, Англия, Франция, на които заплаща по 1 милион. И когато израелският министър-председател, президент или министър посещават съответната страна, има масирана рекламна акция за страната Израел. Същото е и когато има изложби - машиностроително, селскостопанско, културно - прави се рекламна акция на съответната страна. Т.е. всичко се прави професионално. Тук не стои въпросът единствено да кажем - дайте пари, а въпросът е да похарчим тези пари по този начин, че обществото да бъде уверено, че те не отиват в нечий джоб, а за социална изгода. И да има мониторинг - като вършим нещо, да забележим резултатите. Защото в този момент нямаме места в зимните курорти. За каква реклама да харчим пари? Пари би трябвало да се харчат за това, което ни би трябвало. Ако през април имаме 98% празни кревати в Пампорово, ние първо би трябвало да създадем продукта Пампорово за април и тогава да вършим реклама за него. През август имаме 98% претовареност по Черноморието. Защо ни е реклама? На нас ни е нужна реклама за май или октомври. Но водещото е " Създай артикул ", а по-късно е " Прави реклама за този артикул ". Ако не си основал артикул, ти създаваш недоволни туристи. Ще пристигна Мъск и ние ще му предложим клечаща тоалетна с две клатещи се тухли. Сигурен съм, че той ще не помни всичките си проблеми с Туитър. Особено в случай че му падне портфейла от задния джоб в дупката.
- В сряда дойдоха първите чартъри с английски туристи в зимните курорти. Каква е цялостната картина на туризма сега, господин Драганов?
-->
- Имаме доста висока претовареност в зимните курорти. 97-8% от местата в Пампорово са към този момент продадени за Коледа и Нова година. Почти същите са процентите за Банско и Боровец. Общо в страната към 86% са продадените места по данни на booking.com. Това приказва за интензивни пътувания. Нашият Институт предвижда още при започване на месеца, че в десетдневката към празниците /23 декември- 2 януари/ ще имаме 560 000 пътувания на българи, от които 60-70 000 са в чужбина, а останалите в България. Чужденците, които ще влязат в България, ще са 70-75 000.
- Откъде са туристите, които идват?
- От всички прилежащи страни - Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния. Както и от страните от Европейски Съюз, които ще бъдат най-големият %. Една огромна част от визитите са свързани с това, че доста българи, да вземем за пример наши студенти, се сродиха с европейски фамилии. Тези роднински връзки водят до доста визити при родственици и другари.
- Освен трите най-големи зимни курорта - Пампорово, Банско и Боровец, има ли развиване и на други през последните години?
- Мальовица е петият нововъзникнал зимен курорт у нас. там бяха напълно реновирани хотел ЦПШ " Мальовица ", лифтовите уреди, има нощно осветяване, преносима пътека за скиорите - цялата инфраструктура е усъвършенствана. Мальовица стана европейски зимен ски курорт, който е издирван най-вече от фамилии с деца. Четвъртият зимен курорт е Витоша. През уикендите има по няколко хиляди души на ден.
- Как се развиват СПА дестинациите?
- Като брой пътувания СПА курортите са наедно със зимните ски курорти. Те са посещавани целогодишно, в това число и през месеците отвън летния и зимния сезон - октомври, ноември и март, април. Зимата през уикендите има доста висока претовареност на курортите, които оферират балнео, СПА и уелнес. Там също имаме нововъзникнал курорт - Казанлък. Велинград, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Хисаря, Вършец, а по Черноморието - Поморие и " Константин и Елена ", вършат взрив в СПА туризма.
- Какъв е профилът на туристите от чужбина, които идват в зимните ни курорти?
- Докато през лятото междинната възраст на туристите е към 52 година, през зимата идват най-вече младежи и междинната възраст е към 28 година Това, което се търси през зимата с изключение на ските, са нощни заведения, места за срещи и събития. Младите хора търсят повече звук, до момента в който през лятото туристите желаят повече тишина. През лятото идват хора от всички възрасти, само че тези от чужбина, които идват с чартърите, са по-възрастни. Докато в този момент чартърите са цялостни с младежи. България стои доста добре на картата на зимния туризъм. Ние сме на пето място в Европа след Швейцария, Франция, Австрия, Германия и сме наедно с Андора.
- След като Виена сподели " не " на Румъния за Шенген, румънците оповестиха протест на артикули и услуги от Австрия, в това число и на зимните курорти. Има ли такава наклонност и у нас?
- В България няма такова нещо. Имаме към 6000 българи, които практикуват ски в Австрия и не се чака понижение на броя им.
- Кои са дестинациите, определени от българите за зимните празници?
- От тези 60-70 000 българи, които ще пътуват зад граница, към 6000 са избрали екзотични дестинации - Централна Африка /Кения, Занзибар/, Северна Африка, Карибите, Южна Америка, междинния и далечния Изток. Най-много ще посрещнат Нова година в Египет и Дубай. Друга огромна част отиват при близки и другари в Европа и отвън нея - това са самостоятелни, а не проведени пътувания.
- Тази година повече българи ли ще пътуват спрямо пандемията - 2020 и 2021 година?
- 500 000 пътувания имахме и през 2020, и през 2021 година Пандемията не ограничи Коледа и Нова година, фамилиите се събраха, корпорациите се събраха, празненствата се случиха, хората бяха дружно.
- По отношение на туристите, които идват у нас - възобновени ли са равнищата от 2019 година?
- Все още не. Сега за първи път имаме възобновяване на чартърите. През 2020 и 2021 година имахме забележителен спад на чужденците заради спиране на чартърните вериги - имахме червен светофар. Българите пътуваха по-интензивно, само че през уикендите. За зимния сезон цялостното възобновяване на размерите от 2019 година ще е 2024/2025 година
- Високата инфлация и повишаването на цените - и при самолетните билети, и при туристическите услуги - въздейства ли върху пътуванията?
- Изненадващото е, че повишаването не въздейства на пътуванията. Места за самолети няма. Ако желаете за запазите място, би трябвало да го резервирате два-три месеца преди датата на пътуването. Това важи и за по-добрата цена. В момента, в който местата излязат на пазара, те мигновено се букват, без значение дали ще пътувате или не - има такава мода. Ние прогнозирахме, че повишаването ще е сред 11 и 17% - ще следва равнищата на инфлацията. Миналата седмица излязоха цените за въжен превоз картите и тяхното повишаване е 16,5%.
Има еластичност във връзка с цените и тя се вижда по това, че имаме висока претовареност, което значи положителни цени при положително качество.
- Как се развива през зимата културно-историческият туризъм?
- Културно-историческият туризъм в градска среда през зимата заема една трета от общия дружно със ски и СПА. Имаше взрив през октомври и ноември, ще го забележим и през останалите месеци. Очакваме 1,2 милиона задгранични гости да влязат в страната за интервала от 22 декември до 22 март - през зимните месеци. От тях към 200 000 ще дойдат на ски, още толкоз - на СПА, 200 000 са за културен туризъм в градска историческа среда. Около 6-7000 идват за винен туризъм през зимата. Останалите са при близки и родственици, на селски туризъм, бизнес и така нататък
- Какво още би трябвало да се направи за реклама на туризма ни и тя да е ефикасна?
- Всички туристи идват у нас въз основата на реклама. В огромната си част тя се прави от туроператорите и хотелиерите. Във всеки контракт хотелиерът се задължава да даде на туроператора 3% от общия оборот за реклама. Това е международен принцип. Българският туризъм заделя няколко десетки милиона евро за реклама. Министерството на туризма прави имиджовата реклама, която не е обвързвана с обособения туристически артикул. За нея споделяме, че би трябвало да се усъвършенства. Но това би трябвало да стане извънредно премерено. Защото даже един лев да бъде изхарчен за външна реклама по метода, по който се харчи в този момент, отново ще дойдат същият брой туристи. Т.е. на Пампорово ще дойдат тъкмо толкоз туристи, колкото си идват по линия на туроператора, а не на общата имиджова реклама.
- Знаете за акцията на " Стандарт " " Чудесата на България " и за самодейността, която бе подета за " Бранд България ". Как гледате на този метод на реклама на страната ни?
- Факт е, че го нямаме този общ бранд и не сме го институционализирали. Това значи да създадем институция, в която да има доверие, че парите, които ще й бъдат поверени, ще бъдат изхарчени по предопределение. Във всяка страна има Национална туристическа организация, която е обществено-държавна конструкция. Такава конструкция имаше в България преди 35 година - Българска асоциация за туризъм и отдих /БАТО/. Председателят се избираше по предложение от 39 предприятия, само че се назначаваше от Министерски съвет. Браншът, който заделя по 3% от оборота си за реклама, е участник в рекламата на страната. Затова в борда на организацията вземат участие представители и на бизнеса, и на страната. Това, което сме предложили като закон за Националната туристическа организация, е основаване на камари на хотелиери и ресторантьори, на туроператори и турагенции, на ексукрозодите, на планинските водачи, на ски учителите. Заедно с представителите на организациите за ръководство на туристическите региони, които са девет и вземат участие в борда на Националната туристическа организация, да афишират конкурс и да дефинират претендентите за изпълнителен шеф, а министър-председателят да го назначава. На базата на устава на тази организация се създава бюджет и се основава бранд. След това се харчат пари за този бранд. Например Националният ръб по туризъм в Израел назначава известни пиар компании в Германия, Англия, Франция, на които заплаща по 1 милион. И когато израелският министър-председател, президент или министър посещават съответната страна, има масирана рекламна акция за страната Израел. Същото е и когато има изложби - машиностроително, селскостопанско, културно - прави се рекламна акция на съответната страна. Т.е. всичко се прави професионално. Тук не стои въпросът единствено да кажем - дайте пари, а въпросът е да похарчим тези пари по този начин, че обществото да бъде уверено, че те не отиват в нечий джоб, а за социална изгода. И да има мониторинг - като вършим нещо, да забележим резултатите. Защото в този момент нямаме места в зимните курорти. За каква реклама да харчим пари? Пари би трябвало да се харчат за това, което ни би трябвало. Ако през април имаме 98% празни кревати в Пампорово, ние първо би трябвало да създадем продукта Пампорово за април и тогава да вършим реклама за него. През август имаме 98% претовареност по Черноморието. Защо ни е реклама? На нас ни е нужна реклама за май или октомври. Но водещото е " Създай артикул ", а по-късно е " Прави реклама за този артикул ". Ако не си основал артикул, ти създаваш недоволни туристи. Ще пристигна Мъск и ние ще му предложим клечаща тоалетна с две клатещи се тухли. Сигурен съм, че той ще не помни всичките си проблеми с Туитър. Особено в случай че му падне портфейла от задния джоб в дупката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ